Определение № 110 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 562/2014 г.

ВКСIV гражданско отделение14.02.2014 г.докладчик Маргарита Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх.№8509/19.09.2013г., подадена от М. Д. А., Д. Б. Б., Б. Н. Д., М. В. Б., Б. В. Б., Цена Г. С., С. А. П., Г. А. Л., В. Г. В., Х. Р. Р., Х. Р. Н., К. И. Н., М. С. М., Т. С. И., М. Д. М., Д. Д. Б., с посочени данни и адреси, срещу Определение №290 от 18.07.2013г., постановено по ч.гр.д.№4430/ 2013г. на ВКС, ІІ г.о. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е образувано по частна касационна жалба с вх.№8509/19.09.2013г., подадена от М. Д. А., Д. Б. Б., Б. Н. Д., М. В. Б., Б. В. Б., Цена Г. С., С. А. П., Г. А. Л., В. Г. В., Х. Р. Р., Х. Р. Н., К. И. Н., М. С. М., Т. С. И., М. Д. М., Д. Д. Б., срещу Определение №290/18.07.2013г., постановено по ч.гр.д.№4430/2013г. на ВКС, ІІ г.о. С атакувания съдебен акт, в производство по чл.274 ал.2 ГПК, е потвърдено Разпореждане №737/ 05.06.2013г., постановено по възз.гр.д.№ 436/2011г. на ОС – Ловеч, с което на осн.чл.280 ал.2 вр. с чл.286 ал.1 т.3 ГПК е върната като процесуално недопустима касационната жалба на страните срещу постановеното въззивно решение. Жалбоподателите считат, че определението на състава на ВКС подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, като се позовават на нормата на чл.274 ал.2, изр.2-ро ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената частна касационна жалба за недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК вр. с 274 ал.4 ГПК. По отношение допустимостта на касационното обжалване на определенията, разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, като определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, също са изключени от касационния контрол. Нормата на чл. 280 ал. 2 ГПК императивно разпорежда, че от приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на исковете за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната му стойност. В случая се касае за три отделни самостоятелни иска по чл.108 ЗС, като всеки един от тях, съгласно данните по делото, е с данъчна оценка под 5 000 лева. Поради това и на осн. чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско определение

Цитирани разпоредби

10