Определение № 2078 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1606/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по деото „БАНКА ДСК“ АД против решение № 42/24.01.2024г. по в.гр.д. № 777/2022 на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 134/31.05.2022 по гр.д. № 721/2021 на Районен съд - Петрич в частта, с която са отхвърлени исковете за редовна възнаградителна лихва за периода от 16.12.2017г. до 18.05.2021г. за разликата от 1744,46 евро до пълния претендиран размер от 1 983,56 евро и лихва за забава /санкционираща лихва/ за периода от 16.12.2017г. до 18.05.2021г. за разликата от 333,18 евро до пълния претендиран размер от 339,11 евро. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Постъпил е отговор по жалбата от ответника по делото З. Т., чрез особения представител адв.Ц. И., с който е изразено становище за недопустимост на касационната жалба, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска ненадвишаваща 5 000 лв., а по търговски дела – 20 000 лв. В случая, ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по спор само за лихвите (възнаградителна и мораторна), цената на всеки от които е под 5 000 лева, с оглед на което е налице процесуална пречка по чл.280, ал.3, т.1 ГПК за допустимост на касационното производство и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Следва да се има предвид, че за допустимостта на касационната жалба е без значение цената на останалите обективно съединени искове за главница и за такси, тъй като те не са предмет на касационното производство и следователно са ирелевантни за преценката относно обжалваемостта на атакувания акт в частта по исковете за лихви. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК