Определение № 695 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на И. М. И. срещу решение № 2678 от 03.12.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2407 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е отменено решение № 2570 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 6757 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, II ГО, 12 състав, в частта за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на И. М. И. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 11 000 лв. до 15 000 лв., искът на И. М. И. с правно основание чл.2, т.3 от ЗОДОВ за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено решението в частите, с които искът до размера от 11 000 лв. е уважен и е отхвърлен над 15 000 лв. до 80 000 лв. Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Както Прокуратурата на Република България, така и И. М. И. смятат, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касаторите по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на цитирани от тях решения на ВКС. Прокуратурата на Република България застъпва становището, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Прокуратурата на Република България е повдигнала през 2009 г. срещу И. М. И. обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че през месец април 2008 г. противозаконно е присвоил чужди недвижими вещи, собственост на „Сожелис“ ЕООД. С влязла в сила на 8.7.2016 г. присъда И. М. И. е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. В исковата молба той е посочил, че имуществените вреди се изразяват в накърняване на доброто му име и репутация, притеснения, обида. Той е изпаднал в състояние на безпокойство за период от повече от осем години, страдал от ежедневно силно главоболие, придружено понякога с кръвотечение от носа. При ставане сутрин се появило и силно замайване със загуба на равновесие, възникнали проблеми с чувствителността на ръцете и десния крак. Диабетът му се влошил, достигнало се до диабетна полиневропатия, а при преглед на коремните органи се е установило наличие на стеатоза на черния дроб. Посочил е, че наказателното производство е продължило извън разумния срок, което допълнително се отразило негативно на здравословното и психическото му състояние. Софийският градски съд е уважил иска заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от наказателното производство до размера от 15 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 80 000 лв. Софийският апелативен съд е намалил обезщетението на 11 000 лв. въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Взел е предвид, че ищецът е бил на 57 години, наказателното производство е продължило близо седем години и шест месеца, като мярката за неотклонение е била парична гаранция, обвинението е било за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години и възможна конфискация на имуществото. Отчел е и извършването на криминална регистрация на ищеца. Приел е, че от свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза се установява влошаването на здравословното му състояние, промяната в поведението му и изживяните от него притеснения и стрес. За да потвърди отхвърлянето на иска до пълния предявен размер, въззивният съд е посочил, че макар нервното напрежение да е влошило заболяванията на ищеца, тези заболявания са възникнали преди наказателното производство, невъзможността на ищеца да извършва търговската си дейност е имуществена вреда, а неблагоприятните за ищеца последици са обичайни и не са били с особен интензитет. По този начин въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа също достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка. Ето защо по тези въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска. При определяне размера на обезщетението на 11 000 лв. Софийският апелативен съд се е позовал на конкретни критерии, които са меродавни при определяне на неимуществени вреди, причинени от незаконно водено наказателно производство: възраст на пострадалия, мерки за неотклонение, тежест на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, негативното влияние върху репутацията и социалните контакти на пострадалия. Следователно въззивното решение не противоречи, а съответства на т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и останалата практика на ВКС. Разликите в размера на обезщетението, присъдено по настоящото дело и обезщетенията, определени с цитираните от страните решения на ВКС се дължат на конкретната фактическа обстановка, установена за всеки един случай поотделно. В приложеното от Прокуратурата на Република България решение № 178 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 178/2010 г. на III ГО на ВКС обезщетението за неимуществени вреди е намалено, тъй като не е отчетена продължителността на наказателното преследване, тежестта на обвинението и наличието на друго наказателно производство, в решение № 227 от 2.12.2016 г. по гр. д. № 2229/2016 г. на III ГО обезщетението е намалено до 10 000 лв. заради несъобразяване със социално-икономическите условия, а решения № 341 от 5.10.2012 г. по гр. д. № 1310/2011 г. на IV ГО и № 35 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 5215/2015 г. на III ГО са напълно неотносими към настоящия спор и касационното обжалване е допуснато по други въпроси. В цитираното от И. М. И. решение № 61 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. на III ГО обезщетението е в по-висок размер при продължителност на наказателното производство от 16 години и мярка за неотклонение „задържане под стража“, обезщетението в решение № 28 от 6.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на IV ГО е в размер на 10 000 лв. заради неврологично заболяване, а решение № 302 от 25.07.2013 г. е по наказателно дело и не касае обезщетение за неимуществени вреди. Не са налице следователно принципни несъответствия между тези решения и постановеното въззивно решение по повдигнатите от страните въпроси, затова не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с някои от тези решения. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по посочените от страните въпроси не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение