Определение № 60533 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 10/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Б. Д., чрез адв.С. Х. срещу решение № 5214/31.08.2020 г. по гр.дело № 15868/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.01.2016 г. по гр.дело № 13387/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Б. Д. срещу Х. Б. Д. и В. М. Д. иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот:апартамент /№/,[жилищен адрес] [улица], гр.София със застроена площ от 49.20 кв.м., заедно с припадащите се 2.55% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно място срещу задължение за издръжка и гледане от 22.02.2011 г. в частта относно 2/6 идеални части от същия, поради неизпълнение на задължението от приобретателите. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с определение от 09.03.2012 г. по гр.дело № 10919/2012 г. на Софийски районен съд е постановено разделяне на производството по предявения иск за нищожност по чл.26 ЗЗД и унищожаемост на договора за гледане и издръжка. Сочи, че е образувано гр. дело № 13387/2012 г., което е настоящото, по което са останали за разглеждане искът с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че с определение от 05.09.2012 г. по гр.дело № 10919/2012 г. на СРС е изготвен проект на доклад, от който е видно, че в посоченото производство са останали за разглеждане исковете с правна квалификация чл.26,ал.2,пр.3 ЗЗД, вр.чл.69 ЗН, вр.чл.341 ГПК и в проведено на 19.07.2013 г. о.с.з. с определение съдът постановил спиране на производството до разглеждане на преюдициалния иск по чл.87,ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че въпреки направеното възражение, че преюдициален е спора за нищожността на договорното правоотношение по прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, същото не е прието, че е депозирана молба за възобновяване на производството и с определение от 02.02.2018 г. молбата е оставена без уважение до приключване с окончателен влязъл в сила съдебен акт на производството по чл.87,ал.3 ЗЗД по гр.дело № 13387/2012 г. на СРС. Според жалбоподателя на първоинстанционния съд е било известно наличието на преюдициален спор, което е налагало спиране на производството за разваляне на договора, до постановяване на решение относно неговата валидност. Поддържа се, че е налице ненадлежно приложена хипотезата на императивната норма на чл.229,ал.1,т.4 ГПК, задължаваща съдът да спре производството по обусловения правен спор до произнасяне по обуславящия. Поддържа се също, че само валиден договор би могъл да бъде развален, поради което спора за неговата нищожност следва да обуславя спора за развалянето му. Искането е да се приложи задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т.1 от т.решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени в изложението, да се обезсили решението, или съответно се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението са формулирани въпросите:1. При обсъждане на приобщения доказателствен материал следва ли да се извърши съпоставка на доказателствените средства, които да бъдат обсъдени в тяхната взаимна връзка, като се субсумират фактите, да се преценят твърденията на ищеца и решението да се постанови само по разяснено дело. Допустимо ли е и в съответствие с изискването на чл.236,ал.2 ГПК и константната съдебна практика бланкетното споменаване на доказателствените средства, обобщаването, че фактическата обстановка се изгражда от тях, без те да са обсъдени конкретно и в тяхната взаимовръзка, извратеното им тълкуване и пригаждане към правната теза на една от страните, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Уговорени ли са изрични изисквания за дължимите грижа и издръжка след като в договора страните се споразумели приобретателите да осигурят на прехвърлителката спокойния и нормален живот, какъвто е водила досега. Това определя ли дължимия обем на престацията на приобретателите, който трябва да осигурят по алеаторния договор, или трябва обема и размера на тази престация да се определя от преценката и волята на приобретателите, а именно от „грижата и издръжката, която е била необходима според тях”, както е посочил въззивният съд и първоинстанционния съд. При съпоставка на двете величини в качеството и начина на живот, който е имал прехвърлителя, при наличие на разлика в отрицателна величина, налице ли е неизпълнение. Може ли целта на договора и вида на договорките по пътя на тълкуването от съда по чл.20 ЗЗД да бъдат заменени от грижа и издръжка, които да й осигурят нормален и спокоет живот, какъвто е водила досега, да бъде заменена от договорка, че трябва да се осигури необходимата грижа и необходимата издръжка, но тази преценка да се извършва от приобретателите, решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Представлява ли добросъвестно изпълнение, съобразено с моралните норми на сключения договор за издръжка и гледане, за да се осигури нормален и спокоен живот на прехвърлителката обстоятелството, че тя е незрящо лице на около 84 г. възраст, което е принудено да напусне жилището си, което е обитавала повече от тридесет години, с оглед удобство на приобретателите. 4. Представлява ли изпълнение по договор за гледане и издръка, по който приобретателите не са осигурили адекватна лекарска помощ на прехвърлителката, въпреки нейното трайно влошено здравословно състояние. 5. Следва ли тълкуването на договора по реда на чл.20 ЗЗД да се извърши като се търси общата воля на страните и отделните уговори се тълкуват една с друга. Следва ли тълкуването да се извърши в противовес на преследваната от прехвърлителя цел, да й се осигури начин на живот, какъвто е водила досега. 6. Счита ли се, че е изпълнено задължението за издръжка, след като в представените разходни документи се удостоверяват разходи за имот, който не е ползвал прехвърлителя, а в разхода за издръжка е включено погребение и дегубитален дюшек и стол, които средства са възстановени от здравната каса. Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.2 недопустимост на решението, тъй като е произнесено при наличие на висящо производство по преюдициален спор, което съгласно императивната норма на чл.229,ал.1,т.4 ГПК налага да се спре производството по обусловеното дело, което е настоящото. Ответниците по касационната жалба Х. Б. Д. и В. М. Д., чрез адв.Р. Б. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. От фактическа страна е прието следното: С договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 22.09.1982 г. Б. Х. Д. и П. П. Д. придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент /№/, находящ се в [населено място], [улица], /№/,[жилищен адрес]. Според представеното удостоверение за наследници на Б. Д., починал на 10.02.1997 г., същият е оставил наследници по закон – синове В. Д. и Х. Д. и преживялата съпруга П. П. Д.. От представеното удостоверение за наследници на П. Д. е установено, че същата е починала на 05.12.2011 г. и е оставила наследници по закон: ищеца В. Д. и ответника Х. Д.. Съдът се е позовал на ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС и е приел, че ищецът като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, има право при смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неговото твърдяно неизпълнение до размера на наследствената си квота, която в случая е 2/6 /или 1/3 ид.ч./. Прието е, че спорен въпрос пред въззивната инстанция е наличието на неизпълнение на договора за гледане и издръжка от 22.02.2011 г. от страна на приобретателите Х. Д. и съпругата му В. Д., което да обоснове развалянето му по съдебен ред. Приел е, че в конкретния случай се касае за алеаторен договор, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка, която не е изначално и точно и изрично определена по обем и във времето, и за да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди – до смъртта на прехвърлителя. Посочено е, че специфична крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно покриване на потребростите. Въззивният съд е приел, че с оглед алеаторния характер на договора и обемът и продължителността на престацията на приобретателите не е определена във времето, а е в зависимост от продължителността на живота на прехвърлителя, както и от грижите, които е възложил и искал да приеме. Приел е още, че в конкретния случай от събраните доказателства е установено, че в периода между сключване на договора и до смъртта на прехвърлителката ответниците – приобретатели са изпълнявали задълженията си. Прието е, че ответниците са предоставили на прехвърлителката необходима издръжка и всички необходими грижи, за да се запази начина на живот и стандарта, който е имала преди датата на сключване на процесния договор. Прието е за установено от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Н. Б., на свидетелката д-р М.Г., последната личен лекар на починалата прехвърлителка, че последната е била в задоволително общо здравословно състояние, с оглед годините си, макар зрението й да било отслабнало с времето. Физически изглеждала добре за годините си, имала леки затруднения при самостоятелно движение. Приел е за установено от гласните доказателства, че от началото на 2011 г. ответниците са взели прехвърлителката да живее заедно с тях в семейното им жилище в[жк]в [населено място], където е останала до смъртта си през месец декември същата година. През този период са полагали всички грижи за личната й хигиена, прехрана и медицинско обслужване. При необходимост са заплащали ползваните от нея медицински услуги и са закупували предписаните й от личния лекар медикаменти. Посочено е, че св.М. Г. С. изрично заявила, че е ходила на домашни посещения в дома на преобретателите, където за прехвърлителката е имало отделна слънчева и уютна стая. Пациентката й била спокойна и доволна, въпреки, че зрението й било много отслабнало, нямала е оплаквания от битовите условия. Прието е за установено от показанията на свидетелката, че част от лекарствата, които й предписвала, се поемали от Здравната каса, а другите й ги купувал ответникът Х. Д., на когото давала рецептите. Прието е още от показанията на свидетелката, че същата е правила внезапни домашни посещения за преглед на прехвърлителката, за които е заплащал ответникът, че същият се е грижел и за храната на прехвърлителката. Приел е, че според показанията на свидетелката Н. Б./приятелка на дъщерите на ответниците/ ответниците се грижели за прехвърлителката, като са полагали ежедневни лични грижи, дори са я преместили в техния дом, за да могат да й осигурят добри и подходящи условия на живот. Въззивният съд е възприел показанията на свидетелите относно горепосочените факти, което е обосновал с обстоятелството, че са почиващи на техни преки и непосредствени впечатления, които относно установените от тях факти се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства – фискални бонове за заплатени консумативи за процесния имот от ответниците за периода от време, след сключване на процесния договор – до преместването на прехвърлителката в жилището на ответниците. Посочил е, че фискалните бонове са представени от ответниците и са били в тяхно държане, поради което е формиран извод, че сумите за консумативи са заплатени от тях, като този факт не е оспорен от ищеца. Прието е, че изводът относно изпълнението на договорното задължение от страна на ответниците не се разколебава от показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца. Относно показанията на св. О. съдът е приел, че те следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като тя живее на семейни начала с ищеца от 2000 г. Посочено е, че самата свидетелка признава, че срещите й с прехвърлителката били инцидентни – само по повод на новогодишни празници. Съобразено е, че относно установения факт за закупуване на лекарства за прехвърлителката от ищеца – не сочи конкретен период от време, за да се прецени дали е относим към процесния период, че от показанията й не се установява ответниците да не са полагали грижи за прехвърлителката. Според съда свидетелката установява, че преди преместването на прехвърлителката в дома на ответниците, последните са наели и жена да се грижи за нея за около 2-3 месеца. По отношение на показанията на свидетеля Д. М., който е брат на ответника В. Д., съдът е посочил, че не ги кредитира относно установения от него факт, че след преместването на прехвърлителката в жилището на ответниците е чувал същата да плаче, като е приел, че те са недостоверни, предвид лошите отношения между свидетеля и ответника Д. и воденото между тях наказателно производство, както и като неподкрепени от другите доказателства по делото. Преценено е за неоснователно въззражението на ищеца, поддържано и в подадената от него въззивна жалба, че е налице неизпълнение от страна на ответниците с оглед конкретните нужди на прехвърлителката. Посочил е, че ищецът твърди, че с оглед влошеното здравословно състояние на прехвърлителката тя се е нуждаела от специални грижи, които не са й били осигурени от ответниците. Съдът е приел, че това възражение на ищеца не е установено от събраните по делото доказателства. Прието е за установено от изслушаната във въззивното производство съдебно-медицинска експертиза и уточненията към нея, направени от вещо лице М. Близнашка в съдебно заседание от 02.11.2017г., че прехвърлителката е страдала от следните заболявания: хипертонична болест, исхемична болест, преживян инсулт и глаукома. Прието е още за установено, че с оглед наличието на тези заболявания на прехвърлителката редовно е бил осигуряван ежегоден преглед с кардиолог. Съдът се е позовал на становището на вещото лице, според което от медицинската документация на прехвърлителката, приета по делото и относима към периода след сключване на процесната сделка, не може да се направи категоричен извод, че е било налице увреждане на общото й здравословно състояние, което да налагало по - специални грижи. Относно отразените констатации в част от медицинската документация, че в определени моменти прехвърлителката е имала физически страдания, които я принуждавали да заема принудително легнало положение в леглото с отслабено винкулярно дишане и проблемна пулсация на периферните съдове, по специално в областта на долните крайници, е посочено, че според вещото лице същите са били нормални с оглед заболяванията, от които е страдала прехвърлителката. Според съда от уточнението към заключението, направено в съдебно заседание е установено, че не може да се направи извод, че в рамките на процесния период от време прехвърлителката се е нуждаела от допълнително лечение и медицинска помощ, които да не са били й предоставени и съответно - потърсени. При тези съображения съдът е приел, че от ответниците, в съответствие с носената от тях доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК е установено по делото, че те са гледали и издържали прехвърлителката до момента на смъртта й на 05.12.2011г. и с тези си действия са изпълнили изцяло задължението си по алеаторния договор. Изведен е извод, че грижите са били адекватни на нуждите на прехвърлителката, като от момента, в който прехвърлителката не е могла сама да се обслужва, с влошеното й зрение и трудно придвижване, ответниците са се грижили лично за нея, като са живели в едно домакинство, че те са тези, които са полагали непосредствени грижи за нея, както във връзка с домакинството и разходите по него, така и са обезпечавали прехвърлителката при необходимост с оглед здравословното й състояние - с лекари, лечение и лекарства. Прието е, че ответниците са престирали грижи и издръжка в нужния обем, пълно и непрекъснато, с оглед конкретните нужди на прехвърлителката до смъртта й. Формиран е извод, че поради недоказаното от ищеца твърдяно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответниците, предявеният иск за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане до размера на 2/6 ид.ч. от процесния имот, като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По правните въпроси: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед твърденията на жалбоподателя и данните по делото, че между същите страни е образувано гр.дело № 10919/2012 г. на Софийски районен съд по предявен иск от В. Б. Д. срещу същите ответници с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, извършен с нот.акт № 6/22.02.2011 г., което дело не е приключило с влязло в сила решение. Според твърденията на жалбоподателя спорът по посоченото дело е преюдициален и временно препятства упражняването на правото на иск по настоящото дело, което е обусловено. Доколкото останалите въпроси, формулирани в изложението касаят правилността на въззивното решение същите не подлежат на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът следва да преценява при разглеждане на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение