Определение № 668 от 02.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на „Х.-Т.–С” АД, срещу въззивно решение 10413 от 10.06.2021 г, постановено по в.гр.д. № 248 /2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 6015 /2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане по предявените искове при участието на прокурор, съгласно изискването на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. Ответните страни Агенцията за публичните предприятия и контрол и Народното събрание на Република България в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл.4, §3 Д. срещу Народното събрание на Република България и Агенцията за публичните предприятия и контрол за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата 13 429 022 лева като обезщетение за имуществени вреди от принудително изпълнение върху два поземлени имота – с идентификатори 81178.8.145 и 67800.42.77 по изп. дело № 20117080400309 по описа на ЧСИ с рег.№ 708 от камарата на ЧСИ и сумата 4 100 488.46 лева – законна лихва за забава върху обезщетението за периода от 16.05.2013 г. до 16.05.2016 г. Приложимият процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.4, §3 Д., е този на ЗОДОВ, включително за неприключилите до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ от ДВ бр.94 /2019 г. производства, такова е разрешението на задължителната съдебна практика, дадено в определение на ВКС № 199 /26.04.2021 г. по ч.т.д. № 50 /2020 г.на ВКС, II т.о., както и цитираните в същото определение № 269 /08.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1867 /2015 г. на ВКС, II г.о., определение № 541 /17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2980 /2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 72 /21.04.2020 г. по гр.д. № 2377 /2019 г. на ВКС, IV г.о, и определение № 185 /08.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3147 /2015 г. на ВКС, II т.о. Че приложимият процесуален ред за настоящото производство е ЗОДОВ следва и от постановеното по делото определение от 30.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3079/ 2020 г. на ВКС, IV г.о, с което е отменено определение на въззивния съд от 18.06.2020 г. за връщане на въззивната жалба поради неплащане на пропорционална такса за въззивно обжалване. От приетото следва, че дължимата държавна такса е по чл.9 ЗОДОВ и че в производството е задължително участието на прокурор, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ, когато Прокуратурата на Р. България не е ответник по иска. В настоящото производство, както пред СГС, така и пред въззивната инстанция, не е участвал прокурор. Постановката на т.15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр.д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС търпи прецизиране досежно качеството, в което прокурорът следва да участва по дела, разглеждани по реда на ЗОДОВ, тъй като в действащия ГПК не съществува фигурата на контролираща страна. САС е обосновал задължителното участие на прокурор с нормите на чл.26, ал.3 ГПК и чл.127, т.6 от Конституцията на Р. България, като е приел, че Установеното в чл.10 ЗОДОВ правомощие на прокурора е специфична форма на предвиденото в чл.26, ал.3 ГПК право на прокурора да участва в гражданския процес като страна, като предпоставката за участието му в този случай, е да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно чл.7 ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата на Р. България. Нормата на чл.10, ал.1 ЗОДОВ изисква задължителното му участие по тези дела в качеството на главна страна. Пропускът на първоинстанционния съд да конституира прокурора е пропуск да бъде конституирана задължителна страна по делото. Съгласно даденото в т.6 на ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не сочи противоречие с решения на ВКС и с определения по чл.274, ал.3 ГПК, които да обосновават допълнителното основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросите следва да бъдат разгледани по реда, в който са обусловили изводите на въззивния съд. · Намира ли приложение разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, предвиждаща задължителното участие на прокурор в производствата, при които се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, предявени преди изменението и допълнението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ чрез ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94 /29.11.2019 г., когато тези искове не намират основанието си в ЗОДОВ, а в специалната правна норма - чл.4, пар.З от ДФЕС и практиката на ЕС? Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е по приложението на чл.2в ЗОДОВ (Нов - ДВ бр.94 от 2019 г.) вр. § 6 от ПЗР към ЗИД ЗОДОВ (обн. ДВ бр.94 от 2019 г.). Въпросът е обуславящ, тъй като е разгледан и разрешен от въззивния съд, който, както беше посочено, е приел, че приложимият процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.4, §3 Д., е този на ЗОДОВ, включително за неприключилите до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ от ДВ бр.94 /2019 г. производства. Изводът на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, на която се е позовал (посочена е по-горе). Към това следва да се добави, че въпросът е разрешен в съответствие и с приетото с отговора на правен въпрос в решение № 16 /02.03.2021 г. по гр.д. № 1914 /2020 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 60241 /14.12.2021 г. по гр.д. № 4726 /2016 г. на ВКС, IV г.о. · Участва ли прокурорът, на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.26, ал.3 от ГПК, в исковото производство по гражданскоправен спор за обезщетение за вреди, причинени от действията на Държавата, чрез нейните органи, в качеството на главна страна - задължителен необходим другар на ответниците, легитимирани съгласно чл.7 от ЗОДОВ? Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на противоречива практика, образувана от въззивни решения и едно определение на ВКС по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Настоящият състав намира, че обуславящият въпрос е дали когато приложимият процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.4, §3 Д., е този на ЗОДОВ, включително за неприключилите до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ от ДВ бр. 94 /2019 г. производства пред гражданските съдилища, по които Прокуратурата на Република България не е ответник по иска, участието на прокурор е задължително съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ. Както е приел и въззивният съд, въпросът е разрешен с т.15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.по т. гр.д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че в този случай участието на прокурор като страна по делото е задължително. Производството по делото е образувано и се разглежда по реда на ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), при действието на който няма контролиращи страни (така и посоченото вече решение № 16 /02.03.2021 г. по гр.д. № 1914 /2020 г. на ВКС, IV г.о.) и съгласно чл.26, ал.3 ГПК в случая прокуратурата следва да участва като главна страна (жалбоподателят не твърди, че в разглеждания случай прокуратурата е трето лице – помагач и има качеството на допълнителна, подпомагаща страна и няма съмнение за това, че не е такава). Участието на прокуратурата на това основание (чл.26, ал.3 ГПК) е разяснено с решение № 300 /09.01.2019 г. по гр.д. № 2262 /2018 г. на ВКС, IV г.о, постановено в производство по чл.290 ГПК, поради което не е налице соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът за задължителното участие на прокурор е разрешен и с посоченото по-горе решение № 16 /02.03.2021 г. по гр.д. № 1914 /2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които препращат чл.2в, ал.1, т.2 (определянето на ответника по реда на чл.7) и ал.3 (приложението на чл. 9а и чл.10 за определянето на дължимите такси и разноски и за задължителното участие на прокурор в производството ). · Неконституирането на прокурора в първоинстанционното производство по гражданскоправен спор за обезщетение за вреди, причинени от действията на Държавата, чрез нейните органи, налага ли обезсилването на първоинстанционното решение като недопустимо или този пропуск е преодолим във въззивна инстанция? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 1 /2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК и че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е обуславящ, но предвид отговора на предходния въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в т.6 от ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. В края на мотивите към т.6 на тълкувателното решение се съдържа отговор на края на въпроса на жалбоподателя защо този пропуск (процесуална пречка) не е преодолим във въззивната инстанция и защо приетото с т.17 от ТР № 1 /2000 г. от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС при действието на отменения ГПК, който уреждаше пълен въззив, не е актуално при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) и уредения от него ограничен въззив. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателя “ Х.-Т.–С” АД няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на Агенцията за публичните предприятия и контрол за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 540 лева. Воден от изложеното съдът