Определение № 1141 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1500/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на НЗОК срещу разпореждане № 3281/24.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1081/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена срещу определение № 1611/03.07.2023 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като според него делото не е търговско - НЗОК не е търговец, респективно прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. Препис от частната жалба не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба, подадена от НЗОК срещу определение, с което Окръжен съд Пловдив е потвърдил определение на Районен съд Пловдив за връщане на искова молба, подадена от НЗОК срещу ЕТ „Д-р Р. Д. К. АИППМП“ с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за установяване дължимост на сума в размер на 1 188 лв. главница и сума в размер на 586, 96 лв. мораторна лихва. В мотивите на разпореждането въззивният съд е посочил, че с оглед цената на исковете приложим се явява критерият по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съответно определението на въззивния съд е изключено от касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на съда споделя мотивите, изложени в атакуваното разпореждане. Касае е се за търговско дело с цена на иска под прага за касационно обжалване, съответно приложение намира разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Доводите на частния жалбоподател, мотивиращи обратен извод, не могат да бъдат споделени. В случая решаващо значение има обстоятелството, че търговец е ответникът ЕТ „Д-р Р. Д. К. АИППМП“ и се претендират суми, които той дължи във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Приложение намира субективният критерий, регламентиран от чл. 286, ал. 1 ТЗ и разяснен с ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме за вярна тезата на частния жалбоподател, то отново се налага извод за липса на основание постановеното от Окръжен съд Пловдив определение да подлежи на касационен контрол, тъй като исковете са под прага за обжалване и по граждански дела. Като правилно разпореждането следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС