Определение № 219 от 15.02.2023 г. на ВКС по д. № 158/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София град и Софийски градски съд, повдигнат от последния с определение № 234 от 09.01.2023г. по гр.д. № 11930/2022г. Административният съд е сезиран от Е. Д. М. с иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., произтичащи от противоправно деяние на ответника, извършено на 02.08.2022г. по ч.н.д. № 2385/2022г. на Софийски градски съд от служител на ответника Т. Г., която в съдебно заседание е заявила: „лишеният от свобода М. все още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот”. С тези изявления ищецът счита, че е обиден, оклеветен, унизен в собствените си очи и пред обществото, нарушено е достойнството му. Затова претендира да е претърпял болки и страдания, които иска да бъдат обезщетени. В определение от 18.10.2022г. АССГ е посочил, че производството е образувано по чл. 284 и сл. ЗИНЗС и е разпоредил препис да се изпрати на ответника. В депозирания от ответника отговор се поддържа, че в съдебното заседание за разглеждане молбата на ищеца за условно предсрочно освобождаване представителят на началника на затвора в София е изразил становището, което се съдържа в писмен доклад, изготвен по повод молбата, като на съда е изпратена цялата административна преписка. Заявено е становище, че липсва незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответника. С определение от 08.11.2022г. по адм.д. № 7820/2022г. АССГ е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд. Приел е, че ищецът претендира вреди от нанесена обида и клевета от страна на служител на ГДИН, нанесени в съдебно заседание. Изявлението на служителя не представлява административна дейност, не може да бъде причислено на какъвто и да е административен акт, действие или бездействие. Посочил е, че обидата и клеветата са престъпления, а не административна дейност и редът за защита правата на ищеца е друг. Ако бъде предявен иск за обезщетяване по гражданскоправен ред, то съдът при основателност на иска ще определи справедливо обезщетение. С оглед на това е заключил, че АССГ не е компетентен да разгледа предявения граждански иск за неимуществени вреди от обида и клевета. Затова е изпратил делото на Софийски градски съд, когото е счел за компетентен с оглед цената на иска (в действителност цената на иска от 20 000 лв. обуславя подсъдност на районен съд - чл.104, т.4 ГПК). Софийски градски съд в определението си от 09.01.2023г. е приел, че делото не е подсъдно на гражданския съд. Изтъкнал е, че ищецът претендира вреди от изявление на служител на ответника, което го е обидило и поставило в унизително положение. Следователно, заявеното от него оплакване е за нарушение на забраната за подлагане на унизително отношение, прогласена в чл.3, ал.1 ЗИНЗС. А посоченият закон урежда изрично отговорността на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода в резултат на нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от същия закон. Това са разпоредбите на чл. 284 и сл. ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал.1, ал.1 ЗИНЗС искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява пред административния съд. В случая правното положение на ищеца като лишен от свобода и правомощията на органите на ответника по изпълнение на наказанието, обуславят извода, че всяко действие или бездействие на орган или служител на ответника, с което се осъществява някоя от хипотезите на забранителната норма на чл.3 ЗИНЗС, е основание за предявяване на иск по чл. 284 от закона. Такъв е и настоящия случай. Направеното от административния съд позоваване на престъпния характер на деянията обида и клевета е неуместно, тъй като наказателната отговорност на физическото лице деец не изключва отговорността на държавата за вреди по чл. 284 ЗИНЗС чл. 146 и чл. 147 НК. По тези съображения е повдигнал спора за подсъдност. За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Предмет на предявената претенция от Е. Д. М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е заплащане на обезщетение за вреди от обидно и унизително изявление на служител на ответника, направено в съдебно заседание пред съд по повод разглеждане на молба за условно предсрочно освобождаване. Производството по такава молба се развива по реда на чл. 437 и сл. НПК, като участието на началника на затвора или негов представител е задължително. Съгласно чл. 437, ал.2 НПК когато молбата е подадена от осъдения, началникът на затвора задължително дава становище по молбата и към молбата се прилага личното досие на лицето. Според чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката по чл. 155 ЗИНЗС и от други източници на информация. В случая служителят на ответника Т. Г. се е явила пред съда по ч.н.д. № 2385/2022г. на СГС като пълномощник на началника на затвора и е изразила от негово име отрицателно становище за предсрочното освобождаване на М.. Именно в рамките на това становище е посочила, че лишеният от свобода „все още няма устойчиви нагласи да води законосъобразен начин на живот”. Видно, че на наказателния съд, разглеждащ молбата, е изпратено писмено становище на началника на затвора, заедно със социален доклад, изготвен от длъжностно лице на ответника, в който доклад се съдържа същото заключение относно лишения от свобода М.. При тези фактически обстоятелства следва да се направи извод, че искът за обезщетяване на претендираните от М. вреди подлежи на разглеждане от административен съд по реда на АПК. Съгласно т.8 на Тълкувателно постановление № 2/2014г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Прието е в мотивите на тълкувателния акт, че дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните служби "Изпълнение на наказанията" по своя характер са административни органи. Предвид това разрешение и доколкото в случая се търси отговорност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за действия на неин служител, осъществени по повод изпълнение на възложените на началника на затвора функции в производството по условно предсрочно освобождаване, то извършваната от ответника, респ. от негови служители, дейност е административна и отговорността за произтекли от нея вреди следва да се реализира пред административен съд по реда на АПК, глава единадесета - чл. 203 и сл. АПК. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд