Определение № 4 от 06.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1116/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ю. П. Я. срещу Решение № 1057 от 14.11.2014 год. по т.д.№ 1146/2014 год. на Варненския окръжен съд с което ВнОС е отменил Решение № 1511 от 21.03.2014 год. по гр.д.№ 21455/2011 год. на Районен съд [населено място] с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] иск, произтичащ от неизпълнението на сключен на 01.03.2006 год. договор за паричен заем и е осъдил Я. да заплати на дружеството сумата 12500 лв. на основание чл.240 ал.1 ЗЗД.; сумата 5000 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Присъдил е законна лихва и разноски. РС-Варна е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени от [фирма] Ю. Я.. При сключването на договора дружеството-заемодател не е бил надлежно представляван, но действията на лицето, сключило договор и предало заемната сума от името на дружеството са изрично потвърдени по делото. Последователно подържаната теза на ответника е, че договорът не е породил действие, тъй като заемодателят не е бил представляван от законния си представител. Първоинстанционният съд е счел този довод за основателен. Позовавайки се на чл.301 ТЗ, съставът на ВнОС е приел, че договорът е породил правно действие, заемателят Я. е неизправна страна по него, поради което е отменил решението на РС-Варна и е уважил предявените искове. Не е постъпил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор от ответника по касация [фирма]. Поради обстоятелството, че касаторът не е представил изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, с разпореждане от 10.12.2014 год. въззивният съд му е указал да отстрани нередовността. В представената от касатора молба с вх.№ 36437/22.12.2014 год. имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Няма формулиран правен въпрос. Твърдението е, че “въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, игнорирал е част от тях, събрани от първоинстанционния съд и не е изложил фактически и правни констатации за релевантни за спора обстоятелства. Това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Считаме, че конкретният случай е решен в противоречие с практиката на ВКС и някои окръжни съдилища, посочени в писмените бележки и становище, приложени към делото и решението му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.”. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да обуславя крайните му изводи, материализирали решението, което се обжалва – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, посочването на такъв въпрос липсва, поради което липсва и основание за допускане на факултативния касационен контрол. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.