Определение № 2051 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Девин срещу решение № 71 от 17.03.2025 г. по в.гр.д.№ 35 от 2025 г. на Смолянския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 134 от 04.10.2024 г. по гр.д.№ 206 от 2023 г. на Районен съд- Девин за уважаване на предявения от З. Д. К. срещу Община Девин отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че Общината не е собственик на следния недвижим имот: имот с идентификатор *** с площ от 1 539 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-54 от 12.12.2011 г. на ИД на АГКК.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е с оглед на чл.26, ал.2 ГПК произнасянето по отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, когато ищецът обосновава правния си интерес със защита не само на собствените, но и на притежаваните от другите съсобственици /сънаследници/ права върху съответните идеални части от имота, доколкото ищецът не е процесуален субституент, нито представител на другите съсобственици ? Какви действия следва да предприеме съдът, когато е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот само от един от съсобствениците /сънаследниците/, чийто правен интерес е получаването на защита на правото на собственост в обем, който надхвърля идеалната част на ищеца, който не се явява процесуален субституент или пълномощник на останалите съсобственици ? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк.д.№ 3 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, решение № 100 от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 4412 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 89 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 3335 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 60 от 19.04.2021 г. по гр.д.№ 3359 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 50162 от 01.08.2023 г. по гр.д.№ 758 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр.д.№ 1845 от 2018г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 50257 от 15.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 1541 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 372 от 18.06.2024 г. по гр.д.№ 2501 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 59 от 17.07.2019 г. по гр.д.№ 2214 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 380 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 251 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 205 от 05.11.2013 г. по гр.д.№ 1415 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. Допустимо ли е в случай на предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот по чл.124, ал.1 ГПК, съдът да се произнесе за правото на собственост върху целия имот, при положение че спорът се отнася до една ограничена част от същия ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 110 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 3890 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр.д.№ 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 588 от 28.06.2012 г. по ч.т.д. № 361 от 2012 г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Когато за разрешаване на правния спор по предявен иск за защита на собственост върху недвижим имот трябва да се установи пространствения обхват на правото на собственост, съдът следва ли да се произнесе относно грешка в кадастралната карта, ако заинтересованата страна твърди, че такава има ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.4 и т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, определение № 50444 от 01.11.2022 г. по гр.д.№ 1834 от 2022 г. на ВС, ГК, I г.о., решение № 139 от 14.03.2018 г. по гр.д.№ 456 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 50047 от 09.05.2023 г. по гр.д.№ 2493 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 303 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 5179 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.

4. Какво се включва в предмета на доказване по отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът се позовава на придобито право на собственост, което изключва правото на собственост на ответника ? Необходимо ли е въззивната инстанция да прецени дали са доказани фактите, пораждащи правото на собственост в полза на ищеца по отрицателен установителен иск за собственост, което би изключило правото на собственост на ответника ? Как следва да постъпи въззивният съд, когато по отрицателен установителен иск за собственост ищецът сочи различни основания за придобиване на собствеността върху един имот, а първата инстанция не е направила разграничение на отделните основания ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 4705 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 89 от 23.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 41 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 51 от 08.07.2022 г. по гр.д.№ 2767 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр.д.№ 3369 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 50155 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 1007 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о.

5. В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл.12 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение ? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 60089 от 02.08.2021 г. по т.д.№ 934 от 2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр.д.№ 169 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 60025 от 30.07.2021 г. по т.д.№ 2796 от 2019 г. на ВКС, ТК, I г.о., решение № 50027 от 28.02.2023 г. по гр.д.№ 2353 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 343 от 11.06.2024 г. по гр.д.№ 4890 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 50017 от 27.02.2023 г. по гр.д.№ 3089 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 50047 от 09.05.2023 г. по гр.д.№ 2493 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о.

6. Какво е правното значение на акта за общинска собственост? Нужно ли е да е съставен акт за общинска собственост за обекти по чл.56, ал.2 от Закона за общинската собственост ? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр.д.№ 3370 от 2020 г. на на ВКС, ГК, I г.о., решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д.№ 456 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр.д.№ 4244 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 23.06.2025 г. ответникът З. Д. К. оспорва касационната жалба. Твърди, че няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Моли касационното обжалване на решението на въззивния съд да не бъде допускано, евентуално- решението да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Същата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, съставът на ВКС взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от З. Д. К. срещу Община Девин за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответната община не е собственик на имот с идентификатор * с площ от 1 539 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-54 от 12.12.2011 г. на ИД на АГКК. В исковата молба ищецът е твърдял, че имотът е собственост на него и двамата му братя Р. К. и О. К., придобит на основание наследство и давностно владение, считано от 17.08.1972 г., когато на тримата братя е било издадено строително разрешение за строеж на сграда в парцел *. Общината оспорвала правото им на собственост- с писма от 12.08.2022 г. и 25.08.2022 г. уведомила ищеца, че след като е установила, че в имот с идентификатор *** се намират инженерни съоръжения, е инициирала геодезическо заснемане и проект за поправка на кадастралната карта.

В писмен отговор на исковата молба представителят на Община Девин е поддържал, че искът е недопустим като предявен само от един от съсобствениците и тъй като общината никога не е заявявала собственически претенции за целия имот. Оспорил е иска и по същество с твърдение, че ищецът не е собственик на частта от процесния имот, която включва имот публична общинска собственост- улица. Посочил е и че в имота попадат водопроводна шахта и част от тръбопровод, които са от значение за функционирането на ВиК инфраструктурата на целия квартал, както и стълб за прекарване на въздушен път на кабели, което било съпроводено от самите прокарани инсталации и сервитути.

От приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи е установено, че имотът се намира в урбанизирана територия, урегулирана с регулационни планове от 1970 г., 1972 г. и 1981 г. По последния регулационен план от 1981 г. процесният имот включва целия парцел *, по-голямата част от парцел *, малка част от парцел *, част от улици и част извън регулация, записана като собственост на Държавно горско стопанство /ДГС/. В частта за улици се намира каптиран извор, а в границите на парцел * е поставен електрически стълб.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е допустим, тъй като с него ищецът защитавал фактическо състояние и тъй като ответната община по същество оспорвала правата на ищеца върху имота. За неоснователно е счетено възражението на ответника за недопустимост на иска за частите на другите съсобственици на имота с мотив, че те не били необходими другари на ищеца в процеса по предявения отрицателен установителен иск за собственост. По същество е прието, че искът е основателен, тъй като собственици на имота на основание давностно владение били ищецът и братята му, а общината никога не е отчуждавала и заплащала обезщетение за този имот или за част от него на собствениците.

С оглед гореизложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК:

• за проверка на допустимостта на решението по предявен отрицателен установителен иск от лице, което твърди, че е съсобственик с трети лица на имота /тоест, че е собственик само на определени идеални части от имота/, но е предявило отрицателен установителен иск за целия имот;

• за проверка на допустимостта на решението по отрицателен установителен иск за имот, за реални части от който между ищеца и ответника не съществува спор за собственост;

• за проверка на допустимостта на решението, постановено по нередовна искова молба, в която процесният имот не е описан по актуалния му градоустройствен статут /съобразно действащия към момента подробен устройствен план на населеното място/ и в която не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът /не е обоснован правен интерес на ищеца от завеждане на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответната община поотделно за всяка една от частите на имота съобразно действащия подробен устройствен план на населеното място/.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение