Определение № 327 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 572/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Г. В. В., понастоящем в Затвора П., чрез назначения представител адвокат З. против въззивно определение № 500 от 2.12.2022г. по в.ч.гр.д. № 394/2022г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено определение № 292 от 4.05.2022г. по гр.д. № 158/2022г. на ОС Ловеч за оставяне без уважение на искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото /Със същото определение е осъден и да заплати разноски от 15лв., дължими за въззивното производство/. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Настоящият частен жалбоподател е предявил на 14.01.2022г. срещу ОС Плевен иск, с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, с цена на иска от 120 000лв. Представил е и нарочна молба с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. След отвод на съдиите от ОС Плевен и изпълнение на процедурата по чл.23, ал.3 ГПК, делото е изпратено за разглеждане на ОС Ловеч. С определение № 292 от 4.05.2022г. по гр.д. № 158/2022г, ОС Ловеч е оставил без уважение искането с мотив, че независимо, че молителят е в затвора и не получава доходи, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове, той разполага с достатъчно средства за да заплати дължимата такса от 10лв., защото въз основа на получена информация от Затвора е установено, че той е получил /чрез трансфери/ средства в размер на 2 842.67лв. за периода 1.01.2021г.-15.04.2022г. и от представената от Агенция за вписванията Л. сравка е видно, че притежава недвижими имоти, описани на 144 страници /вкл.апартаменти, къщи, хотели, ресторанти, земеделски земи и гори/. Посочените имоти са с наложена възбрана от КПКОНПИ, но възбраната ограничава единствено възможността за разпореждане, но не и за получаване на доходи. Освен това, молителят разполага и с възможността да поиска от съда разрешение за извръшване на плащания или други действия. Това определение е потвърдено със сега обжалваното определение № 500 от 2.12.2022г. по в.ч.гр.д. № 394/2022г. на въззивният Апелативен съд Велико Т.. В мотивите е посочено, че съпоставяйки имуществото и получените парични средства с размера на дължимата такса от 10лв., при съобразяване на обстоятелството, че молителят /бидейки в затвора/ няма социално-битови и други разходи от първа необходимост, не счита, че са налице предпоставките за освобождаване му от задължението за внасяне на държавна такса. Наличните доказателства сочат, че имущественото състояние на молителя му позволява да реалзира средства от управлението и ползванено по предназначение на притежаваните многобройни недвижими имоти. Възможността по чл.83,ал.2 ЗЗД е за лица, които реално нямат средства и не могат да се снабдят с такива, а настоящият случай не е такъв. Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ по два въпроса. Първият е относно възможността на лице, което в продължение на дванадасет години изтърпява наказание лишаване от свобода, което няма контакт със съпругата си /съсобственик на имотите/, да реализира стопански облаги от възбранени от КПКОНПИ имоти. Вторият поставен въпрос е: длъжен ли е молителят в хипотезата по чл.83, ал.2 ГПК, да установява, че е в невъзможност да получава каквито и да е било доходи и облаги от възбранени имоти? Счита постановеният акт и за очевидно неправилен, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, с оглед нуждата от гарантиране на страната на правото на честен и справедлив процес. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпрос, доколкото са от значение за изхода на спора, свързани са с решаващите мотиви на съда и са разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК. Съгласно същата, съдът извършва преценката си - въз основа на представените от страната доказателства за изискуемите се обстоятелства, които са примерно изброени в закона /възраст, доходи на лицето и на членове неговото семейство; имущественото му състояние, съобразно удостовереното в представената декларация, семейно положение; здравословно състояние, трудова заетост/. Преценката, дали молителят разполага с достатъчно средства, се прави към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, като съдът не може да обоснове извода си с евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход. Съобразно така даденият отговор на поставените въпроси, постановеният въззивен акт е неправилен. В случая е установено, че към 14.01.2022г. /дата на подаване на искането/ молителят е изтърпявал наказание лишаване от свобода в продължение на 12 години /от 21.10.2010г./, не е работил, не е получавал доходи /съгласно удостовереното от администрацията на Затвора/, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове. Той е декларирал, че не поддържа връзка със съпругата си и че върху цялото притежавано от него недвижимо имущество е наложена възбрана, поради което той не може да се разпорежда с него. Така установените данни, безспорно сочат на невъзможност за заплащане на дължимите такси и разноски, поради което подадената молба е основателна и следва да бъде уважена. Според настоящият съдебен състав е неправилен извода на съда, че представената от Агенция за вписванията Л. справка, съдържаща описание на възбранени недвижими имоти, на 144 страници, е относима и въз основа на нея може да се изведе извод, че лицето разполага с възможност да извлича доходи от същите, към момента на предявяване на искането. Неотносима за преценката на съда е и справката за трансфери на средства в размер на 2 842.67лв., с оглед периода на същата /от 1.01.2021г.-15.04.2022г./, който е последващ за направеното искане. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че искането е за освобождаване не само от дължимата първоначална държавна такса от 10лв. /която действително е в нисък размер/, а е за всички дължими в хода на производството такси, и освен това и за направените разноски. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение