Определение № 5246 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 564 от 30.04.2025г. по в.гр.д. № 2626/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3988 от 3.07.2024г. по гр.д.№ 331/2022г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на И. Г. З., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 12 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.211 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по в.н.о.х.д. № 2637/2023г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023г., като е отхвърлено искането в останалата част до претендираните 50 000лв. и са присъдени разноски. В изложението, приложено към касационната жалба, прокурорът в Апелативна прокуратура се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед изпълнението от страна на въззивния съд на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди се противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/23.12.1968г.на ВС, т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.на ОСГК на ВКС и приложени актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от И. Г. З., чрез процесуалния представител адвокат С., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че съдът е съобразил всички установени факти и обстоятелства и съобразно тях е отчел действително причинените вреди, които е обезщетил. Излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 2.07.2025г./вж.стр.24/, от т.V, от който е видно че сумата е заплатена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 12 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: Ищецът е бил е привлечен на 18.01.2012г. като обвиняем за деяние по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК /измама в особено големи размери/, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, като е възможно съдът да присъди и конфискация на ½ от имуществото на виновното лице, т.е. обвинението е за „тежко“, по смисъла на НК престъпление. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000лв. Продължителността на производството е 11 години и 4 месеца. Първата инстанция го е признала за виновен, а въззивната го е оправдала. Въззивният съд е приел продължителността за прекомерна. Въз основа на ангажирани гласни доказателства е прието за установено, че в резултат на воденото наказателно производство и неговата медийна разгласа, ищецът е преживял стрес, поведението му се е променило, изпитвал притеснение и загриженост не само за личното си бъдеще, но и за професионалната си дейност, защото обвинението е било свързано с упражняваната от него търговска дейност като собственик на туристическа фирма. Със заключение на съдебно-психологическа експертиза е установено, че през периода на воденото производство, ищецът е преживял остри и продължителни умерено изразени, негативни емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт, които съставляват невротично състояние. Отчетена е както младата възраст на пострадалия /бил е на 34 години към момента на повдигане на обвинението/ и факта, че не е осъждан, така и обстоятелството, че психологическата травма е преминала, доколкото понастоящем не се установява клинично изразено състояние на тревожност или депресивност, при отчитане и на обществено-икономическата обстановка в страната. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните обществено-икономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и при липсата на направено възражение за прекомерност, следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение