Определение № 50639 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 180/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата К. К. К. чрез процесуален представител адв. Д. С. С. срещу решение № 10340 от 22.04.2021г. по в. гр. дело № 1644/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.11.2019г. по гр. дело № 7894/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав е отхвърлен иска на К. К. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 60 000 лв. до 120 000 лв. и К. К. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер 375 лв. – разноски по делото за въззивното производство, и сума в размер 575,70 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд неправилно само е изброил получените от ищцата травми от процесното ПТП, схематично е пресъздал заключенията на съдебно-медицинската експертиза по отношение на вида на травмите, болките и страданията, без да мотивира оценката си за неимуществените вреди. Релевира доводи, че съдебният състав не е взел предвид, че ищцата е получила разкъсно-контузни рани на лявата вежда и на брадата, довели до загрозяващи белези, кръвонасядания в областта на гръдната кост и лявата млечна жлеза, не е обсъдил обстоятелството, че увреденото лице е имало открита фрактура на лявата лакътна кост в областта на олектранона, не е оценил времето, през което ищцата е била неподвижна, че друг се е грижел за нея, че се е придвижвала с помощни средства, не е съобразил, че фрактурата на лявата петна кост е многофрагментарна, че дясната лакътна кост е зараснала в неправилно положение и трайно допринася за затруднени движения на дясната гривнена става, не е направил оценка на въздействието на здравословното състояние, възстановителния процес и бъдещите последици от претърпените травми при условията на множество счупвания и на четирите крайника, както и е игнорирал психическите последици от събитието.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и в приложено към нея изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Длъжен ли е съдът да изложи всички мотиви в отговор на всички доводи и възражения на страните и да направи анализ на събраните доказателства по делото относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?

Касаторът поддържа, че въпросите по т. 1 и т. 2 са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 129/19.11.2020г. по гр. д. № 516/2020г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 217/20.12.2017г. по т. д. № 990/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 212/11.01.2018г. по т. д. № 738/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/26.02.2019г. по т. д. 1277/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 231/22.01.2018г. по гр. д. № 60316/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и много други.

3. Следва ли въззивният съд да присъди обезщетение за всички вреди, които са пряка последица от увреждането/деликта? – противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968г.

4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застрахователните покрития по чл. 492 КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната? Липсата на каквито и да изложени съображения във въззивното решение относно лимитите на застрахователни покрития води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост? - противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 231/22.01.2018г. по гр. д. № 60316/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 212/11.01.2018г. по т. д. № 738/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/26.02.2019г. по т. д. 1277/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и много други.

5. Може ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато няма специални знания да извърши оценка на последиците за здравословното състояние на увреденото лице от момента на увреждането му за в бъдеще, ако приетата по делото експертиза не дава отговор на въпроса за тези последици? Длъжен ли е съдът по свой почин да изясни отговора на този въпрос? - противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение № 24/23.04.2020г. по т. д. №437/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 145/19.02.2020г. по т. д. № 3004/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.

Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Излага доводи, че решението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е съобразено с установената съдебна практика на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За да направи извод, че застрахователят ЗД „Бул Инс“ АД е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че за лек автомобил „Мицубиши Галант“ с рег. [рег.номер на МПС] е имало сключена с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието, и са осъществени необходимите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: на 17.09.2017г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши Галант“ Д. А., в резултат на което са причинени на ищците имуществени и неимуществени вреди. Съдебният състав е констатирал, че страните не спорят относно механизма на процесното ПТП, както и че същият се установява от събраните доказателства - споразумение с Прокуратурата, одобрено от съда на 25.04.2018г. по нохд № 21855/2017г. на СРС, констативен протокол № К-666/17.09.2017г., протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и ЗМ № 14343/2017г. на СДВР по пр. пр. № 40102/2017г. на СРС. Посочил е, че влязлото в сила споразумение, сключено между виновния водач Д. А. /деликвент/ и Прокуратурата, има характер на присъда, която е задължителна за съда на основание чл. 300 ГПК относно противоправността на деянието, извършителя и неговата вина.

Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице лекар ортопед-травматолог, кредитирано като компетентно, обосновано и безпристрастно, и представените медицински документи въззивната инстанция е установила, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила следните увреждания: открито счупване на лявата лакътна кост в областта на олекранона, счупване на дясната лакътна кост в дисталния край, счупване на лява петна кост, счупване на трета метатарзална /ходилна кост/ в ляво, счупване на пета метатарзална /ходилна/ кост в дясно, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, разкъсно-контузна рана на брадата и кръвонасядане на гръдния кош в областта на гръдната кост и лява млечна жлеза. Посочила е, че болките и страданията през първите 15-20 дни са били по-интензивни, когато е започнал процесът на зарастване на счупените кости, същите са намалявали с времето; фрактурите на двата горни и двата долни крайника по своя медико-биологичен характер за причинили трайно затруднение на увредените крайници за срок по-дълъг от 30 дни; оздравителният период за К. К. е бил около 6 месеца. Откритата фрактура на лява лакътна кост и многофрагментарната фрактура на лявата петна кост са лекувани оперативно - кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Другите фрактури са лекувани с гипсови имобилизации, като фрактурата на дясната лакътна кост също е трябвало да бъде оперирана. Към датата на извършване на прегледа на ищцата от вещото лице - 08.08.2019г., фрактурата на лявата лакътна кост в областта на олекранона е зараснала анатомично след кръвна репозиция и метална остеосинтеза по Вебер и предстои изваждане на остеосинтезния материал; фрактурата на лява петна кост е зараснала, но не напълно анатомично след кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака и предстои изваждане на остеосинтезния материал; фрактурата на дясната лакътна става в дисталната си част е зараснала в неправилна позиция, което затруднява и ограничава движенията в дясна гривнена става; фрактурата на третата ходилна кост в ляво и пета ходилна кост в дясно са зараснали в правилна позиция.

Въззивната инстанция е приела за недоказани като причинени от катастрофата счупванията на двата зъба, поради което не ги е взела предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля Я. Д. Б. - съпруг на ищцата, преценил ги е при условията на чл. 172 ГПК и ги е кредитирал поради това, че са основани на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, както и поради тяхната достоверност и убедителност. Приел е, че в болницата ищцата е била на легло, след което лечението е продължило в дома им, като ищцата не е могла да ползва патерици и свидетелят я е носел. Ищцата е ползвала инвалиден тоалетен стол, докато проходи. След около месец са започнали процедурите по рехабилитация - първо е започнало раздвижването на ръцете; всеки ден са ходили на рехабилитация - два пъти по 14 дни; след рехабилитацията болките са намалели, но не е можела да ходи сама; в началото на лятото е започнала да върви и към края е можела да ходи без да я поддържат; в началото на есента на 2018г. е започнала да се връща към по-нормален начин на живот. Голяма част от косата й е опадала и е променила прическата си. Занимавала се е с балет, била е палцова балерина, но всичко е приключило. Ищцата отказва да минава през кръговото кръстовище на разклона за Банкя от Околовръстното шосе към Горна баня, не може да кара кола нощно време, а когато е със сина им, притеснението е още по-голямо, най-вече някой да не ги удари. Съдът е съобразил също и обстоятелството, че отношенията в семейството на ищцата след злополуката са били по-изнервени и напрегнати, но постепенно се нормализирали.

Въз основа на заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза съдебният състав е приел, че лек автомобил „Фолксваген Голф“, в който са пътували ищците, е бил оборудван с триточкови колани и ищците са били с поставени предпазни колани.

Ищците са отправили извънсъдебни претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получени от ответното дружество на 24.10.2017г., 07.12.2017г. и 20.04.2018г., към които са представили писмени документи пред застрахователя. Последният е отказал да изплати застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищците.

За да направи извод, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, е в размер на 60 000 лв., съдебният състав е съобразил относимите към критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД факти и обстоятелства, а именно: начина на извършване на противоправното деяние; вида и характера на причинените телесни увреждания, подробно описани в решението; обстоятелството, че фрактурите представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК и че са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота; претърпените от ищцата болки и страдания и техния интензитет; начинът и продължителността на лечебния и възстановителния процес; предстоящото изваждане на остеосинтезния материал на лявата лакътна става и лявата петна кост; необходимият 12-дневен оздравителен период след махането на остеосинтезния материал; начинът на зарастване на горните и долните крайници; затруднените движения в дясната гривнена става. Въззивният съд е взел предвид, че фрактурите на горните и долните крайници са причинили неудобства за ищцата в извършването на основните ежедневни дейности, изпитвала е дискомфорт, нуждаела се е от чужда помощ. Отчел е също, че сътресението на мозъка е протекло без загуба на съзнание, няма трайни последици от фрактурите, с изключение на тази на дясната лакътна става в дисталната й част, както и че освен телесните увреждания ищцата е изпитала и негативни емоции, които са обичайни за такъв инцидент. Съдебният състав е съобразил установените от разпитания свидетел факти и обстоятелства, общото добро здравословно състояние на ищцата, нейната възраст – 45 години, социално-икономическите условия и минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2017г., както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Посочените от касатора в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси удовлетворяват основната селективна предпоставка, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по релевантните правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по тях с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора ППВС № 4/23.12.1968г., Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

По отношение на твърдението за очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

Държавна такса не се внася от касатора на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение