Определение № 2855 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1265/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. срещу решение №19 от 22.01.2025 г. по в.т.д.№446/2024 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №161 от 17.05.2024 г. по т.д.№26/2023 г. на ОС Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. Д. срещу ЗАД „ОЗК застраховане“ АД иск за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия на 20.06.2022 г. пътен инцидент, над уважения размер от 150 000 лв. до пълния претендиран такъв от 280 000 лв., частично от 300 000 лв. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението в посочената част е очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които уточнени от настоящата инстанция се свеждат до въпроса относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация ЗАД „ОЗК застраховане“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. По спорния въпрос относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищеца, въззивният съд след подробен анализ на приетите по делото многобройни писмени доказателства, заключенията на комплексната СМЕ и СППЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели, е установил, че ищецът е получил: счупване на черепа, счупване на предните и странични стени на ефеноидалния синус, счупване на задната стена на дясната орбита, счупване на максиларните синуси, счупване на фронталния синус, счупване на носните кости, кръвоизливи в околоносните кухини, кръвоизливи в мастоидите двустраннои средото ухо, счупване на основите на черепа, мозъчна контузия - с опасност за живота, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка вдясно, челно – с опасност за живота, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво, слепоочно - с опасност за живота, точковидни кръвоизливи в тилно – слепоочната част на мозъка – с опасност за живота, кръвоизлив под меката обвивка на мозъка – с опасност за живота, контузия на гръдния кош, счупване на лявата лопатка, контузия на белия дроб - с опасност за живота, счупване на страничния израстък на 7 шиен прешлен, разместване на 6 спрямо 7 шиен прешлен. Установил е, че за лечение на тези травми ищецът е престоял в КАИЛ на УМБАЛ „Св. Г.“ за периода от катастрофата - 20.06.2022 г. до 04.08.2022 г. (бил е в коматозно състояние, осъществявана е изкуствена белодробна вентилация, в трахиобронхиалното дърво са попаднали бактерии чрез поставената бронхиална тръба, осъществяваща връзката между транхиобронхиалното дърво и апарата за изкуствен дишане, които бактерии са усложнили и удължили лечението на пострадалия ищец, а резултат на залежаването в КАИЛ ищецът е с рана на крака, която все още не е излекувана и е налице и състоянието на т.нар „замръзнало рамо“), а за периода 04.08.2022 г. – 08.08.2022 г. е лекуван в същото лечебно заведение в УНГ Клиника, като поради белодробната травма и тежкото общо състояние при престоя в КАИЛ е направена трахеостомия, която оперативно е затворена при престоя в УНГ. В резултат на травмите към момента ищецът е с данни за енцефалопатия, за което е приемал и приема медикамент, предпазващ от епилептични припадъци и за което заболяване експертите не могат да прогнозират дали, кога и как ищецът ще се възстанови, както и че пак в резултат на травмите същият има пареза на ляв клепач. Посочил е, че описаните тежки травми, някои от които временно опасни за живота му, са били източник на силни, интензивни и продължителни болки и страдания както на физическо, така и на психическо ниво – ищецът изпадал в депресивни състояния, плачел е, нямал е спокоен сън, потърсил е помощ от психолог, като периодът на възстановяване е бил продължителен, лечението усложнено, поради развилата се бактериална инфекция, а и към настоящия момент възстановяването не е приключило и в резултат на травмите ищецът е с енцефалопатия, за което приема медикамент, предпазващ го от епилептични припадъци и за които последствия от травмите не може да се каже дали и кога ще бъдат преодолени. Изразил е становище, че за всички тези травматични и посттравматични увреждания и претърпените в резултат на тях болки страдания, които са в безспорна пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца ПТП, ответният застраховател дължи обезщетение, чиито справедлив размер настоящата инстанция намира да е в размер на 150 000 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяването на решението си въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. и в константната практика на ВКС, факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – възраст на пострадалия, характер и тежест на уврежданията, начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С оглед изложеното поставеният в изложението въпрос, не е решен и в противоречие с практиката на ВКС, като е необходимо да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,