Определение № 3127 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3728/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3266/02.05.2023 г. на Д. А. Н., приподписана от адвокат Д. Н., срещу въззивно решение № 52/20.03.2023 г. по в. гр. д. № 26/2023 г. на Апелативен съд – Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Предпоставките, при наличието на които е приложима разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ГПК; 2. Липсата на мотиви в решението представлява ли порок на същото и представлява ли основание за отмяната му; 3. Необходимо ли е съдът да постановява мотиви в решението си, когато ищецът не е изпълнил задължението си да докаже фактите, разпределени в негова доказателствена тежест с доклада по делото. Ответникът по касация „СПА“ ЕООД, гр. Варна, чрез адвокат О. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 1601/09.12.2022 г. по гр. д. № 1520/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Н. против „СПА“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], ЗПЗ, [улица], представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 5506 кв.м., на основание изтекла придобивна давност. Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме, че Д. Н. е започнал да упражнява непрекъсната фактическа власт от 29.09.2007 г. и тя е продължила повече от 10 години. Посочил е, че въпреки дадената му възможност да ангажира поисканите с исковата молба гласни доказателства, такива не са събрани в резултат на процесуалното му поведение. За неоснователно е прието възражението, че причина за осуетяването на разпита на допуснатите свидетели е нередовното му призоваване за проведеното единствено открито съдебно заседание. Призовката за насроченото съдебно заседание, ведно с проекто-доклада, препис от подадения от ответното дружество отговор и представените с него доказателства, са изпратени на посочения в исковата молба адрес. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице-призовкар, че адресът е посетен на 17.11.2022 г. и 24.11.2022 г. и по данни на портиера на сградата лицето е напуснало адреса. Представляващият юрист Т. Т. е посочил, че няма пълномощно по това дело. В предходно отразяване от 21.07.2022 г. в съобщение за оставяне без движение на исковата молба, изпратено до същия адрес, е отразено, че по сведения на портиера М. М. ищецът Д. Н. е бил наемател на жилището и от две години е напуснал адреса. Въззивният съд приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК и съобщението за призоваване за съдебното заседание е приложено към делото и се счита за връчено. Установено е, че призоваването е осъществено на посочения от ищеца адрес, съвпадащ с вписаните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес, посочван и във всички останали молби по делото, вкл. пред въззивната инстанция. Събрани са данни от длъжностното лице по призоваването, че ищецът не пребивава на този адрес и това състояние е трайно, т. е. повече от един месец. С оглед липсата на събрани доказателства за придобиване на процесния имот поради изтекла придобивна давност, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неосноватеен и правилно е отхвърлен от първата инстанция. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият въпрос, формулиран от касатора, няма претендираното от него значение, доколкото не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. С оглед на това той не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът е формулиран на плоскостта на твърдението за нарушение на процесуалните правила при призоваването на страната за първото открито съдебно заседание, поради което е била лишена от възможност да ангажира доказателства в подкрепа на своите твърдения. В случая въззивният съд е приел, че от отбелязванията върху върнатите съобщение, изпращани на посочения от самата страна адрес, се установява, че последният е напуснат от нея. Събрани са данни от портиера в сградата, че лицето е напуснало жилището преди повече от две години. Съдът е счел, че фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото длъжностното лице по призоваването е удостоверило не само че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Така приетото съответства на цитираната от касатора практика, поради което липсва и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доколкото вторият и третият въпрос са свързани с твърдението на касатора за липса на мотиви във въззивното решение, те могат да се конкретизират като въпрос за дейността на въззивната инстанция. Следва да се посочи, че е съобразена практиката на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК. Според нея непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Въззивният съд е сторил всичко това, като е посочил, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията за придобиване на собствеността върху процесния имот в резултат на изтекла придобивна давност, обсъдил е оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при събиране на относимите доказателства и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. Отбелязано е, че по отношение на ищеца в тежест на доказване е обективният елемент на владението, а субективният се презюмира съгласно чл. 69 ЗС. Не са представени доказателства, от които да се установи наличието на упражнявана фактическа власт. Ето защо тези въпроси не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.