Определение № 4880 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2168/25.03.2024г., подадена от М. Т. Х. чрез процесуалния му представител адв.Г. Ш. от АК-В., срещу решение № 12 от 12.02.2024г., постановено по в. гр. д. № 331/2023г. на Апелативен съд-В., ІІ състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът, предявен от касатора срещу П. Д. М. за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 от общото им имущество, в което се включват: два апартамента, находящи се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, а именно: идентификатор [№] с площ по документ 89.33 кв.м., ведно с избено помещение №38 с площ 7.30 кв.м. и 2.3136% ид. части от общите части на сградата и идентификатор [№] с площ по документ 42.40 кв.м., ведно с избено помещение №39 с площ 5.12. кв.м. и 1.1246% ид.части от общите части на сградата, двата идентификатора по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и два леки автомобила-Фиат „П.“ с рег. [рег.номер на МПС] и Рено „К.“ с рег. [рег.номер на МПС], основан на твърдението, че приносът на ищеца в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата, на основание чл. 29, ал. 3 СК. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че според въззивния съд съотношението на материалните приноси в придобиването на СИО е около 74% за ищеца и около 26% за ответницата, а съотношението на нематериалните приноси е 30% за ищеца и 70% за ответницата и тъй като двете форми на принос имат еднаква тежест, то предявеният иск не е доказан. Според касатора тези изводи са в резултат от фрагментарен анализ на събраните по делото доказателства, необсъждане на доводите и доказателствата, представени от него, погрешен анализ на връзките между отделните доказателства, а също и игнориране на доказателства. Твърди, че нито един от направените доводи във въззивната жалба не е обсъден, нито е взет предвид от въззивната инстанция, не са съобразени и надлежно анализирани събраните доказателства. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения? Според касатора по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №66 от 08.08.2022г. по гр.д.№1435/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС. Навежда довод, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на свидетелските показания на майките на страните, братовчедката на ищеца и изготвената СИЕ, но при тази своя дейност не се е произнесъл по доводите във въззивната жалба относно: необсъждането на показанията на майката на ищеца за конкретни факти и обстоятелства (къде е отсядала майката на ответницата при гостуванията си във В.; приготвянето на закуска и воденето на децата на училище; харченето по 1000 лв. на седмица в последните години от брака от страна на ответницата; поведението на майката след като големият син на страните я помолил за помощ, след като му се е отворила рана от оперативна интервенция и становището на ответницата по този въпрос в отговора на въззивната жалба); че обсъждайки полаганите грижи за децата въззивната инстанция е игнорирала признатия факт, че големият син на страните се е изнесъл от семейното жилище заради поведението на майката към него; увеличаването на получените от ищеца доходи преди деноминацията със стойността на придобитите имоти за периода 1992-1999г.; по какъв начин без доходите на ищеца като ЕТ в периода 1992-1999г. страните са могли да придобият недвижими имоти на стойност 29 199 600 лв. при установени от СИЕ доходи преди деноминацията в размер на 306 500 лв. за съпруга и 2 27 330.72 лв. за съпругата; начина на изчисляване на доходите на страните преди деноминацията; наличието на договор за покупко-продажба на л.а. ВАЗ 2101 от 29.02.1992г. с посочен купувач ответницата и извода на въззивния съд, че този лек автомобил е подарен на страните; начина, по който е определена стойността на този автомобил; как подарените по 5000 евро от бабата на децата на страните по майчина линия по случай пълнолетието им представляват доход на ищцата след деноминацията на лева; че не е обсъден доказаният факт, че ищецът е заплащал всички битови сметки през цялото времетраене на брака и дори след неговото прекратяване; че не са обсъдени разходите на бащата за осигуряване на висшето образование на децата във Ф., Обединеното кралство и НБУ; че не са обсъдени доводите на ищеца по отношение на работата в домакинството по време, когато ответницата е пребивавала при родителите си в Б.; че при определяне на положените грижи за децата не е съобразено, че изводът какви грижи е полагал ищецът за децата е в противоречие с презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК; че не са изложени никакви съображения защо е прието, че третите лица, вкл. майката и братовчедката на ищеца, са подпомагали ответницата при отглеждането на децата, а не своя син и братовчед, което според касатора отново следва от презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. 2.Какво е правното значение на значителната разлика в доходите на двамата съпрузи, ако те в рамките на своите възможности допринасят за благополучието на семейството при разглеждането на иск по чл. 29, ал. 3 СК? Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №60147 от 15.12.2021г. по гр.д.№1102/2021г. на І г.о. на ВКС и цитираните в него решения. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба П. Д. М. чрез процесуалния си представител адв.П. С. Х. от АК-В., изразява становище, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: М. Т. Х. е предявил срещу П. Д. М. по реда на чл. 29, ал. 3 СК иск за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на техния брак (в размер на 9/10 за него). В подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор ответницата е оспорила иска с твърдението, че е участвала в отглеждането на децата и домакинството, както и че е получавала средства от трудова и търговска дейност, както и че е получавала помощ и дарения от своите родители. При постановяване на решението си въззивният съд е приел за безспорно между страните, че същите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 21.01.1989г. и прекратен с развод с влязло в сила на 18.07.2021г. решение по гр.д.№6075/2021г. на ВРС, както и че от брака си страните имат родени три деца - А., [дата на раждане], Т., [дата на раждане] и П., [дата на раждане] Посочил е, че изхождайки от същността на иска по чл. 29, ал. 3 СК, предмет на делото е правото да се иска промяна в квотите на бившите съпрузи от цялото придобито общо имущество и следователно предмет на доказване са твърденията за доходи относно придобиване на цялото имущество и съотношението на приносите на бившите съпрузи. От показанията на св.М., майка на ответницата, е прието за установено, че след раждането на първите две деца, ответницата живяла при родителите си и била издържана от тях общо седем месеца; през лятото трите деца им гостували в Б. за повече от месец; свидетелката пребивавала във В. около седмица всеки месец, за да помага при отглеждането на децата; със съпруга й носели продукти за семейството; ходила на почивка с децата в Котел три пъти по около две седмици; за всеки празник тя и съпругът й правели подаръци; бащата на ответницата подарил на семейството сума за екскурзия в чужбина, лек автомобил, видеокамера и съдомиялна машина за сватбата; ответницата ходела на търгове с баща си (работила за баща си само по няколко часа на ден, но инцидентно), а при ищеца работила 2-3 месеца. От показанията на св.Ж., майка на ищеца, е прието за установено, че същата е гледала две от децата от средата на 1998г. до 2000г. От показанията на св.С., братовчедка на ищеца, е прието за установено, че гледала децата и почиствала дома на страните от началото на зимата на 2000г. до края на 2002г. и после няколко месеца през 2003г. Съобразено е, че според признание на ищеца майката на ответницата дала на децата по 5 000 евро, когато навършили пълнолетие и тези суми са още налични по сметките. Взето е предвид, че по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието за обективно и компетентно дадено. Посочено е, че според това заключение приносите на съпрузите са сравнени преди и след деноминацията поотделно, като приносът на ищеца преди деноминацията, посочен от вещото лице, е в размер на 306 500 лв. и следва да бъде намален с половината от стойността на подаръците или с 1500 лв., а приносът на ответницата е в размер на 2 027 330.78 лв. и следва да бъде намален със стойността на съдомиялната машина от 1000 лв. и с 2500 лв. - стойност на подаръците на децата. Прието е, че съотношението на приносите преди деноминацията е 13% за ищеца и 87% за ответницата. По отношение на приноса след деноминацията е прието, че този на ищеца съобразно заключението на вещото лице е 745 807.39 лв. и следва да бъде намален с 10 704.50 лв. - разноски за гледане на децата, а материалният принос на ответницата след деноминацията е 73 806.27 лв. и следва да бъде намален с 23 702.50 лв. - стойност на подаръците на децата и с 5000 лв.-стойност на екскурзията в П.. Прието е, че съотношението на приносите след деноминацията е 94% за ищеца и 6% за ответницата, като периодът след деноминацията е три пъти по-дълъг. При тези данни е направен извод, че средно съотношението между материалните приноси от преди и след деноминацията е около 74% за ищеца и около 26% за ответницата. Прието е, че от доказателствата по делото се установява, че в първите години след сключването на брака страните са били подкрепяни основно от родителите на ответницата, която след раждането на всяко от трите деца е получавала помощ за отглеждането им. Изложени са съображения, че дори ищецът да е полагал някакви грижи за децата, приносът му е минимален с оглед доказателствата по делото. Предвид факта, че в семейството на страните са били отгледани три деца като грижите за тях е полагала основно ответницата, макар и с помощ от трети лица, е направен извод, че съотношението на нематериалните приноси е 30% за ищеца и 70% за ответницата. Изложени са съображения, че двете форми на принос имат еднаква тежест. Прието е, че не е доказан по-голям принос за ищеца в придобиване на общото имущество и поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Действително по наведените във въззивната жалба доводи, че изводите на първоинстанционния съд са резултат от фрагментарен анализ на събраните доказателства, на необсъждане на доводите и доказателствата, представени от ищеца, на погрешен анализ на връзките между отделните доказателства, както и на игнориране на доказателства, въззивният съд не се е произнесъл. При извършването на преценка дали това обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване обаче следва да се съобрази естеството на наведените доводи, тяхната относимост към правния спор и съответствието им на установеното по делото с оглед трайно установената практика на ВКС. Наведените доводи се изразяват в това, че: доходите на ищеца следва да бъдат увеличени със стойността на придобитите недвижими имоти в периода от 1992г. до 1999г., тъй като средствата за придобиването им са получени в резултат от печалбата му от дейността на ЕТ „Воаяж М-М. Х.“ и обстоятелството, че данъчно-осигурителните досиета на ЕТ за този период не се съхраняват поради изтичане на срока за това не означава, че ищецът не е придобивал доходи в този период; че той е издържал децата и съпругата си и след изтичането на четирите месеца след раждането на децата, когато ответницата е била издържана от родителите си; че не става ясно по какви критерии съдът е приел, че подарените суми на децата от страна на дядото и бабата по майчина линия представляват доход на ответницата; че липсват съображения относно поведението на ответницата в случая, когато се е отворила оперативна рана на големия син на страните, както и фактът, че непосредствено след това той се изнесъл да живее в дома на баба си по бащина линия според показанията на св.Ж.; че липсват съображения, чрез които може да се установи начинът, по който съдът е стигнал до резултата в проценти по отношение на материалния и нематериалния принос на страните; че не е коментиран признатият от ответницата факт, че всички битови сметки през цялото времетраене на брака са били плащани от ищеца; че за игнорирани показанията на майката на ищеца, че той можел да готви; че съдът не е изследвал работата в домакинството; че не са изложени съображения за периода и размера на помощта, получавана от родителите на ответницата; че липсва анализ на представените доказателства за заплащане на образованието на трите деца във Ф., Обединеното кралство и Конфедерация Швейцария. Следва да се съобрази, че непроизнасянето по наведени от спорещите страни доводи не във всички случаи се определя от ВКС като съществено процесуално нарушение, което би могло да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От съществено значение е дали тези доводи са правно релевантни и необсъждането им се е отразило на правилността на крайния извод на съда по основателността на предявения иск. Както е прието в решение №220/02.10.2015г. по гр.д.№2314/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Следователно за въззивния съд не съществува задължение да обсъжда доводите на страните, които нямат значение за делото. Необсъждането на такива доводи не представлява съществено процесуално нарушение и не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото и ВКС не би ги обсъдил, ако се произнасяше по съществото на спора. В случая по отношение на доходите на ищеца (сега касатор) следва да се отбележи, че при липсата на писмени доказателства за сочения в касационната жалба период (което е посочено и при обжалването на първоинстанционното решение) съдът е съобразил данните, съдържащи се в изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Други доказателства за доходите на ищеца по делото не са представяни, а решението не би могло да почива на предположения, както се поддържа в касационната жалба. За отворената рана на по-големия син следва да бъде съобразено, че случаят е относим към годината, в която големият син на страните е завършвал гимназия (според показанията на св.Ж. - майка на ищеца) и е изолиран, доколкото по делото не се поддържа ответницата да е игнорирала по подобен начин задълженията си по ежедневното отглеждане на децата през целия исков период. Освен това, както е споделила свидетелката, големият син на страните претърпял операция на киста на опашката може би една година преди да завърши гимназия, т.е. малко преди да навърши пълнолетие. Именно тези обстоятелства въззивният съд е съобразил като е отчел полаганите грижи за децата и домакинството цялостно, т.е. през цялото времетраене на брака и до навършване на пълнолетие от децата, т.