Определение № 483 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4567/2015 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ИЗГУБЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ КЪМ ЧАСТНА КАСАЦИОННА ЖАЛБА С ВХ.№3676/10.06.2015Г. както следва: ИЗЛОЖЕНИЕ на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ КАСАЦИОННИ СЪДИИ, Моля да приемете, че частната касационната жалба срещу определението на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. дело .N2 142115 год., е допустима на осн. чл.274 ал.З т.1 от ГПК и определението подлежи на касационно обжалване, защото са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК. Касационната жалба е допустима, защото са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - с определението си Варненския апелативен съд се е произнесъл по процесуално-правни въпроси, които са били решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Първият въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, въз основа на които същият обосновава съществуването на спорното право, предмет на делото. е: Допустимо ли е rлавно встъпване на лица по делото, които заявяват като свои права спрямо двете страни на спора, правото на собственост върху идеални части от недвижимия имот, предмет на спора, а не собственост върху целия недв. имот. Този въпрос е решен с обжалваното определение в противоречие с утвърдената практика на ВКС. По приложението на чл.225 ГПК има трайно установена практика, задължителна за съдилищата, според която третото лице, претендиращо главно встъпване, следва да заяви самостоятелни права върху предмета на спора. Молителите са заявили права и спрямо двете страни в процеса по пЪрвоинстанционното дело .N2 1407/2014г. по описа на В.. Доколкото искът по чл.108 от ЗС досежно идеални части от недв. имот е допустим, то това обстоятелство обуславя и допустимостта на исканото от молителите главно встъпване. Обстоятелството, че заявяват права на собственост досежно идеални части от процесния недв. имот, не означава че не заявяват самостоятелни права върху имота. Съгл. задължителната практика на ВКС искът, предявен от неподалия искане за отмяна на отчуждаването наследник на собственика, чийто имот е отчужден против останалите, за установяване право на собственост върху имот, възстановен по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е допустим. По аргумент на по-силното основание твърдим, че искът ни по чл.108 от ЗС, предявен спрямо страните по настоящото дело е допустим, поради което е допустимо и исканото от нас главно встъпване- в този см. Определение .N! 165/23.03.2009г. по гр.д..N2 3440/2008г. 111 г.о.на ВКС. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, постановена по и по реда отменения ГПК напрм. Решение .N21044/22.07.1999г. по гр.д..N2 1715/1998г. IV г.о. на ВКС Вторият процесуално- правен въпрос, който е бил разрешен в противоречие с практиката на Връховния касационен съд е: Дали дадено решение, в диспозитива, на което е пропуснато името на един от жалбоподателите, посочен в мотивите на решението, като жалбоподател, по чиято жалба е образувано делото, има силата на присъдено нещо и досежно този жалбоподател, когато съдът се е произнесъл по цялото спорно материално право. Обстоятелството, дали нашият наследадател Г. Н. Я., записан в мотивите на Решението като жалбоподател, но незаписан в диспозитива на Решението, черпи права от Решението, е въпрос по същество на спора относно действието на решението, но не и въпрос по допустимост и основателност на заявените от нас права с искането ни за главно встъпване. Дали Решението има задължителна сила и досежно нашия праводател е също въпрос по същество. Дали молителите ще потърсят правата си по реда на поправка на ОФГ или по друг ред, също е обстоятелство, относимо към съществото на спора. Още повече, че съгл. задължителната съдебна практика, когато в мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл по предмета на спорното право, а не е отразил това в диспозитива на решението, ще е налице непълнота на решението, а няма да се касае за ЯФГ. В подобни случаи решението на съда не е лишено от сила на присъдено нещо, щом в мотивите се съдържат решаващи констатации на съда относно правно релевираните за спорното право факти. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВС, споделена и от ВКС- Решение .N2 3359/29.12.1977 г. по гр.д..N2 2466/77г. 11 г.о. на ВС., ТР .N2 87/02.09.1954 на ОСГКнаВС. На настоящия етап на производство за конституирането като главно встъпили лица на молителите е достатъчно заявяване на права, произтичащи от посоченото решение. Недопустимо е да се извършва преценка на основателността и доказаността на заявените права в контекста на действието на посоченото решение. Противното би означавало предрешаване на спора по същество - в този см. Решение .N2 829/12.01.2011г. по гр.д..N2152/2009г. Първо г.о. ВКС и Определение .N2888/18.08.2009г. по гр.д..N2 152/2009г. 1 г.о. на ВКС. Твърдим, че Решение от 19.07.2000г. по адм. д..N2 597/1993г. по описа на В., АК, има действие досежно нашия наследадател Г. Н. Я. и съответно досежно нас и във вида, в който съществува към настоящия момент. В тази смисъл е трайната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК- Определение .N2 165/23.03.2009г. по гр.д..N23440/2008г. трето г.о. на ВКС и Решение N2 989/18.01.2010г. по гр.д.N2 3440/2008г. на Първо r.o. на ВКС. В този смисъл е постановената съдебна практика на ВКС и по отменеия ГПК-напрм..Решение N21044/22.07.1999г. по гр.д.N2 1715/1998г. Четвърто г.о. на вкс, Поради горните съображения, Ви моля да се произнесете с определение, с което да приемете, че настоящата касационна жалба е допустима и основателна, да допуснете касационно обжалване и да отмените обжалваното определение, като уважите жалбата. ПРИЛОЖЕНИЕ: Копия от съдебните решения. с УВАЖЕНИЕ: НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 10.12.2015г., за която дата да се призоват страните като им се изпрати препис от настоящето определение. Председател: Членове: