Определение № 50928 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Х. против решение № 332 от 17.3.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №228 по описа за 2022 г. на Варненския окръжен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 262718 от 29.10.2021 г. по гр. д. №12651 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Сен Гобен България“ ЕООД иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 4.6.2018 г., над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Необходимо ли е да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени заключението на техническата експертиза поотделно и в съвкупност с всички останали доказателства по делото по отношение на допусната груба небрежност от касатора?

3. Може ли съдът да приеме наличие на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ в случаи, в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд чрез надлежен контрол и обезопасяване?

„Сен Гобен-България“ ЕООД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 2796 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тези части Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът И. В. Х., машинен оператор в „Сен Гобен-България“, е претърпял на 4.6.2018 г. трудова злополука, в резултат на която са ампутирани вторият, третият и четвъртият пръст на дясната му ръка. Ето защо е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 80 000 лв. обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба дружеството е оспорило иска по размер с възражението, че обезщетението следва да се намали поради допуснатата от ищеца груба небрежност.

Злополуката е настъпила, когато на 4.6.2018 г., около 16,20 часа в резултат от токов удар машините в цеха са спрели. Пострадалият е отишъл да включи намиращата се в отделно помещение аспираторна машина/обезпрашителна инсталация „Доналдсън“/. Тъй като инсталацията не е заработила веднага, твърдението на ищеца е, че е поставил ръката си под машината, в резултат на което е получил контузията на пръстите на дясната ръка. Според техническата експертиза обаче не е възможно увреждането да настъпи по този начин, а може да се причини само ако ищецът е поставил ръката си вътре в тялото на ротационния клапан. Пред ротационния клапан не е имало фабрично предвидена и поставена решетка, каквато е поставена след злополуката, тъй като такава решетка затруднява работата на машината. Производителят е предвидил само прахоуловителят да е снабден с фиксирани ограждения, чието отстраняване да се извършва само след като са взети подходящи предпазни мерки.

Позовавайки се на заключението на техническата експертиза, Варненският районен съд е приел, че работата на аспираторната машина е била напълно обезопасена. Работодателят не е длъжен да прави преработки на фабричните параметри на една машина, за да я обезопаси. На работника е бил проведен подробен инструктаж за безопасна работа, имало е и поставена инструкция на самата машина. Ищецът е поставил ръката си във вътрешността на машината/а не примерно хоризонтално под нея/, без да е сигурен, че тя е изключена в нарушение на инструкциите за безопасност и без това да е необходимо за изпълнение на работата му. По този начин работникът не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Затова е счел, че ищецът е проявил груба небрежност, приел е 75 % съпричиняване на вредоносния резултат, поради което е присъдил 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 80 000 лв.

Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част, споделяйки мотивите за допусната от ищеца груба небрежност и процента на съпричиняване. Посочил е, че пострадалият не е бил оправомощен да извършва поправка на машината. Изтъкнал е, че работодателят е отделил машината в самостоятелно помещение, поставил е инструкция на скелето на самата машина, с което е способствал за минимизиране на риска от увреждания. В съдържанието на инструкцията изрично е записано, че инсталацията следва да се използва само ако е технически изправна, а ремонтът и поддръжката се извършват само от оторизирани специалисти. Позовал се е на техническата експертиза, според която за увреждането е било необходимо ищецът да бръкне вътре в тялото на ротационния клапан, за да достигне въртящата част на ротора, която е на 8-10 см навътре в тялото. По този начин пострадалият се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки здравето си преимуществено в резултат на собственото си поведение. Тези действия сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на проявената от работника груба небрежност. Нарушаването на основни правила за безопасна работа и пренебрегването на изрични забрани, за които ищецът е бил инструктиран, е окачествено като неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа.

В практиката на ВКС, цитирана от касатора/ решения № 140 от 24.7.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 на III ГО, №79 от 27.2.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на IV ГО, №291 от 11.7.2012 г. по гр. д. 951/2011 г. на IV ГО, №25 от 16.2.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. на III ГО, №290 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 15 по описа за 2015 г. на IV ГО и №510 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на IV ГО/ е прието, че следва да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат. Критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения, като преценката зависи от фактите по делото. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В случая въззивният съд подробно и детайлно е изследвал обстоятелствата, при които е настъпила злополуката и конкретния принос на пострадалия. Взел е предвид, че ищецът не е бил оторизиран да поправя машината, игнорирал е инструкцията на таблото, а най-накрая е бръкнал самонадеяно вътре в тялото на ротационния клапан, за да достигне въртящата част на ротора. Всички тези действия са обусловили извода на въззивния съд, че злополуката се дължи преимуществено на поведението на пострадалия, поради което е определил 75 % съпричиняване. Следователно има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука и определения от съда процент на съпричиняване. Ето защо разрешението, дадено от въззивния съд на първия въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС.

Не се констатира такова противоречие и по разрешението на втория въпрос на касатора, а посочената практика няма връзка с въпроса. Цитираното решение № 1132 от 16.XI.1992 г. по гр. д. № 1336/91 г. на IV ГО на ВС предвижда, че допринасянето на общото заболяване за причиненото от трудовата злополука увреждане на здравето на работника трябва да се отчете като съпричиняващ фактор при обезщетяване на вредите, с който следва да се намали размера на дължимото обезщетение. Решение № 228 от 19.01.2016 г. по гр. д. 6774/2014 г. на III ГО не се отнася до обсъждането на техническа експертиза, а решение №9 от 2.2.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на III ГО на ВКС касае установяването на причинната връзка между противоправното поведение и вредата.

Разрешението на третия въпрос на касатора според решения № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ІV ГО и № 60 от 5.3.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV ГО на ВКС е в смисъл, че когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. Въззивният съд не е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като е приел, че работодателят е осигурил достатъчно безопасни условия за боравене с аспираторната машина, които са минимизирали риска от трудова злополука.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 2796 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение