Определение № 150 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 118/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Б. Д. К. срещу определение № 60 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 75/12 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО, с което подадената от него жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация К. С. Г., И. С. Г. и Л. С. Х. оспорват жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима. Определението е законосъобразно. Видно е от данните по делото, че касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила в съда на25.11.2011 г., затова допустимостта и следва да бъде преценена с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. Съгласно цитирания текст, не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В. решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. влизат в сила от момента на постановяването им, като с оглед разпоредбата на чл. 296 ал.1 т. 1 ГПК процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. П. състав на ВКС законосъобразно е приел че с оглед момента на подаване на исковата молба, за определяне цената на иска се прилага разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ГПК /отм./. В нея изрично е посочено, че при искове за собственост, цената на иска се определя от ¼ от данъчната оценка. Предвид представеното удостоверение за данъчната оценка на имота и претенцията на ищеца цената на иска е под 5 000 лв., затова въззивното решение е необжалваемо и подадената касационна жалба е недопустима. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС