Определение № 60262 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 943/2021 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 66047/29.07.2021 г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, с която е поискано изменение в частта за разноските на определение № 60585 от 21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 943/2021 г. на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 261198 от 16.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5190/2020 г. на Софийски градски съд, III – б въззивен състав. Твърди се, че определението следва да бъде отменено в частта, с която в полза на ищеца – „Метасолар“ ООД са присъдени сторените по делото разноски в размер на 1440 лева – адвокатско възнаграждение, тъй като извършването им не е доказано. При условията на евентуалност изтъква, че посоченото възнаграждение се явява прекомерно по размер, поради което е налице основание за намаляването му. Ответникът по молбата „Метасолар“ ООД в писмено становище вх. № 66266/13.08.2021 г. излага доводи за неоснователност на молбата. Поддържа, че по делото са представени доказателства за извършените разноски. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото са представени писмени доказателства, които установяват заплащането на процесното адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита от 08.02.2021 г., фактура № 587/12.02.2021 г. и авизо за плащане от 15.02.2021 г. ищецът – „Метасолар“ ООД е заплатил в полза на Адвокатско съдружие „С., Ч. и З.“ сумата от 1440 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за един адвокат за оказване на правна помощ и съдействие във връзка с изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба срещу решение от 16.11.2020 г. по в. гр. д. № 5190/2020 г. на Софийски градски съд. Доколкото по делото са налице доказателства за действителното заплащане на претендираните от ищеца разноски, същите е следвало да му бъдат присъдени. Неоснователно се явява направеното от Държавата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Конкретният минимален размер на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт. По делото са предявени два обективно съединени иска – иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8987,96 лева, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 10.10.2014 г. до 03.12.2018 г. в размер на 3787,37 лева. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата възнаграждението без ДДС за първия иск е в размер на 779,40 лева (935,28 лева с ДДС). Възнаграждението за иска по чл. 86 ЗЗД съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата възлиза на сумата от 495,16 лева без ДДС (594,19 с ДДС). Следователно общото адвокатско възнаграждение за една инстанция е 1529,47 лева с ДДС или 1274,56 без ДДС. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8 от Наредбата, но не по-малко от 500 лв. Следователно в случая минималният размер за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба възлиза на 935,67 лева без ДДС (1147,10 лева с ДДС). Както се изясни, в случая „Метасолар“ ООД е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС. Съдът намира, че същото не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следва да се посочи, че в представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба касаторът е формулирал общо 30 въпроса по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и е приложил многобройна съдебна практика на ВКС. Ищецът, чез своя процесуален представител адвокат И. С., е подал отговор на касационната жалба, с който същата е оспорена по същество и са изложени доводи относно липсата на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Отговорът съдържа и подробен анализ на представената от касатора съдебна практика. При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на „Метасолар“ ООД работа по касационното производство - изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК - уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв., не се явява прекомерно и не следва да бъде намалено, поради което молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение