Определение № 2321 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3638/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) и на Д. И. С., чрез адвокат Р. В., срещу въззивно решение № 77/03.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 347/2022 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260012/13.07.2022 г. по гр. д. № 920/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. В хода на касационното производство е постъпила молба от КОНПИ за оттегляне на подадената касационна жалба срещу въззивното решение в обжалваната му част, с която като е потвърдено решението на първата инстанция, е отхвърлен искът за отнемане на неналични парични средства от ответниците, както следва: от ответника Д. С. - общо сумата от 10 510,58 лв.; и от ответницата Л. А. П. – общо сумата 30 496 лв. При така направеното изявление по чл. 264, ал. 1 ГПК за оттегляне на жалбата, касационното производство по нея и в тази част на спора следва да се прекрати. Касаторът Д. С. е обжалвал въззивното решение в частта, с която искът за отнемане на незаконно придобито имущество е уважен. Твърди се, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска в тази част да бъде отменено. В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения и доводи на страните и да изложи свои собствени решаващи мотиви; 2) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период, на суми за разходи за издръжка по НСИ и за разходи по задгранични пътувания и подлежат ли на влючване в сбора по несъответствието § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ; 3) с оглед даденото задължително тълкуване с ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, трябва ли да се отнема имущество, при положение, че несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е под 150 000 лв.; 4) следва ли да се отнема имущество, чието придобиване не е установено от ищеца точно, кога и как е придобито, в или извън проверявания период при положение, че има факти по делото, които опровергават придобиване в процесния период. Ответната страна по касационната жалба – КОНПИ, в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е прието за установено, че проверката срещу ответника Д. С. е започнала по повод уведомление от СпП – София за привличането му като обвиняем с постановление от 30.08.2019 г. за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 НК и по чл. 210, ал. 1, т.1, пр. 1 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 и т. 23 ЗОНПИ (с предишно наименование – ЗПКОНПИ). С влязло в сила определение по нохд № 1256/2020 г. на СпНС е одобрено споразумение между ответника и прокуратурата, по което С. се е признал за виновен в извършването на престъпленията – ръководил организирана престъпна група с цел извършване на престъпления (телефонни измами) и в съучастие причинил на трето лице имотна вреда в размер на 11 000 евро. Проверката за установяване на незаконно придобито имущество от ответниците Д.С. и свързаното с него лице (фактически съжител) – Л. П. обхваща периода от 25.09.2009 г. до 25.09.2019 г. Въззивният съд е посочил, че съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи извод дали е налице релевантното за спора „значително несъответствие“, следва да се извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицето по чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и нетния доход на ответниците, при отчитане на легалните дефиниции за понятията „имущество“ и „нетни доходи“ с разпоредбите на § 1, т. 4 и т. 8, вр. § 1, т. 2 и т. 9 от закона. Обсъждайки събраните по делото доказателства (писмени, гласни и експертни заключения), съдът е приел, че за изследвания период размерът на приходите на ответниците е 38 047,39 лв., на разходите – 128 824 лв., като нетният доход е отрицателна величина – минус 90 776,61 лв. Несъответствието между нетния доход и придобитото и налично имущество към края на проверявания период, както и имуществото, придобито през този период по възмезден начин, но отчуждено по противопоставим на държавата начин, без да се включват неналичните преминали през патримониума на лицата парични суми, е в размер на 203 466,11 лв. – т.е. констатираното несъответствие е „значително“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ. При тези данни е прието, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответниците Д.С. и Л.П. имущество – 63 бр. златни изделия, бижута и монети на стойност 134 823,16 лв.; сумата 750 лв. и лек автомобил „Сеат А.“. Претенцията на КОНПИ е отхвърлена за сумата общо 41 008,58 лв. – неналични в патримониума на лицата парични средства. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставените в изложението въпроси нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Въпроси № 3 и 4 са изцяло неотносими, тъй като съдържанието на формулировката им предпоставя факти и обстоятелства, които съдът не е приел да са установени и доказани по делото. След съвкупен анализ на събраните доказателства, на доводите и възраженията на страните, при правилно разпределена доказателствена тежест съдът е приел, че в случая ищецът е установил релевантното за спора „значително несъответствие“ (§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ) – разликата между придобитото от ответниците имущество пред проверявания период и нетните им доходи надхвърля сумата от 150 000 лв. Твърденията на касатора, че не е налице несъответствие в посочения размер е негова защитна теза, която не е установена и доказана по делото. Във връзка с поставения въпрос № 2, изводите на въззивния съд в обжалваното решение са изцяло в съответствие с разрешенията, дадени с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК, ВКС. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. По т. 1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; а съгласно т. 2 - не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. По реда на ЗОНПИ (с предишно наименование – ЗПКОНПИ) се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Въпрос № 1 в изложението няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е изложил никаква конкретна аргументация във връзка с този въпрос (както и за останалите в изложението), а общи доводи за неправилност на въззивното решение не могат да се обсъждат в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК (вж. - т. 1 от ТР№ 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Извън това следва да се посочи, че въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която в производството по чл.153 и сл. ЗОНПИ съдът следва да допусне, събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на „значителното несъответствие“ по смисъла на закона, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на ответниците с оглед конкретния придобивен способ. Несъгласието на страната с извършената от съда оценка и анализ на доказателствата и крайния резултат по спора касаят правилността на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение