Определение № 565 от 12.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. М. от[населено място] чрез адв. Д. Г. Г. от С. адв.колегия срещу въззивното решение на Софийския градски съд, 1 бр. въззивен състав № 1701/2010 г. от 14.ІV.2010 г. постановено по гр.д.№ 1446/2010 г. за потвърждаване на решението на Софийския районен съд, ІІІ г.о. 86 състав постанановено по гр.д.№ 2116/2008 г., с което е отхвърлен иска й против К. А. Л. за издаване паспорт на малолетното дете М., родена на 13.V.2001 г. с правно основание чл. 123 ал.2 от СК във връзка с чл. 45 от Закона за българските лични документи. Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от К. А. Л. чрез адв. М. П., в който се застъпва становището, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: Детето М. родено на 13.V.2001 г. от съжителството на съпружески начала между страните по делото, живее заедно с майка си –жалбоподателката Л. М., на която са предоставени родителските права, както и с установеното ново фактическо семейство, от което е родено още едно дете. По повод на осъществявани пътувания в чужбина с туристическа цел на това ново семейство, ищцата и детето са отправяли искания до ответника за съдействие за издаване на международен паспорт на малолетната М., за да може да пътува с майка си зад граница. Както в исковата молба, така и впоследствие не е конкретизирано за какви пътувания – до кои държави, респ.континенти и по кое време се иска съгласие на бащата К. Л. за излизане на детето зад граница. Искането на ищцата е отхвърлено от съда, като СГС е потвърдил първоинстанционното решение поради липса на конкретизация на дестинация и повод за пътуване. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е в противоречие с практиката на ВКС. Настоящият състав на ІV гражданско отделение на ВКС приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с установената нова задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г.: Решение № 446/30.VІ.2010 г. на ІV г.о. по гр.д.№ 4549/2008 г на ВКС;. Решение № 697/1.ХІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 1052/2010 г. на ІV г.о. на ВКС;, Решение № 669/26.ХІ.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 1623/2009 г. При отсъствие на конкретизация по отношение на периода на отсъствието от страната и мястото на пребиваване на детето в искането на ищцата, спорът е разрешен от съда в съответствие с посочената задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на съдебния акт – не са налице предвидените в чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за това. Искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде отклонено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение