Определение № 134 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. К. Д. като пълномощник на Н. А. А., срещу въззивно определение № 179 от 11.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 45/2020 г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 784 от 28.10. 2019 г. по гр.д. № 510/2019 г. на Районен съд- Белене, в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от Н. А. против Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. и Р. С. М. искове за прогласяване нищожност на дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт № ..., т..., дело № .../2018 г., и на договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № .., т...., дело № .../2018 г. на нотариус с рег. № ... в регистъра на НК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, е необоснован и не кореспондира с представените по делото доказателства. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички изложени доводи. Променил ли е съдът по свой почин параметрите на предмета на правния спор, обема и вида на търсената с иска защита. 2/ При иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС може ли да се твърди нищожност на сделките по чл. 76 ЗН от сънаследник, който не е страна по сделката, извършена от друг сънаследник с трето лице. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С нотариален акт № ..., т...., дело № .../2018 г. на нотариус с рег. № ... в регистъра на НК Р. Н., действащ чрез пълномощника си Р. С. М., дарил на Р. С. М. 1/20 ид. част от поземлен имот № ........ по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]. С договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № ..., т..., дело № .../2018 г. на нотариус с рег. № ... в регистъра на НК, Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К. и Н. Ч., действащи чрез пълномощника Р. С. М., продали на Р. С. М. 14/20 ид. части от описания по - горе поземлен имот. Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. и Р. С. М. иск за прогласяване нищожност на договора за дарение поради това, че пълномощникът е действал извън обема на учредената му от Р. Н., действащ за себе си и като пълномощник на останалите ответници, представителна власт, тъй като е сключил сделката преди да бъдат уредени наследствени права между наследниците на А. Н. С., един от които е и жалбоподателя, и без да е бил упълномощен с право да договаря сам със себе си. С аналогични твърдения е обоснован и искът за прогласяване нищожност на договора за покупко - продажба. За да направи извод, че така предявените искове са процесуално недопустими, въззивният съд е приел, че сделките, сключени от представител без представителна власт или извън обема на представителната власт, са висящо недействителни, но на тази недействителност може да се позове само мнимо представлявания или неговите универсални правоприемници, но не и другата страна, с която представителят е договарял, както и трети за договора лица. В случая ищецът не е страна по двата договора, поради което не може да се позовава на тази недействителност. Съдът е намерил за неоснователен доводът на ищеца, че в качеството си на наследник на общия наследодател се е позовал на недействителност на сделките по чл. 76 ЗН, като е посочил, че нито в исковата молба, нито в последващите уточняващи молби не са излагани съображения и не е формулиран петитум, сочещ на иск по чл. 76 ЗН. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Поставените въпроси са изцяло неотносими към конкретния спор. Въззивният съд е определил правната квалификация на предявените искове за обявяване на двата договора за недействителни /нищожни/ в съответствие с изложените от ищеца твърдения в исковата молба и заявения петитум. Видно от исковата молба и уточняващите молби, искането за прогласяване на двете сделки за нищожни е мотивирано единствено с доводи за превишаване обема на представителната власт на пълномощника. Липсва твърдение за недействителност на сделките на основание чл. 76 ЗН и съответен петитум за прогласяването им за относително недействителни спрямо ищеца, не е направено позоваване, дори и текстово, на тази разпоредба, за да се коментира дали е допустимо в производство по чл. 33, ал.2 ЗС ищецът да се позовава на нищожност на сделките на основание чл. 76 ЗН. С частната жалба и с частната касационна жалба се прави опит да се подмени предмета на спора, което е недопустимо. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът