Определение № 2934 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1342/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. М. А. против решение №83 от 18.03.2024 г. по т.д. №441/2023 на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- ДЗИ „ Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът А., чрез пълномощниците си – адв. М.Я. и адв. В. З. е посочила основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Поставила е въпроса – 1/„ Какви следва да са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лицата от кръга на посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69 при наличие на биологична връзка на произход, но при липса на реално съжителство между лицата в едно населено място и на един и същи адрес и поради обстоятелството, че полагането на ежедневни грижи са от трети лица?“, №2 / „Следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост между майка и нейния син при наличие на биологична връзка на произход но при липса на реално съжителство между лицата в едно населено място и на един и същи адрес и поради обстоятелството, че полагането на ежедневни грижи са от трети лица за да се направи изключение от разрешението залегнало в ППВС № 4/61 и ППВС № 4/69 …?“, №3 „ Доколкото понятието „ близост“ има само чисто емоционално измерение за преценката за съществуването й следва ли да се обсъдят и коментират в цялост всички обстоятелства, формиращи решаващата роля на съда с оглед определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди причинена смърт на техни близки, на лица от кръга на посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69?“, 4/“Какви са критериите, които следва да определят отношението между биологична майка и нейния син, при наличие на и биологична връзка на произход но при липса на реално съжителство между лицата в едно населено място и на един и същи адрес и поради обстоятелството, че полагането на ежедневни грижи са от трети лица за да е налице изключителност на връзката между тях?“ и 5/ „ Противоречи ли на съдебната практика едновременно уважаване на искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лицата от кръга на посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69, така и от баба и дядо и лица извън посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69?“.Направени са общи и кратки оплаквания, че съдът не бил изследвал житейската връзка и близост между пострадалия и ищцата. Цитирана и разгледана е част от мотиви на решение на САС и други три решения, за които съд не е посочен. В заключение лаконично е отбелязано, че „ процесния казус бил подобен“. Във връзка с въпрос № 5 са изброени решения на ВКС, третиращи присъждане на обезщетение на лицата от разширения кръг. Други доводи не са развити. Касаторът А. не обосновава приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първите четири въпроса имат еднаква насоченост и сходно съдържание. Дори, обаче, от тях да бъде изведен релевантен, който да ги обобщи, то налице би било единствено общо основание. Страната не е защитила допълнителен критерий, тъй като не е развила доводи по поддържаните само като текст основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че решенията на съдилищата / цитирани непълно но приложени към изложението, са ирелевантни към основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Други актове и доводи не са посочени- липсва разглеждане на противоречиво разрешаване на поставените въпроси /всеки едни от тях/ съпоставени с подобни разрешения от ВКС, респ. ВС, в различен смисъл. Липсват и каквито и да било доводи по основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обосновани от страната, причини от осъвременяване, респ. промяна. Липсата на доводи по допълнителния критерий е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване по това основание. Общите и кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава не се разглеждат в тази фаза на касационното производство и не могат да мотивират поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване. Петият поставен въпрос, освен неясен е и ирелевантен спрямо случая въобще, тъй като въпросът за присъждане на обезщетение на лица извън указаните в ППВС № 4/61 и ППВС5/69, нито е поставян, нито е разглеждан. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т 1 -3 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение