Определение № 4052 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, чрез юрисконсулт П. против решение № 1491/23.03.2023 г. по в.гр.д. № 13704/2022 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 11174 от 14.10.2022 г., постановено от Районен съд София по гр.д. № 15426/2022 г., са уважени предявените от А. К. А. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № РД-11-47/31.01.2022 г. на изп. директор на „Напоителни системи“ ЕАД за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист компютърни мрежи и системи“ в IT звено в Централно управление „Напоителни системи“ ЕАД и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 5 316,19 лв. за периода от 03.02.2022 г. до 03.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос по приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ в случаите, при които изискванията за длъжността са въведени от работодателя в длъжностната характеристика, като се твърди че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебна практика на ВКС – конкретно посочени в жалбата решения по чл.290 ГПК. Следва да се отбележи, че останалата част от въпросите са или смислово неясни, или неотносими към характера на конкретния спор, както и фактически, а не правни въпроси. Насрещната страна – А. К. А., чрез адв. Л., в отговора на касационната жалба поддържа, че не е налице както общата, така и сочената допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, е приел от фактическа и правна страна следното: за заемане на длъжността „Специалист компютърни мрежи и системи“ в IT звено в Централно управление „Напоителни системи“ ЕАД в длъжностната характеристика, утвърдена от работодателя на 30.05.2018 г. е посочено, че се изисква минимална образователна степен – висше образование с образователно-квалификационна степен – магистър; трудовото правоотношение между страните е възникнало на 19.11.2019 г. по силата на трудов договор № РД 13-38/19.11.2019 г., на която дата на ищеца е връчена и утвърдената на 30.05.2018 г. длъжностна характеристика; при тези данни е изведен извод, че изискването за заемане на длъжността е съществувало към момента на сключване на трудовия договор. При така установените факти и при съобразяване със задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с т.1а от ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че не е налице основанието на чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, тъй като при сключването му ищецът не е отговарял на въведените от работодателя изисквания за образование, поради което прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконно. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатия от касатора въпрос по приложението на чл.328, ал.1, т.6 КТ в случаите, при които изискванията за длъжността са въведени от работодателя в длъжностната характеристика, макар и да покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Настоящият състав на ВКС намира, че на обусловилия решаващите изводи на въззивния съд въпрос е дадено задължително тълкуване в т.1а от ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което тълкуване въззивният съд изцяло се е съобразил, т.е. по повдигнатия въпрос не е налице сочения от касатора допълнителен критерий – противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления и с практиката на ВКС. Следва да се отбележи, че част от цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК са постановени преди приемане на посоченото тълкувателно решение, с което е уеднаквена съдебната практика, а решение № 60240 от 09.11.2021 г. по гр.д. № 2195/2017 г. и решение № 97 от 18.08.2022 г. по гр.д. № 2820/2021 г. и двете на IV г.о. на ВКС касаят хипотеза, при която промяната в изискванията за заемане на определена длъжност са въведени от работодателя след сключване на трудовия договор с работника или служителя, т.е. не се отнасят до хипотезата на т.1а от ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС – липса на образование и/или професионална квалификация за определена длъжност, при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са въведени от работодател. На насрещната страна по касационната жалба се дължат сторените от нея в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1200,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.07.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,