Определение № 643 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ив. С. от София против решение № 1050/25.06.2012 г. по гр.д. № 2733/2011 г. на Софийски АС, с което се обезсилва решение от 13.05.2011 г.по гр.д. № 80255/2009 г. на СГС и прекратява производството поради недопустимост на иска по чл.74 ТЗ, тъй като преклузивният 14 дн.срок от узнаване на решенията е изтекъл. В изложението по чл.-284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Какъв е законният срок за обжалване решения на ОСА от неприсъствувал на него акционер?, 2. Съгласно чл.74,ал.2,предл.2 ТЗ преклузивният срок за обжалване на решения на ОСА, може ли да се упражни в рамките на 3 м. срок или се ограничава само в 14 дн.срок от узнаването, когато акционера не е присъствувал?, 3.Допустимо ли е след произнасяне на първоинстанционния съд с решение по предявен иск по чл.74 ТЗ да се влошава положението на жалбоподателя с ново решение? Твърди се, че по тези въпроси са налице основания по чл.280,ал.1, т.1 и 2 едновременно. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Въпросите са неправилно формулирани, защото нормата на чл.74 ТЗ визира иск за отмяна на решение на общото събрание на дружеството, а не обжалване, както сочи касаторът. По вторият въпрос следва да се има предвид, че преклузивният срок не се упражнява. Освен това, сроковете по чл.74,ал.2 ТЗ не са алтернативни, както счита касаторът с оглед употребения предлог или, а става дума за 14 дн.срок обвързан с изтичането на пределен три месечен срок. В този смисъл е и представената от касатора съдебна практика. В случая, искът е предявен след изтичане на 14 дн.срок от узнаването. Отговорите и на трите въпроса, ако биха били правилно формулирани, не се съдържат в практиката, а се съдържат в разпоредбите на закона-чл.74,ал.2 ТЗ и чл.269,изр.1 ГПК, които са пълни, ясни и непротиворечиви по смисъла на чл.5 ГПК. Затова, съобразно чл.269,изр.1 ГПК, в случая въобще не може да се говори за влошаване положението на жалбоподателя. Основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК не са предмет на производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.