Определение № 1709 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 640/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от „Автостарт“ АД, подадена чрез процесуален пълномощник адв. Р. П. от АК – П., срещу въззивното решение № 950 от 13.11.2024 г. по в. гр. д. № 1479/2024 г. на ОС – Бургас. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати процесуални нарушение при обсъждане на доказателствата и е необосновано. Отправя се искане решението да се отмени и предявеният от касатора положителен установителен иск за собственост против община Царево с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.17а от ЗППДОбП /отм./, и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона за собствеността, относно описания ПИ с идентификатор 00878.503.368 по КККР на гр. Ахтопол, да се уважи. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. и т.2 ГПК, също и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Насрещната страна - ответник в производство община Царево, оспорва жалбата с писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Г. К. от АК – Б.. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното: С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 71/ 28.06.2024 г. по гр.д. № 310/2023 г. на РС - Царево, в частта, с която е бил уважен предявеният от „Автостарт“ АД против община Царево положителен установителен иск за собственост на евентуално заявеното придобивно основание давностно владение, относно Поземлен имот с идентификатор 00878.503. 368 по КККР на гр. Ахтопол, общ.Царево, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 55/24.08.2006г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 03.04.2009 г., адрес на поземления имот: гр.Ахтопол, Разширение Север, с площ: 1393кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 438, квартал: 106, парцел: I, е отхвърлен иска на това основание, като е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, в която е бил отхвърлен положителният установителен иск на заявеното главно придобивно основание за признаване ищцовото дружество за собственик на същия горепосочен имот, на основание чл.17а ЗППДОП (отм.), вр. с чл.77, предл. трето ЗС. Въззивният съд е приел за установено, че страните не спорят, и се установява от събраните писмени доказателства, че е налице правоприемство между Технологичен автомобилен комбинат – София -окръг, част от който е ДАП – Самоков, и ищеца – „Автостарт“ АД, гр. Самоков. По заявеното главно придобивно основание по чл. 17а, ЗППДОП /отм./ вр. чл. 124, ал.1 ГПК, съдът е приел следното: С Решение по Протокол № 25 от заседанието на Изпълкома на ГНС - Ахтопол от 02.11.1956 г., на същата дата е отправена молба до Централна регулационна комисия при Министерството на Комунално стопанство и благоустройство, да допусне изменение на уличната регулация на кв.39 и кв.40 по плана на гр.Ахтопол, за оформяне на квартал за строеж на вили и за създаване на парк, който да разкраси брега покрай плажа. По делото липсват доказателства за удовлетворяване на молбата и за изменение на регулацията. Посочено е, че ищецът не доказва по безспорен начин, че процесният терен попада в бившите кв.39 и кв.40 по плана на гр.Ахтопол, нито се установиха предвижданията по регулация за двата квартала, като са данни, че ПИ с идентификатор 00878.503.368 по КККР на гр.Ахтопол попада в бивши земеделски земи, извън регулацията на гр.Ахтопол, които след шестдесетте години са били предоставени от ГНС - гр.Ахтопол на различни предприятия, за устройване на летни почивни бази, допуснати като временно строителство по реда на чл.120 ППЗТСУ отм., а земята била отдавана под наем (стр.85 и сл.). Въпреки това е безспорно, че в периода 1957г. - 1960г. ДАП - Самоков поставил в процесния терен дървени бунгала, като събраният доказателствен материал сочи за постройки със статут на временно строителство - стр.13, 14, 18 и др. по гр.д.№ 310/23г. ЦРС, уредено впоследствие от разпоредбите на ППЗТСУ с нормата на чл.120 от същия правилник. Към твърдения период на изграждане на почивната база – 1957 г. и следващите, предоставянето на държавни терени е ставало по реда на чл.15 от Правилник за държавните имоти /отм./, посочващ по решение на кой орган става това, но в конкретния случай е безспорно, че подобен административен акт липсва, липсва и протокол-опис за предаване на държавен имот, както и разрешение за поставяне на бунгалата. Няма данни и за отреждане на терена с регулационен план по реда на чл.37 и чл.39 ЗПИНМ отм. за почивна база на ДАП - Самоков. Този извод не се разколебава от приложеното на стр.183 копие от скица, свързано с извършване на ремонтни работи по бунгалата, доколкото съгласно разпоредбата на чл.2 НДИ /отм./ управлението и стопанисването на държавните имоти, които не са предоставени на други държавни ведомства за стопанисване и управление, се е извършвало от ОНС към ремонтните работи - 20.09.1978г., и ОНС е бил компетентен орган да издаде разрешение за ремонта, изразяващ се в премахване на старите изгнили бунгала и монтиране на нови. Преценката на събраните доказателства - както писмени, така и гласни (св.