Определение № 397 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 269/2012 г.
ВКСI търговско отделение22.06.2012 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1756/18.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1998/11г. от Софийския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната му жалба против решение № 1254/07.03.2011г. по гр.д.№ 4067/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение от 15.11.2010г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 1756/18.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1998/11г. от Софийския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната му жалба против решение № 1254/07.03.2011г. по гр.д.№ 4067/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение от 15.11.2010г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът Л. Г. Д., [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че депозираната молба има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските и поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК, страната няма право да иска изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. Частният жалбоподател поставя въпросите: Какъв е характера на искането по чл.248 ГПК? и Следва ли съдът да се произнесе по разноските независимо дали има списък или не? Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че така въведените въпроси не са от значение за разрешаването на настоящото дело. Характерът на искането по чл.248 ГПК е определен по законодателен път – “Изменяне на решението в частта за разноските”, за разлика от допълване от решението по чл.250 ГПК. В случая не е необходимо и провеждането на разграничение между двете хипотези, тъй като първоинстанционният съд е отказал да присъди разноски на страната в мотивите на решението. Отговорът на втория въпрос е ясен и произтича от нормата на чл.81 ГПК. На следващо място, решаващият извод на въззивния съд, че страната не разполага с правото да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представила списък по чл.80 ГПК до приключване на последното заседание в съответната инстанция, не е обвързан с въведен правен въпрос по тълкуване на конкретна правна норма. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд