Определение № 471 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от областния управител на област Бургас, чрез процесуален представител юрк. Р. Кирева-Иванова, против определение № 2162 от 10.08.2023г., постановено по адм. дело № 696/2022г. по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас). С това определение е оставена без разглеждане заповед № РД-09-13/28.04.2022г. на областния управител на област Бургас, с която е оспорено решение по т. 16 от дневния ред на заседанието на Общински съвет Бургас (ОбС Бургас), прието на 07.04.2022г., отразено в протокол № 36 от 07.04.2022г., и е прекратено производството по делото, като преди това е отменено определението от 10.07.2023г., с което е даден ход на делото по същество. С доводи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, частният жалбоподател претендира отмяната му. Ответните страни не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по заповед № РД-09-13/28.04.2022г. на областния управител на област Бургас, в която е обективирано оспорване на решение по т. 16 от дневния ред на заседанието на Общински съвет Бургас, прието на 07.04.2022г., отразено в протокол № 36 от 07.04.2022г. С оспореното решение, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, 9 и 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във вр. с чл. 16, ал. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), чл. 40 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи (НРПУРОИВ) и чл. 134, ал. 1, т. 3 и чл. 135, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Общински съвет Бургас: 1.) дава предварително съгласие за продажба по реда и при условията на чл. 22а, ал. 1, т. 2 ЗНИ, без търг или конкурс, на цена не по-ниска от пазарната, за 2 000 000 кв.м от поземлен имот с идентификатор 61145.80.9 по КККР на с. Равнец, целият с площ от 3 524 038 кв.м. по КК на гр. Бургас, съгласно приложена скица на имота, на „Бургас Хайдръджън” ЕАД, за изграждане на инвестиция, заявена пред Българската агенция за инвестиции, за което е получено Удостоверение № БАИ-ЗНИ-5/22.02.2022г. Съгласието по настоящата точка е валидно за срок до произнасяне по искането за сертифициране на проекта, описан в Удостоверение № БАИ-ЗНИ-5/22.02.2022г.; 2.) във връзка с даденото предварително съгласие и заявената инвестиция разрешава изменение на ПУП-ПРЗ за с.о. „Индустриален парк Равнец”, ПИ с идентификатор 61145.80.9 по КККР на с. Равнец, съгласно представеното задание за проектиране и предложение за изменение на ПУП; 3.) възлага на кмета да издаде заповед по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ за с.о. „Индустриален парк Равнец”, ПИ с идентификатор 61145.80.9 по КККР на с. Равнец, съгласно представеното задание за проектиране и предложение за изменение на ПУП. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд Бургас е оставил без разглеждане оспорването на областния управител на област Бургас и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по същество решението на ОбС Бургас инкорпорира в себе си три различни административни акта, които са взаимно свързани помежду си, като основният е този по т. 1, а актовете по т. 2 и 3 имат акцесорен/спомагателен характер и нямат самостоятелно правно значение. По отношение на т. 1 от оспорваното решение е обоснован извод, че същото е част от процедурата по сертифициране на инвестиционното намерение на „Бургас Хайдръджън“ ЕАД по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Прието е, че решението в тази му част обективира дадено предварително съгласие, но няма характер на решение за разпореждане с общинско имущество по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Акцентирано е, че предварително изразеното от общинския съвет съгласие няма самостоятелно правно значение, нито е краен акт в процедурата по сертифициране на инвестиционно намерение по реда на ЗНИ, поради което представлява акт по чл. 21, ал. 5 АПК и не подлежи на оспорване. По отношение на т. 2 и 3 от решението на ОбС Бургас е прието, че същите не пораждат самостоятелни правни последици, тъй като са обвързани от правните последици по т. 1, и също представляват междинни актове в процедурата по сертифициране по реда на ЗНИ. Така постановеното определение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на решаващия съд досежно характера на т. 1 от оспорваното решение на ОбС Бургас. В Глава трета, Раздел I от специалния Закон за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са регламентирани условията и мерките за насърчване на инвестициите. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНИ за инвестициите, които изпълняват изискванията на чл. 12 - 13а, се издава сертификат по чл. 20, който дава права за ползване на мерките по чл. 15, ал. 1 - 3. Една от тези мерки е по чл. 15, ал. 1, т. 3 - инвестициите, получили сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 като клас А или клас Б, се насърчават за изпълнение на инвестиционния проект чрез придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти по реда на чл. 22а. Нормата на чл. 16, ал. 2 ЗНИ предвижда, че когато се заявява мярка за насърчаване на инвестициите по чл. 15, ал. 1, т. 3 или ал. 4, се представя документ, който удостоверява предварителното съгласие на съответния компетентен орган. Според чл. 22а, ал. 1, т. 2 ЗНИ по искане на инвеститор, получил сертификат за клас инвестиция, съответният компетентен орган може да извършва продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, по местонахождението на инвестицията, без провеждане на търг или конкурс, след оценка и решение на общинския съвет; въз основа на решението кметът на общината издава заповед и сключва договор с инвеститора. Анализът на приложимата нормативна уредба сочи, че т. 1 от оспорваното решение на ОбС Бургас е междинен акт, част от процедура по сертифициране на инвестиционно предложение по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Както обосновано е приел първостепенният съд, с това решение е дадено предварително съгласие за продажба на имот във връзка със заявена мярка за насърчаване на инвестициите по чл. 15, ал. 1, т. 3 – придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти по реда на чл. 22а. Но за да се ползват мерките за насърчаване на инвестициите по чл. 15, ал. 1, следва да е издаден сертификат от министъра на иновациите и растежа по чл. 20, ал. 1 – арг. от чл. 14, ал. 2, изр. второ ЗНИ. Едва след като е получен сертификат за клас инвестиция на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗНИ, по искане на инвеститор, съответният компетентен орган може да извърши продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, по местонахождението на инвестицията, без провеждане на търг или конкурс, след оценка и решение на общинския съвет. Затова и предварителното съгласие е дадено под условие и е обвързано със срок – до произнасяне по искането за сертифициране на проекта, описан в удостоверение № БАИ-ЗНИ-5/22.02.2022г. Предварително съгласие се дава в рамките на процедурата по сертифициране на инвестиционно намерение и не поражда самостоятелни правни последици. Дори и инвеститорът да получи сертификат за клас инвестиция, разпоредбата на чл. 22а, т. 2 ЗНИ предоставя възможност на съответния компетентен орган, а не му вменява задължение, да извърши продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, по местонахождението на инвестицията, без провеждане на търг или конкурс, т.е. органът не е обвързан по никакъв начин от предварително даденото съгласие за продажба. При това са законосъобразни изводите на решаващия съд, че решението на ОбС Бургас по т. 1 не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, който да подлежи на контрол от страна на областния управител по реда на чл. 45 ЗМСМА, а има характер на междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, част от разписана процедура в специалния ЗНИ. Настоящият съдебен състав споделя тезата на първостепенния съд, че т. 2 и 3 от решението на ОбС Бургас нямат самостоятелно правно значение, тъй като са взети по повод даденото предварително съгласие по т. 1 за продажба на част от ПИ с идентификатор 61145.80.9 по КККР на с. Равнец, община Бургас. В тази връзка с т. 2 и 3 е разрешено изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ 61145.80.9 в териториалния обхват на частта от ПИ 61145.80.9, за която е дадено предварително съгласие за продажба. Но решението по т. 1 е дадено под условие и за определен срок, същото има характер на междинен акт в процедурата по сертифициране на инвестиционен проект, а не обективира окончателно съгласие за продажба, поради което и даденото разрешение за изменение на ПУП-ПРЗ също не е краен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,