Определение № 108 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 380/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение12.02.2010 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 537 от 27.05.2009 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 649/2009 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на Т. университет София срещу определение № 537 от 27.05.2009 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 649/2009 г. С него подадената от страната касационна жалба против решение № 294/20.01.2009 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 93/2008 г. е върната, а образуваното касационно производство – прекратено. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на атакуваното определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Софийски районен съд е осъдил Т. университет, София да заплати на Т. П. Т. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2976,96 лв. Работодателят е обжалвал първоинстанционното решение с въззивна жалба, като е твърдял, че присъденият размер е завишен – действително дължимата е сума е 2046 лв. Софийски градски съд е потвърдил първостепенния съдебен акт. Подадена е касационна жалба от работодателя, в която се иска отмяна на въззивното решение, защото с него е присъдено обезщетение в повече от дължимото: вместо 2046 лв. – 2976,96 лв. С атакуваното определение състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че обжалваемият интерес е 930 лв., което е разликата между присъдената сума и тази, която според касатора е дължима. На основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение се явява необжалваемо. Определението е правилно. Съдебният състав е приложил точно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, като е изходил от вида на иска, предмета на въззивното решение и заявения от работодателя паричен интерес от обжалването. Няма значение каква е цената на иска, защото в случая той не съвпада с обжалваемия интерес на Т. университет София, а именно това е критерия, въздигнат от законодателя в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4