В. и св.Б., разпитани в с.з. на 13.12.2023г.) е обусловила извод, че имотът и поставените в него бунгала са се ползвали и поддържали от служители на ДАП - Самоков, но при съобразяване с разпоредбата на чл.77, ал.7, т.4 НДИ отм. актуване не е извършено, понеже постройките са били с временен характер. С Решение № 50 от 30 март 1989 г. на МС на НРБ за образуване на фирми, на чл.11, ал.3, т.1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност, е решено да се образуват фирми с държавно имущество и да се прекратят обединенията и предприятията, съгласно приложения. Постановено е да се образува фирма „Автостарт“, със седалище Самоков, на която е предоставено държавно имущество, което тя получава като правоприемник на Технологичния автомобилен комбинат - София-окръг, по баланса му към 28 февруари 1989 г. В тази връзка по делото са приложени Приложение № I - 128/22.6.1989 г. - Приемателен протокол към разделителен протокол от 14.06.1989 г. (стр.177 по първоинстанционното гр.д. № 310/2023г. ЦРС, идентичен със стр.73 по въззивното дело) и Инвентаризационен опис на Почивната база на „Автостарт“ гр.Ахтопол, общ.Царево - стр.175, идентичен със стр.71 по въззивното дело. И в двата документа, под т.1, е вписан като актив ЗЕМЯ с площ 1538 кв.м., пл. № 74 по плана на гр.Ахтопол. Прието е, обаче, че включването на имота в активите на търговско дружество от страна на Държавата, не води автоматично до придобиване на собственост върху него, понеже счетоводната операция не почива на валидно правно основание, за което съдът се е позовавал на разясненията по ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, т. 2Г, съгласно които „Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ.“ Така е посочено, че горните счетоводни операции могат да служат само за индиция за предоставяне на терена, но решаващ е административният акт, с който имотът е предоставен за управление и стопанисване, а при липсата му като непреки доказателства за волята на Държавата да предостави терена може да послужи съставен акт за държавна собственост, в който е вписано предоставеното право, но такъв не е бил съставен към установяване на фактическата власт върху имота по гореописаните причини, нито има каквито и да е доказателства, свидетелстващи за предоставяне на терен. Прието е, че съставения АДС на МРРБ - ОА – Бургас, № 1312/28 юли 2000 г., не може успешно да легитимира дружеството като носител на вещни права върху терена, понеже към преобразуването на Технологичния автомобилен комбинат - София-окръг в отделни фирми с държавно имущество, процесният терен не е бил предоставен за оперативно управление и ползване на комбината, и това не може да бъде санирано от постановената Заповед № РД-14-64/14.12.1995г. на Министъра на транспорта, доколкото придобивният способ, уреден от разпоредбата на чл.17а ЗППДОП (отм.), сочи за релевантен момент този на преобразуване на държавното предприятие във фирма с държавно участие. По тези съображения, и като е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанциноното решение, въззивният съд е направил решаващ извод, че на първото посочено в исковата молба основание за собственост върху процесния имот в полза на „Автостарт“ АД, гр.Самоков - придобиване по реда на чл.17а ЗППДОП (отм.), искът по чл.124 ГПК, вр. чл.77, предл.трето ЗС е неоснователен, и постановеното решение в тази част е правилно. Като последица от отхвърляне на иска на главното /първото/ придобивно основание, въззивният съд е разгледа евентуално заявеното придобивно основание по чл. 79 ЗС: Установил е въз основа на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, че процесният имот попада в имот 000016 по КВС и имот с пл. № 74 по плана на гр.Ахтопол. Имотът е бил предмет на реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, наред с други имоти на община Царево, кметство Ахтопол, и представлява един от имотите от общо 194 дка в землището на гр.Ахтопол, местността „Коросията“, парцел № 1402а от земеустройствения план на землище Ахтопол от 1938г., заявен пред административния орган по ЗСПЗЗ с данъчна декларация, и възстановен с решение № 77/4.1 от 09.12.1993 г. След това е постановен отказ за възстановяване на имота в стари реални граници - решение № 140А/19.12.96 г. на ПК - Царево, общината е обжалвала отказа пред съда, и с влязло в сила на 23.04.1999 г. съдебно решение № 44/30.03.1999 г. по гр.д.№ 52/1997 г. на ЦРС, е възстановено правото на собственост на община Царево в стари реални граници върху мера с площ от 194 дка, в землището на гр.Ахтопол, местността „Коросията“, парцел № 1402а от земеустройствения план на землище Ахтопол от 1936 г. На основание съдебното решение и след проведена и разрешена с Решение № КЗ-5 от 21 юли 1995г. на МЗХП, Комисия за земята, процедура по промяна на предназначението на земеделска земя и включването й в границите на застроителните и регулационни планове на населени места, процесният терен е включен в регулационния план на гр.Ахтопол и актуван за частна общинска собственост - АЧОС № 230/11.05.1999 г. При тези факти, съдът е преценявал дали към завеждане на исковата молба или в хода на делото, в полза на ищцовото дружество е осъществен фактическият състав на придобиване по давност. Посочено е, че основният спорен въпрос е относно началният момент, от който може да бъде зачетено упражняването на фактическа власт с намерение за своене на имота, годно да направи владелеца собственик. В тази насока съдът е съобразил установената с чл.86 ЗС от 1951 г. забрана за придобиване по давност на вещ, социалистическа собственост, която препятства придобиването по давност на вещи държавна и общинска собственост и след изменението на чл.86 ЗС през 1990 г., а през 1996 г. е ограничена забраната само до вещите - публична държавна и общинска собственост, също така и изм. на чл.5 ЗВСВОНИ с приемането на разпоредбата на ал.2, ДВ бр.107 от 18.11.1997 г., се заличава с обратна сила изтеклата до този момент давност по отношение на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, като от тази дата започва да тече давност. Прието е, обаче, че горната дата по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не е приложима в случая, защото видно от приложеното на стр.88 по гр.д.№ 310/23г. ЦРС /първоинстанционното дело/ Решение № 174А/РС-Царево, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Ахтопол, административният акт е постановен на 04.05.1999 г., и от тази дата насетне е възможно да се зачете начало на давностно владение, с оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да се защити, т.е. меродавен е моментът, в който община Царево се е снабдила с конститутивното решение за възстановяване на собствеността си. Към 04.05.1999 г., обаче, действа мораториумът върху придобиване на държавни и общински имоти по давност, независимо дали са публична или частна собственост, поради което давност не е текла до 07.03.2022 г., последният ден, преди влизане в сила на Решение № 3 на КС на РБ - бр. 18 от 2022 г. По тези мотиви предявеният иск е приет за неоснователен и на второто, евентуално, предявено основание, а именно - придобиване на процесния имот чрез давностно владение. Според изхода на спора, съдът е възложил на ищеца възстановяване направените разноски на ответника. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК по поставени два въпроса, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав на ВКС намира, че поставените в изложението два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, удовлетворяват изискванията за общо и допълнително основание за селекция съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Упражнявайки правомощията си по същото ТР №1/19.02.2010 г., състава на ВКС, доуточнява въпросите така: Въпрос 1: Как се доказва трансформирането на държавна собственост в право на собственост на преобразуваното търговско дружество на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), и Въпрос 2: Какво е темпоралното действие на мораториума по пар.1, ал.1 от ЗР на ЗДЗС относно вещите, частна общинска собственост, по които въпроси даденото от въззивния съд разрешение разкрива противоречие с ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК- по въпрос 1, и с Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България - по въпрос 2. Допускане касационното обжалване на основания по чл.280, ал.1 ГПК изключва преценката дали е налице и соченото от касатора основание очевидна неправилност- чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, обосновката на което е със същите оплаквания като тези, обусловили поставянето на двата горепосочени въпроса по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът дължи внасяне на пропорционална държавна такса в размер на 47,21 лв., превалутирани на 24,14 евро. Ето защо, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК