Определение № 2175 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4788/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от А. Б. С. и А. А. С., чрез адв.Б. от АК-Пловдив и от Сдружение в обществена полза “Аероклуб Монтана”, чрез адв.Б. от АК-Монтана срещу решение № 231 от 05.08.2022 г. на Окръжен съд- Монтана, постановено по в.гр. д. №155/2022г., поправено с решение № 240 от 20.09.2022г. по реда на чл.247 ГПК, с което е потвърдено решение №260017 от 26.01.2022год., постановено по гр.дело №1078/2020г. на РС-Монтана. С първоинстанционното решение е уважен предявеният иск по чл.135 ЗЗД като е обявена за недействителна по отношение на ищеца „Глоуейв България” ЕООД, извършената покупко-продажба на недвижим имот, съгласно нот. акт №..., том ........, peг. № ..........., дело №........... от ......... г. на нотариус В. Т., с рег.№ ....... В НК, вписан с № от входящ рег. 1479 от 17.03.2015 г., акт № ..........., том.........., дело № ................ г., с която ответниците А. Б. С. и А. А. С. продават за 7 200лв. на Сдружение в обществена полза “Аероклуб Монтана”, следния свой недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: ИМОТ № 438023 в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 27557, [община] с начин на трайно ползване летище в местността Чукара, с площ от 3.000 дка (три декара) при граници: имот № 438028 - жил. територия на А. Б. С., имот № 438030 - нива на С. И. Д., имот № 000505 - местен път на [община], имот № 438022 - нива на А. Б. С., имот № 000521 - полски път на А. Б. С., без намиращите се в имота сгради-бунгала. Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение подлежащо на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1, пр.1 ГПК, от легитимиранистрани, които имат интерес от обжалването. Касаторите считат, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите А. Б. С. и А. А. С., в изложението на основанията за допустимост на касационната жалба излагат доводи, че въззивното решение е недопустимо след като въззивният съд е постановил решението си в противоречие на постановеното в ТР №2/2019г. по т.дело №2/2017г на ОСГТК на ВКС като не е разгледал възраженията във въззивната жалба във връзка с допустимостта на първоинстанционното решение при наличие на предпоставки по чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране на делото, заради преюдициални спорове и както първоинстанционният, така и въззивният съд не е спрял делото. Посочва, че по висящите съдебни производства се разглежда действителността на процесното вземане, което легитимира ищецът като кредитор с договори за цесия от 08.06.2012г., по които са прехвърлени вземания от „Ава спорт“ООД/н/-дружество, заемополучател по договор за заем от 11.05.2007г., по който са издадени 15 бр. записи на заповед, авалирани от ответниците А. Б. С. и А. А. С.. Образувано и висящо е т.дело №85/21г. по описа на Окръжен съд Монтана по предявен установителен иск от „Ава спорт“ООД/н/ срещу ищеца в настоящото производство „Глоуейв България” ЕООД на основание чл.649, ал.1,т.1 ТЗ с предмет процесното вземане, с което свята, че с оглед на заявеното в исковата молба се лигитимира кредиторът по иска по чл.135 ЗЗД. Твърди, че това се отнася и относно висящото т.дело № 226/2020г. по описа на Окръжен съд-Монтана, образувано по искова молба на ищеца „Глоуейв България” ЕООД срещу „Ава спорт“ООД/н/ и касаторите физически лица /ответници по иска по чл.135 ЗЗД/ по реда на чл.422 ГПК, с предмет вземане по запис на заповед от 01.06.2008г., авалиран от ответниците, като физически лица. В изложението, а и в касационната жалба поставя въпроси относно това длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди по същество всички твърдения и възражения на страните във въззивната жалба и които се отнасят, както до възражения за недопустимост на първоинстанционното решение, поради отказа да се уважи искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, така и във връзка с възражението за погасяване по давност на иска по чл.135 ЗЗД и приемането, че срокът за подаване на исковата молба е удължен. В тази връзка смята, че решението е постановено в противоречие с посочена практика на ВКС. Касаторите считат, че решението на въззивният съд е и очевидно неправилно. В изложението на касатора Сдружение в обществена полза „Аероклуб Монтана”, [населено място], чрез адв. Б. са поставени освен въпроси за недопустимост на обжалваното решение във връзка с искането за спиране заради висящ процес относно съществуване на вземането, което смята, че има преюдициално значение по иска по чл.135 ЗЗД и въпроси във връзка с приложение на чл.3, т.2 и чл.4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и давностните срокове, както и за задълженията на въззивния съд да обоснове решението си на цялостен и обективен анализ на събраните доказателства в пълнота, като изложи съображения защо приема едни факти и обстоятелства, а други отхвърля. В тази връзка са цитирани решения на ВКС на които смята, че въззивното решение противоречи. Ответникът по касационната жалба „Глоуейв България” ЕООД в отговорите на касационните жалби сочи, че въззивното решение е извън обхвата на касационен контрол с оглед на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Излага съображения, че не са налице и основания за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, намира следното: Неоснователно е възражението на ответника по касационните жалби, че въззивното решение е извън обхвата на касационен контрол с оглед на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби са допустими като подадени срещу въззивно решение, постановено по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв. Искът за обявяване на недействителността на договор по чл. 135 ЗЗД по своята същност представлява иск за съществуването на договор и неговата относителна недействителност спрямо кредитора, поради което цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – като стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая данъчната оценка на недвижимия имот е над 5000лв., а страните и оспорваната сделка, предмет на делото, сключена между ответниците физическите лица и сдружение в обществена полза не обосновават вида на делото като търговско. За да постанови обжалваното решение по предявен иск по чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за уважаването му, а именно: качеството на кредитор на ищеца след като с договори за цесия от 08.06.2012г. са прехвърлени вземанията към „Ава Спорт“ ООД по договор за заем от 11.05.2007г., ведно с всички привилегии и обезпечения и по договор за сух лизинг от 04.08.2008г., за обезпечаване на изпълнение на дължимите суми по договорите, длъжникът е издал в полза на кредитора 15 бр. записи на заповед, авалирани от ответниците, физически лица в лично качество, ответниците са се разпоредили със свой недвижим имот, с което намалили имуществото си, а вземането на кредитора е възникнло преди датата на прехвърлянето от длъжника и ответниците-физически лица и сдружението, в чиито състав участват и физическите лица са знаели за увреждането на кредитора с осъществената сделка. Въззивният съд е обсъдил възражението, направено от ответниците за погасяване на иска по чл.135 ЗЗД по давност, като е приел, че е неоснователно след като петгодишния давностния срок тече от сключване на сделката, което е станало на 17.03.2015г. и е щял да изтече на 17.03.2020год., но с оглед на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/ЗМДВИП/, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците / Обн. ДВ бр.28/24.03.2020г. в сила от 13.03.2020гд., изм. и доп. Обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г, в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр.. 34 от 09.04.2020г. в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020г., изм. и. доп., бр. 4. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020г.) за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права на частноправни субекти. Изтъкнал е, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗМДВИП, с един месец от отмяната на извънредното положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Посочил е, че по силата на §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"./ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г./ Приел е, че срокът за подаване на иска е удължен до 13.06.2020 г., който се явява неприсъствен - събота, а първият работен ден е понеделник - 15.06.2020 г., на която дата исковата молба е постъпила в PC, поради което правото на иск не е погасено по давност и същия следва да се разгледа по същество. Намерил е за неоснователни възраженията на касаторите, ответници по исковата молба, че първоинстанционният съд не е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като са налице висящи производства досежно установяването размера на вземанията на ищеца, които са противоречиво установени от прието по делото заключение на вещо лице. Обосновава, че качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуване на вземането му произтича от изложените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо с влязло в сила съдебно решение, а извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо. Посочил е че, съдът, сезиран с иск по чл.135 ЗЗД, не може в производството да преценява правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор и тези отношения могат да бъдат преценявани в друго производство. При посочените по-горе решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка вероятната недопустимост на обжалваното решение предвид постановките на ТР от 09.07.2019г., постановено по т.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. По въведените доводи и в двете касационни жалби съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.