е. правно релевантния период и то с оглед обективните данни по делото. Съдът е извършил своята преценка на основата на обобщения анализ на данните по делото и е съобразил при това участието на ищеца (сега касатор) в отглеждането и възпитанието на децата, което участие включва и случая на оказана помощ на големия син на страните след претърпяна от него операция. Въз основа на тези данни и на ищеца (сега касатор) е определен нематериален принос. За заплатените суми за обучението на децата в чужбина следва да се отбележи, че сумите са заплащани след като децата са навършили пълнолетие както и че част от тези суми за заплащани след прекратяването на брака и именно това обстоятелство е съобразено от съда. За признанията на ответницата следва да се вземе предвид, че действително в отговора на исковата молба се съдържа признание на факта, че ищецът е заплащал битовите сметки по време на брака, но и твърдение, че това се е налагало, за да може ответницата да полага съответните грижи за родените от брака три деца. Посочено е, че ищецът е водел децата на училище след 7 клас и се е случвало в гимназията да помага по математика и физика, но тя се е грижела за децата през останалото време и основно тя се е грижела за тях докато са били малки. Помагала и в работата на съпруга си още преди той да я назначи през 2010г. във фирмата си. Посочено е също така, че след 2006г. страните физически вече не живеели заедно и макар ищецът да продължавал да издържа семейството, имущество след тази дата не е придобивано (апартаментите са придобити през 1999г. и 2005г.). Именно с оглед това становище и данните по делото съдът е приел, че грижи в отглеждането на децата, в работа в домакинството и във влагане на средства и труд имат и двамата съпрузи, като приносът на ищеца в периода след деноминацията е по-скоро материален, докато приносът на ответницата в този период е по-скоро нематериален. Съобразен е съответно приносът на двамата бивши съпрузи и в периода преди деноминацията в посочения по-горе смисъл. Както последователно приема ВКС в своята практика, приносът на съпрузите се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижи за децата. На никой от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака съгласно разпоредбите на СК е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася до всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При преценка на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос (решение №237/27.08.2011г. по гр.д.№931/2010г. на ВКС, І г.о.). Съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение. Не може да се приеме следователно, че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството. В случай, че само единият съпруг е реализирал доходи, но другият съпруг изцяло е поел грижата за децата, семейството и домакинството, като децата са повече на брой, следва да се преценява и степента на ангажираност с грижите за децата, вкл. с оглед техния брой, възраст, а оттам и да се прецени обема на извършваната домакинска работа (решение №215/23.06.2011г. по гр.д.№1014/2010г. на ІІ г.о. на ВКС). Само когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал.2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал.3 СК (решение №136 от 11.07.2016г. по гр.д.№607/2016г. на I г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е взел предвид както доходите на двамата бивши съпрузи през цялото времетраене на брака, така и полаганите от тях грижи за децата и домакинството при съобразяване на броя на децата, полаганите грижи с оглед възрастта им и предоставяната в определени моменти помощ от трети лица. Според практиката на ВКС всеки от съпрузите следва да докаже и то по категоричен начин своя принос. На доказване подлежи както влагането на средства от трудово възнаграждение или търговска дейност в определен размер, така и полаганият труд в домакинството и грижите за децата. За да бъде възможно съпоставянето на приноса, следва да се установи размерът на вложените средства, количеството полаган личен труд, действията,чрез които са осъществявани грижите за децата, както и работата в домакинството. При извършване на съпоставянето следва да се вземат предвид броя и възрастта на децата, техните занимания, за чието осъществяване родителят се е грижел, действията, които е извършвал при това и за поддържането на домакинството на съответното ниво (решение №215/23.06.2011г. по гр.д.№1014/2010г. на ІІ г.о. на ВКС). Ищецът следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност (решение №73/13.07.2015г.. по гр.д. №4874/2014г. на I г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е направил своите констатации само въз основа на установените от събраните доказателства релевантни за спора факти и обстоятелства. В този смисъл не е налице противоречие между констатациите и изводите на въззивния съд с посоченото от касатора решение №60147 от 15.12.2021г. по гр.д.№1102/2021г. на І г.о. на ВКС, според което когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито. В случая е установено, че нематериалният принос на страните не е еднакъв и от брака има родени три деца, т.е. извод, че без по-големите доходи на ищеца (сега касатор) имуществото не би могло да бъде придобито, не може да бъде направен. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението правни въпроси. Доказателства за сторени от ответницата разноски в настоящето производство не са представени, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение