Определение № 2464 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 2471/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. С., представляван от адв. В. Н., срещу решение № 436 от 26.08.2025г. по в.гр.д.№ 200/2025г. на Софийски окръжен съд, I въззивен състав, с което е потвърдено решение № 331 от 19.12.2024г. по гр.д. № 203/2023г. на Районен съд - Елин Пелин. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Банка ДСК” АД иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумата 22 131,99 лева – остатък от дължима главница по договор за кредит от 02.10.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2011г. до изплащане на сумата, за които е издаден изпълнителен лист от 27.10.2011г. по ч.гр.д. № 919/2011г. на РС – Елин Пелин, поради погасяване на вземането по давност. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че на 28.11.2017г. по изпълнителното дело е постъпило искане от „ОТП Факторинг България” ЕАД за конституирането му като взискател, но тъй като цесията не му е била съобщена, всички изпълнителни действия, предприети от съдебния изпълнител, не са годни да прекъснат течащата погасителна давност. Сочи, че прекъсването на давността се извършва с предприети от взискателя изпълнителни действия, поради което, за да е налице изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е от значение легитимацията на взискателя. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност извършване на действие по изпълнително дело, по което е конституиран като взискател цесионер по договор за прехвърляне на вземания, без длъжникът да е уведомен редовно за извършеното прехвърляне по реда на чл.99 ЗЗД?” Касаторът твърди, че въпросът е решен в отклонение от решение № 50069 от 03.07.2024г. по т.д. № 1470/2022г. на ВКС, II т.о. Ответникът „БАНКА ДСК” АД, представляван от юрк. Х. М., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не е обусловил изхода на делото с оглед мотивите на въззивния съд, че длъжникът е бил уведомен за цесията. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е посочил, че в исковата молба са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца - длъжник погасителна давност след издаване на 27.10.2011г. на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 919/2011г. по описа на РС-Елин Пелин, поради което е приел, че предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Взел е предвид, че в случая има издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и е изтъкнал, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните, с оглед на което погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД. Посочил е, че относно датата, от която тече погасителната давност, и относно предпоставките за спирането на давността е постановено ТР № 2/26.06.2015г., в т.10 на което е прието, че самото образуване на изпълнителния процес не прекъсва давността, а това става с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взел е предвид, че съгласно ТР № 3/28.03.2023г., постановено по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Взел е предвид, че в настоящия случай изпълнително дело № 20128380400977 по описа на ЧСИ М. Б. е образувано на 06.02.2012г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, като началният момент, от който е започнала да тече давност, е 26.06.2015г. Посочил е, че на 28.11.2017г. по изпълнителното дело е подадена молба от „ОТП Факторинг България“ АД за конституирането му като взискател по делото, като е направено искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника – ищеца И. А. С.. Намерил е за неоснователни възраженията в жалбата, че ищецът не е бил уведомен за цесията, като е изтъкнал, че същият е бил уведомен за извършената цесия от „ОТП Факторинг България“ АД по силата на изрично пълномощно, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, на 07.11.2016г., видно от известие за доставяне, намиращо се на лист 164 от изпълнителното дело. Взел е предвид, че на 08.12.2017г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки; на 14.12.2017г. е депозирана молба от И. С. за вдигане на запора по банковата му сметка, тъй като по нея получава трудовото си възнаграждение, и съдебният изпълнител е вдигнал наложените на този длъжник запори до размера на сумите, постъпващи всеки месец от „Ван Холдинг“ ЕООД, но запорът е останал вписан и се изпълнява срещу суми, постъпващи извън горното основание; на 21.11.2022г. е депозирана молба по изпълнителното дело от И. С. за вдигане на запора по банковата му сметка, тъй като по нея получава трудовото си възнаграждение, и съдебният изпълнител е вдигнал наложените на този длъжник запори до размера на сумите, постъпващи всеки месец от трудово възнаграждение от „Фантастико Груп“ ООД и сумите, постъпващи от пенсия, но запорът е останал вписан и се изпълнява срещу суми, постъпващи извън горното основание. Въззивният съд е приел, че за да е погасено вземането по давност, е необходимо бездействие на взискателя, каквото в случая не е налице. Посочил е, че кредиторът /ответник/ е проявил активност на 27.11.2017г., когато е направил искане за налагане на запор по банкови сметки на длъжника, с което действие е довел до поддържане висящността на производството. Приел е, че в случая с депозирането на молбата на 28.11.2017г. от „ОТП Факторинг България“ АД за конституирането му като взискател по делото, с която е направено искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника И. С., давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Взел е предвид, че в резултат на наложения запор по банкова сметка на длъжника са постъпили суми по изпълнителното дело, както следва: сума от 94 лева на 14.02.2022г., и сума от 988,26 лева на 07.12.2022г., както и множеството извършени плащания от солидарните длъжници К. Я. и П. Я. до 16.08.2024г. Изтъкнал е, че избраният изпълнителен способ се осъществява и взискателят няма правен интерес да търси нов начин за постигане на принудително изпълнение от длъжника, щом е в процес на успешно удовлетворяване. Поради това е достигнал до извод, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ и успешното прилагане на този способ е довело до прекъсване на давността, която не е изтекла. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото. Противно на съдържащото се във въпроса твърдение, въззивният съд е приел, че длъжникът е бил редовно уведомен за извършената след образуване на изпълнителното дело цесия, поради което не се е произнасял по въпроса дали започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност прекъсва с извършване на действие по изпълнително дело, по което е конституиран като взискател цесионер, без длъжникът да е уведомен редовно за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД. Поради това поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение