Определение № 382 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение14.04.2016 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203/07.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 550/2015. Указва на касатора [фирма], и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер 1.092, 73 лева, като представи документ за извършения превод. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 203/07.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 550/2015, с което е потвърдено решение № 100/29.07.2015 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 209/2015, с което са отхвърлен предявените искове за имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД и за заплащане на лихви по чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представлявано от адв. Г. Т. от АК – Шумен, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да бъде учредено право на строеж върху недвижим имот за железопътен коловоз, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на съоръжение ж.п. коловоз – 2 км., преминаващ през недвижимия имот на ответника, който в резултат на изграждане на строителна площадка и земен насип частично е повредил ж.п. коловоза и е направил използването му невъзможно. Съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че между ответното дружество и трети лица са били налице трудовоправни или гражданскоправни отношения, по силата на които ответникът е възложил на трети лица демонтиране на ж.п. коловоза, както и не е представил доказателства за установяване на валидно учредено в негова полза суперфициарно право. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос, обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение