Определение № 1998 от 27.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 365/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, срещу решение № 273 от 18.10.2024г. по в.т.д. № 167/2023г. на Апелативен съд – Варна. С решението е потвърдено решение № 32 от 25.06.2020г. по т.д. № 108/2018г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. Р. М., Р. М. М. и Г. М. М. суми над размера от 75 000 лева до 150 000 лева, със законната лихва за забава от 29.06.2018г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. Г. М., съпруга на М. Р. М. и майка на останалите ищци, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.03.2018г. по причина на водача на лек автомобил “Шевролет Каптива“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Присъдените обезщетения са прекомерно завишени с оглед причинените болки и страдания на ищците, принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, и трайната съдебна практика. Съдът не е отчел напредналата възраст на починалата – 73 години. Не е съобразена и социално-икономическата обстановка в страната. Минималната работна заплата към датата на инцидента е 510 лева. Присъдената главница (обезщетение за всеки от ищците) съответства на над 294 минимални месечни работни заплати или на възнаграждение, отговарящо на близо 24 години труд стаж. Според касатора сума от 75 000 лева е достатъчна да обезщети ищците за претърпените вреди.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреденото в резултат на ПТП лице, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с решение № 108 от 30.06.2017г. по т.д. № 60323/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 112 от 21.06.2017г. по т.д. № 60334/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

2. Може ли при определяне на размера на справедливо обезщетение съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?

3. Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки критерий е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението?

4. Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за конкретния правен спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на търпените болки и страдания?

Касаторът счита, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 88 от 09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

От насрещните страни по жалбата М. Р. М., Р. М. М. и Г. М. М. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

В хода на касационното производство Р. М. М. е починал (на 23.04.2025г.), като е оставил за единствен наследник по закон Д. Р. М., негова дъщеря, приела наследството му.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“ е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта на присъдените обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че към 06.03.2018г. „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, с регистрация в Кипър, е била застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Шевролет Каптива“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, на път ІІ-29, 17 км., посока [населено място], е настъпило пътнотранспортно произшествие. Поради управлението на застрахования автомобил с несъобразена с пътните условия скорост (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), В. Т. К. е причинил сблъсък на автомобила с автобус „Отаайл Е 27“ с ДК В 5043 РМ, при което са загинали водачът и пътуващата на предната седалка Г. Г. М., на 73 години. Автомобилът е преминал пред ивица вода (аквапланинг) и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Обстоятелствата са били приети за установени въз основа на изслушана в първоинстанционното производство комбинирана автотехническа и медицинска експертиза. Вещите лица по тази експертиза са дали заключение също, че Г. Г. М. е била без обезопасителен колан, но тъй като се е касаело за челен удар със значителна деформация на купето, и при поставен такъв колан травмите са щели да бъдат смъртоносни.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, ищецът М. Р. М., на 76 години към датата на пътния инцидент, е бил съпруг на Г. Г. М., а Р. М. М., на 53 години, и Г. М. М., на 51 години, нейни синове.

С оглед претърпените от всеки един от тях болки и страдания от смъртта на Г. Г. М., за справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от по 150 000 лева.

За да приеме такъв дължим размер на обезщетенията, от въззивната инстанция са били съобразени показанията на изслушаните по делото свидетели Х. С., Х. Т. и С. С., близки на семейството и техни съселяни от [населено място]. Съгласно посоченото от свидетелите семейството било задружно, трудолюбиво, отзивчиво, уважавано от съселяните си. Всички (снахите и внуците) живеели в едно домакинство. Загубата на Г. били огромна. Всички я преживели тежко. Липсата й се усещала. Тя била жизнена жена, работохолик, работила до последно в градината си, имала мотор, помагала на младите с каквото може.

Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е заключил, че внезапната загуба на съпругата е причинила на М. Р. М. болки и страдания. Между него и пострадалата съществувала продължителна връзка. Съпрузите имали стабилни отношения, основани на привързаност, взаимна подкрепа и грижа за семейството. За синовете на пострадалата смъртта й е била неочаквано стресово събитие. Касаело се е за внезапна и необратима загуба на добра, грижовна и подкрепяща майка. Това е независимо от факта, че ищците са били в зряла възраст. Те, както и техните семейства, са живеели в едно домакинство с пострадалата. Загубата на родител при трагични обстоятелства ще се проявява осезаемо и в бъдеще като психологическа травма.

Тъй като първоинстанционният съд също е определил обезщетения в размери от 150 000 лева, при подадена въззивна жалба единствено от застрахователя (над присъдените размери от 75 000 лева) първоинстанционното решение в обжалваните части е било потвърдено. Потвърдена е била и дължимостта на законната лихва за забава от 29.06.2018г. до окончателното плащане.

За присъдените обезщетения въззивният съд е посочил, че съответстват на обществено-икономическите условия в страната. В по-ниски размери обезщетенията не биха били съобразени с житейски оправданото и справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

От въззивния съд е било констатирано също, че ищците са предявили вземанията си в производството по принудителна съдебна ликвидация (несъстоятелност), открито срещу ответното дружество в Кипър. При уведомяването на ищците от ликвидатора, че вземанията им не могат да бъдат приети, от съда в Никозия е било разпоредено и изрично позволено съдебната процедура по настоящото дело да бъде продължена на територията на България.

При тези установени обстоятелства поставените от касатора – застрахователно дружество четири материалноправни въпроса отговорят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Уточнени и конкретизирани с оглед правомощията на касационното инстанция, въпросите съдържат питане как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, съответно дали съдът е длъжен при определяне размера на такова обезщетение да съобрази общите и на специфичните за конкретния правен спор правнорелевантни факти и обстоятелства. Въпросите са поставени във връзка с определянето на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците, по който се е произнесъл въззивният съд. Така те са част от правния спор и са обусловили неговия изход (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е осъществен посоченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), приложимо и при предявен пряк иск срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на близък (съпруг или родител) при пътнотранспортно произшествие, при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са посочени: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване.

В случая въззивният съд е посочил относимите към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетенията съответно на тези обстоятелства. По-конкретно съдът се е съобразил с възрастта на пострадалата, както и с възрастта на ищците – неин съпруг и синове. Направен е извод, че макар да е била на 73 години, Г. Г. М. е била здрава и жизнена жена. Със съпруга си са имали дългогодишен хармоничен брак, били са уважавано семейство. За ищците – нейни синове е отчетено, че са встъпили в зрялата си възраст, но лишаването от родител, при изградени близки отношения на обич, топлина и привързаност, е вредоносно, със значим занапред отзвук от загубата. В тази връзка изрично е било акцентирано, че всички са живеели в едно домакинство в къщата си в [населено място] и внезапната и нелепа загуба на майката е била тежка емоционална травма. Изрично въззивният съд е посочил, че съобразява и икономическите условия на живот в страната.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.

Воден от горното съдът