Определение № 899 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 211/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №222 от 05.07.2010г. по гр.д.№771/09г. на Русенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №32 от 19.03.07г. по гр.д.№4381/05г. на Русенския районен съд, са отхвърлени предявените от Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу П. К. М., действащ като ЕТ „333-П. К.”, както и срещу П. П. К. и М. К. К. искове по чл.108 от ЗС само за част от процесния имот – ½ ид.част от апартамент в [населено място], [улица], ет.2. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата част, с която искът по чл.108 от ЗС е бил уважен за другата ½ ид.част от процесния апартамент. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следното: Процесният апартамент е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС /отм./, а впоследствие, през 1971г., е продаден на А. Д. Х.. С влязло в сила решение по чл.7 от ЗВСОНИ собствеността върху ½ ид.част от апартамента е била възстановена на Г. Г. М. - един от наследниците на бившия собственик, а ответникът П. К. М., който през 1993г. е закупил апартамента от А. Х., е бил осъден да предаде на ищеца владението на целия апартамент на основание чл.108 от ЗС. През 2005г. ищцата в настоящото производство М. Д. Г. е закупила възстановената ½ ид.част от апартамента, по време на брака си с другия ищец Д. Ц. Г.. Въпреки осъдителното решение по предходното дело, П. К. М. не е предал владението на апартамента нито на бившите, нито на новите собственици, напротив – допуснал е в него своя син П. К. и снаха си М. К.. Прието е също, че правото на принудително изпълнение на предходното решение по чл.108 от ЗС е погасено по давност, съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№1955/2001г. на Русенския районен съд. Погасяването на това право е настъпило преди М. Г. да закупи ½ ид.част от апартамента. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че повторно заведеният от правоприемниците на възстановения собственик иск по чл.108 от ЗС срещу същия ответник П. К. М. е процесуално допустим, тъй като погасяването на правото на принудително изпълнение на първото решение по чл.108 от ЗС е нов юридически факт, който дава основание за завеждането на нов иск със същия предмет. Въз основа на първото решение по чл.108 от ЗС новите собственици не биха могли да реализират правата си, произтичащи от придобивната сделка от 2005г. по закупуване на имота. По съществото на правния спор е прието, че ищците М. Г. и Д. Г. са собственици само на ½ ид.част от процесния имот въз основа на придобивната сделка от 2005г. Ответникът П. К. М., който е закупил другата ½ ид.част през 1993г. от купувачите по обявения за нищожен договор, я владее на правно основание, доколкото за тази ½ ид.част сделката не е прогласена за нищожна по реда на чл.7 от ЗВСОНИ и по отношение на нея собствеността не се връща в патримониума на държавата. Затова повторно заведеният иск по чл.108 от ЗС е уважен само за ½ ид.част от спорния апартамент. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците М. Г. и Д. Г., както и насрещна касационна жалба от ответника П. М.. М. Г. и Д. Г. са обжалвали решението в отхвърлителната му част. Развили са довод, че макар искът по чл.7 от ЗВСОНИ да е бил уважен само частично и собствеността върху процесния апартамент да е възстановена само за ½ ид.част от него, порокът на сделката засяга и другата ½ ид.част и следователно тя се връща в патримониума на държавата, поради което ответникът П. М. владее тази част без правно основание. Затова предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен изцяло. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав, съобразно разясненията на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - дали при уважаване на иск по чл.7 от ЗВСОНИ само за ½ ид.част от имота, собствеността върху другата ½ ид.част се връща в патримониума на държавата, като последица от нищожността на атакуваната сделка. Жалбоподателите считат, че по този въпрос въззивното решение противоречи както на първото отменително решение на ВКС по настоящото дело – решение 329 от 15.07.09г. по гр.д.№664/08г. на ВКС, І ГО, така и на първоинстанционното и първото въззивно решение по делото, а също и на т.3 от ТР №1/17.05.95г. на ОСГК на ВС, както и на влязлото в сила решение по гр.д.№4378/2005г. на Р., което касае аналогичен правен спор за друг апартамент в същата сграда. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа и по въпроса за задължителността на указанията, дадени от ВКС при първото разглеждане на делото – реш. №1243 по гр.д.№2351/1992г. на ВС, ІV ГО; реш. №770/96г. на ВС, 5 чл. с-в; реш.№1758/по гр.д.№430/93г. на ВС, ІV ГО; реш. №1623 по гр.д.№18693г. на ІV ГО; реш. №1118 от 23.11.93г. по гр.д.№475/93г. на ВС, ІV ГО. И на последно място – поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: за задължителността на указанията, дадени от по-горната инстанция и тези, дадени от ВКС по чл.294 от ГПК; дали промяната в съдебната практика е основание за отмяна на влезли в сила решения; за последиците от успешно проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ за участвалите в процеса и техните правоприемници; за последиците от успешно проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ и чл.26 от ЗЗД; какво е качеството на лицето, което държи имота след успешно проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ и може ли да придобие имота по кратката придобивна давност; какво е значението на полученото обезщетение за имота относно субективния елемент на владението. Насрещната касационна жалба се основава на довода, че има влязло в сила решение, с което същият иск по чл.108 от ЗС е бил уважен и това решение има сила на пресъдено нещо по отношение на страните в настоящото производство. Силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на частните правоприемници на първоначалните ищци, след като правоприемството е настъпило след влизане в сила на решението по иска за собственост. Затова повторно заведеният иск със същия предмет е процесуално недопустим, съответно – недопустимо е и постановеното по него решение. Погасяването на правото на принудително изпълнение, произтичащо от влязлото в сила решение по чл.108 от ЗС, не е нов юридически факт, който да даде основание за завеждането на нов иск за собственост със същия предмет. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно в жалбата е посочена т.1/ и т.3 от ГПК по следните въпроси: „доколко е допустимо в пределите на закона да се неутрализира правопогасяващото действие на СПН върху правото на иск; проявеното процесуално бездействие на праводателите на ищците, довело до погасяване на правото на принудително изпълнение, може ли да бъде санирано с последващо прехвърляне на имота и/или паричното притезание; е ли прехвърлителната сделка нов юридически факт, настъпил след формиране на СПН спрямо праводателите, който е основание за предявяване на същия иск за опразване”. По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение №480 от 08.05.09г. по гр.д. №1888/08г. на ВКС, ІV ГО, а установяването на единна практика по тях било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне само по жалбата на М. Г. и Д. Г.. Водещият правен въпрос в нея е за това дали при уважаване на иск по чл.7 от ЗВСОНИ само за ½ ид.част от имота, собствеността върху другата ½ ид.част се връща в патримониума на държавата, като последица от нищожността на атакуваната сделка. По този въпрос е представена противоречива съдебна практика, което е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не следва да се допуска касационно обжалване по насрещната касационна жалба. Поставените в нея въпроси се свеждат до по-общия въпрос за обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. По този въпрос има съдебна практика и тя е в смисъл, че може да се води нов иск за собственост между същите страни и на същото основание, когато след влизане на решението по предходния съдебен спор са настъпили нови обстоятелства, които са от значение за спорното право. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,