Определение № 2196 от 07.05.2024 г. на ВКС по д. № 4376/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. И. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8791/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Държавен авиационен оператор по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „летец-пилот, директор на дирекция“, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.10б КТ със заповед от 16.06.21 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираните решения на СЕС са разрешени от въззивния съд следните въпроси от предмета на спора:

1. Попада ли в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите/ Директивата/ национална правна уредба като тази по чл.328, ал.1,т.10б КТ, която позволява на работодателя да уволни с предизвестие работник или служител, когато тр. правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 КСО?

2. Представлява ли национална правна уредба като тази по чл.328, ал.1,т.10б КТ, която позволява на работодателя да уволни с предизвестие работник или служител, когато тр. правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 КСО, подходящо и необходимо средства за постигане на законосъобразна цел по см. на чл.6, пар.1 от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите?

Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно, защото въззивният съд не е следвало да приеме, че мярката по чл.328, ал.1,т.10б КТ е подходящо и необходимо средство за постигане на на законосъобразна цел, само защото „ в края на професионалната си кариера заинтересованите лица се ползват от финансово обезщетение чрез предоставянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. В настоящия случай ищецът нито е бил в края на професионалната си кариера по арг. от решение по дело С-190/16 г., нито размерът на отпуснатата му пенсия е значителен / сравнено с получаваното по тр. правоотношение основно и допълнително тр. възнаграждение/.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че съгласно чл. 1 от Директива 2000/78/ЕО целта й е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа на равно третиране. За целите на директивата в чл. 2, § 1 е дадено определение за пряка и непряка дискриминация, основана на посочените в чл. 1 критерии, а именно пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация, а непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение.

Приложимостта на директивата при преценката дали оспорената от ищеца разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 3, § 1, б. в и съображение 14 от преамбюла. В чл. чл. 3, § 1, б. в е предвидено, че директивата се прилага към всички лица в публичния и частния сектор, включително и публичните органи във връзка с условията за наемане и условията на труд, включително и условията за уволнение и заплащане, като това не се променя от съображението на т. 14 от преамбюла, според който тя не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия, доколкото тези две правила не си противоречат. Т. е. страните – членки имат компетентността да определят възрастта, при която се придобива право на пенсия, което не е в противоречие с прилагане на директивата към националните мерки, които уреждат условията за прекратяване на трудовия договор.Доколкото разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от Кодекса на труда предвижда основание за прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия съобразно националното законодателство – КСО – (чл. 68-69б) поради осигурителен стаж и възраст, то следва да се приеме, че националното законодателство не определя само възрастта като критерий за придобиване на това право, а има и допълнително условие – осигурителен стаж. В този смисъл, оспорената от ищеца норма не попада в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО именно поради обстоятелството, че основанието за придобиване на право на пенсия не е основано само на достигане на определена възраст, а водещ е осигурителния стаж. В този смисъл се е произнасял и Върховния касационен съд в Определение № 611/12.07.2016 г. по гр. д. № 1541/2016 г., IV ГО, с което не е допуснал касационно обжалване на решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за обявяване за незаконно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 а от КТ (в ред. аналогична с тази на т. 10 б).

Независимо от това, дори да се приеме, че основанието за уволнение е свързано с достигането на определена възраст и че попада в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО, то противоречието на националната норма с нея следва да се преценява с оглед разпоредбите на чл. 6, § 1 и чл. 2§ 2 от директивата. Директивата допуска разлики в третирането на лицата в областта на приложението й, основани на критерий възраст, "когато в контекста на националното право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионално обучение и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и оправдани. Такива разлики в третирането могат да се отнасят и до условията за уволнение (чл. 6, § 1, б. а).

В практиката на СЕС по тълкуване на разпоредбите на директивата се приема, че националният съд при преценката дали съответната разпоредба противоречи на въведената забрана за дискриминация (непряка дискриминация и тази основана на критерия възраст) следва да вземе предвид два критерия - характера на целта на разпоредбата, критерия или практиката, установяваща различно третиране (понятието "законосъобразна цел") и пропорционалния характер на мерките, приети за постигането на тази цел (понятието "подходяща и необходима мярка").Директивата дава възможност на държавите – членки да изберат законодателния си подход при определяне на основанията за разлики в третирането, основани на възраст. Основния регламентиран начин е, чрез извеждането им от самия акт, с който са установени тези мерки. С Решението си по дело С-411/05 (Felix Palacios de la Villa), възпроизведено и в решението по дело С-388/07 г. (A. C. England) СЕС приема, че чл. 6, § 1 от Директива 2000/78 допуска, когато националната мярка (норма) не съдържа точно изброяване на целите, обосноваващи възможността за дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст, то "е важно други данни, изведени от общия контекст на съответната мярка, да позволяват установяване на целта, с която тя е приета. Преценката дали правната уредба отговаря на законосъобразна цел е възложено на националния съд“.

При преценката на това дали разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от Кодекса на труда преследва именно такава "законосъобразна цел", визирана в разпоредбата на чл. 6, § 1 от директивата следва да се посочи, че законодателят не я е отразил изрично. Такъв извод СЕС е направил и при произнасянето си във връзка с тълкуване на съответствието на друго основание за прекратяване на трудов договор, предвидено в чл. 328 от КТ в Решение по съединени дела С-250/09 и С-268/09 (Г. v/s Технически университет София). Анализ на целта, която е залегнала при приемане на оспорената от ищеца норма, следва да бъде направен въз основа на мотивите при внасяне на законопроектите, свързани с въвеждане на основание за прекратяване на трудовите и служебни правоотношения със работници и служители съответно държавни служители, придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на тези мотиви следва да се приеме, че националното законодателство, предвиждащо възможност (а не задължително) прекратяване на трудов договор с лице, придобило и упражнило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преследва социална цел, свързана с политиката за пазара на труда. Следователно оспорената норма преследва "законосъобразна цел" по смисъла чл. 6, § 1 от Директива 2000/78.

По отношение на вторият елемент от възможността да бъде допусната разлика при третирането на заетите лица – дали разпоредбата е подходяща и необходима мярка, следва да се вземат предвид разрешенията, дадени от СЕС в Решенията по дела С-411/05 (Felix Palacios de la Villa), С-45/09 (Gisela R osenbladt), С – 141/1 1 (Torsten Horneldt), въпреки че те касаят автоматичното(задължително) прекратяване на трудовия договор при навършване на определена възраст. СЕС приема, че автоматичното прекратяване на трудов договор при достигане на възраст за пенсия не може да бъде разглеждано като прекомерно увреждаща законните искания на работниците мярка, когато правната уредба не се основава само на определената възраст, "а взема предвид и обстоятелството, че в края на професионалната си кариера заинтересованите лица се ползват от финансово обезщетение чрез предоставянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.

Следва да се посочи, че уредбата, съдържаща се в Кодекса на труда не предполага задължително прекратяване на трудовия договор, а е предоставена възможност на работодателя да отправи предизвестие на работника или служителя в хипотезата, в която не само е възникнало правото на пенсия, а то е и упражнено, т. е. работникът или служителят получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Освен това, законодателят не е въвел забрана за сключване на трудов договор с лице, което е придобило право на пенсия, а напротив изрично е предвидена такава възможност. Затова следва да се приеме, че мярката е необходима и подходяща за постигане на законосъобразната й цел. Доводите на въззивника, че нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от Кодекса на труда противоречи на общностното право са неоснователни и тя намира приложение в конкретния случай. Работодателят е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца П. И. и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, а с това и акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.

При тези решаващи изводи на въззивния съд не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалването по поставените от касатора въпроси. Въззивният съд се е произнесъл за приложното поле на Директивата, позовавайки се на относимата практика на СЕС, както и на трайно приетото в практиката на ВКС, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.10б КТ/ преди изменението в ДВ бр.98 от 2015 г. – чл. 328, ал.1, т.10а КТ/ не е свързано с критерия „възраст“, а с настъпването на други факти – упражненото от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. възрастта не е определящият фактор за прекратяване на тр. правоотношение / р. по гр.д. №706/12 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №7139/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Противоречие на този извод с практиката на СЕС не е констатирано и в други определения по чл.288 ГПК на ВКС, за подобни с настоящия случаи - цитираното от въззивния съд опр. по гр.д. №1541/16 г. на ВКС, четвърто г.о., опр. по гр.д. №3432/23 г. на трето г.о. на ВКС.

Въззивният съд се е произнесъл и по втория въпрос, позовавайки се на разрешенията в цитираната в мотивите на въззивното решение относима практика на СЕС.

Не се установява също твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивното решение – във връзка с този тежък и явен порок касаторът се позовава на решение на СЕС по дело С-190/16 г., предметът на спора по което обаче е различен от предмета на спора по настоящото дело. Преюдициалното запитване там се отнася до валидността и при условията на евентуалност, до тълкуването на посочената част от приложение І към Регламент /ЕС/ №1178/11 г. на Комисията от 3.11.11 г. за определяне на техническите изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент/ЕО/ №216/2008 г. на ЕП и Съвета. Затова цитираните от касатора изводи на СЕС са неотносими към настоящото дело.

Не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването, поради което ВКС на РБ, трето г.о.