Определение № 241 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4815/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 356/30.08.2019 г. по ч.гр.д. № 434/2019 г., с което Апелативен съд – Пловдив е потвърдил разпореждане № 4485/03.06.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение по гр.д. № 270/2019 г., с което са уважени исковете по чл. 74, ал. 4 КТ на К. И. Х. срещу „Айгер инженеринг“ ООД. Определението се обжалва от „Айгер инженеринг“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност. Обосновават се предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол (общата и допълнителната). По същество се оплаква, че е допуснато съществено нарушение по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. От ответника по частната касационна жалба К. И. Х. не е постъпил отговор. С определение № 444/27.12.2019 г. по настоящото дело е спряно до приключване на тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС. С приетото и обявено ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. привременната пречка по чл. 292 ГПК отпадна. Производството следва да се възобнови. Зачитайки задължителното действие на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС с извършеното нормативно тълкуване на чл. 274 ГПК, настоящият състав е длъжен да приеме, че и след ЗИДГПК (ДВ, бр. от 2015 г.) запазва действието си т. 10 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС. Така в компетентност на Върховния касационен съд остават частните жалби срещу разпореждането на окръжния съд за връщане на касационна жалба. Изложеното налага обжалваното определение на апелативния съд да се допусне до касационен контрол поради вероятна недопустимост в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Настоящият състав приема, че е недопустимо определението, с което апелативен съд е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба. С такова определение апелативният съд нарушава функционалната си компетентност, изземвайки компетентност на Върховния касационен съд. И при сегашната редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след ЗИДГПК с ДВ бр. 50 от 2015 г.) частната жалба срещу разпореждане на окръжен съд за връщане на касационната жалба е в компетентност на Върховния касационен съд, а не на съответния апелативен съд. Приетото налага настоящият състав да обезсили определението – апелативният съд е надхвърлил функционалната си компетентност - и да разгледа по същество частната жалба срещу разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение. За да го постанови, окръжният съд е приел, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (действащата редакция - след ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г.), не подлежат на обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Въззивното решение по иск по чл. 74 КТ не попада в изключенията. Настоящият състав намира, че е длъжен да потвърди разпореждането на окръжния съд като постановено в правилното приложение на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът