Решение № 323 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2011 г.

Решение № 323 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 148 от 10.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 111/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 26 от 24.11.2010 г. по гр. д. № 1791/2010 г. на Добрички районен съд и делото върнато на първоинстанционния съд на основание чл. 270, ал. 3 ГПК. В решението е прието, че на 28.05.2009 г. работодателят е издал две идентични заповеди за уволнение на ищеца на едно и също основание - заповеди № 204 и № 212 от 28.05.2009 г., с които трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; че от тях е връчена само заповед № 204 от 28.05.2009 г., чиято отмяна е поискана от ищеца, а съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № 212, поради което първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно правната характеристика на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - установяване незаконосъобразността на уволнението и отмяната му или искът е за отмяна на заповедта, с която уволнението е извършено. По изведения въпрос по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното: В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, работникът моли да бъде отменено уволнението му, излагайки фактите и обстоятелствата, при които е прекратен трудовият договор. Предмет на иска е законността на уволнението, а кой е подлежащият на отмяна акт, породил правни последици е от компетентност на съда, по който въпрос съдът се произнася по съществото на спора. В исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство по гр. д. № 1791/2010 г. на Добрички районен съд, ищецът е въвел твърдения, че трудовият му договор е бил прекратен от работодателя незаконно на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като работникът не е изявявал воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Въвел е твърдения, че работодателят е издал акт за прекратяване на трудовия договор - заповед № 204 от 28.05.2009 г., в която е вписано основание за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, което основание не е било налице, поради което моли за отмяна на извършеното уволнение. Към исковата молба е приложена заповед № 212 от 28.05.2009 г. за уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В писмения отговор на исковата молба, ответникът работодател е оспорил основателността на претенцията, въвеждайки твърдение, че трудовото правоотношение е било прекратено на соченото от ищеца основание със заповед № 204, връчена на 12.02.2010 г. В първоинстанционното решение, съдът е приел, че уволнението е извършено незаконно, при липса на изразено писмено взаимно съгласие на страните, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, отменяйки заповед № 212 от 28.05.2009 г. Въззивният съд е приел, че така постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Приел е, че на 28.05.2009 г. работодателят е издал две заповеди с идентично съдържание (№ 204 и № 212) за прекратяване на трудовия договор с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, от които е връчена заповед № 204, чиято отмяна е поискана от ищеца. Приел е, че отменяйки заповед № 212, съдът е излязъл извън спорния предмет, присъждайки нещо различно от исканото, поради което и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение. В касационната жалба против решението на Добрички окръжен съд, постъпила от А. Д. Х. се поддържа, че решението е неправилно, тъй като ищецът е целял признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, който иск е и предмет на първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Предмет на делото е законността на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В рамките на въведения от ищеца петитум, първоинстанционния съд се е произнесъл по законността на уволнението като е обсъдил кой от издадените от работодателя актове, обективиращи волята му за прекратяване на трудовото правоотношение е породил правни последици; кой от актовете обективира валидно волеизявление и предвид чл. 358 КТ, кой е моментът на прекратяване на трудовия договор - с коя от двете заповеди волеизявлението на работодателя е достигнало до адресата му. Правилността на тези изводи е въпрос по съществото на гражданскоправния спор, който въззивния съд не е разгледал в нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки обжалваното решение за недопустимо. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане по съществото на трудовия спор, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение