Определение № 208 от 04.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощник адв. П. А., срещу определение № 196 от 20.05.2019г. постановено по ч.гр.д. № 158/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение № 323 от 20.02.2019г. по гр.д. № 1656/2018г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която не е уважено възражението за родова и местна подсъдност на спора по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на оградена и неоградена част от проход в поземлен имот с идентификатор *****. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита, че въззивният съд в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно е приел, че исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД са подсъдни на съда по местонахождението на недвижимия имот, а не пред съда по седалището на ответника. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя правния въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: местно компетентен ли е окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот при обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД да разгледа и иска по чл. 59 ЗЗД. С писмени отговори ответниците А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., И. Д. Ш., П. Д. Д., С. С. Г., чрез пълномощник адв. Ц. В., и ТПК „Колективен труд“, ЕИК 000030584, чрез пълномощник адв. И. Ц., навеждат доводи за недопустимост на частната жалба и евентуално за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от ТПК „Колективен труд“ гр. Бургас, А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., И. Д. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, гр. София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.108 ЗС, по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на недвижимия имот, предявен частично за 41 594 лв. от вземане с размер 134 880 лв. С отговора на исковата молба ответникът „ПС ГРУП“ АД е направил възражение за родова и местна неподсъдност на делото пред Бургаския окръжен съд по отношение на субективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и частичните искове за неоснователно обогатяване. С определение от 20.02.2019г. Бургаският окръжен съд е намерил за неоснователно това възражение спрямо облигационните искове за неоснователно обогатяване. Приел е, че са предявени обективно и субективно съединени искове, част от които подлежат на разглеждане от районен съд, а други - от окръжен съд. Предвид общия ред за разглеждане на исковете и липсата на други пречки, е намерил за приложима разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК и компетентният съд да разгледа вещните искове, следва да разгледа и съединените с него облигационни такива. Въззивният съд - Бургаски апелативен съд в обжалваното определение от 20.05.2019г. е възприел изцяло изводите на първоинстанционния. Изтъкнал е, че при обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд, когато производството не може да бъде разделено, то всички искове следва да се разглеждат като родово подсъдни на окръжния съд. В случая предявените облигационни претенции несъмнено са във връзка с вещните такива. А и цената на иска, предявен с правно основание чл. 59 ЗЗД надвишава размера от 25 000 лв., посочен в чл.104, т.4 ГПК. Поради това и с оглед връзката между исковете, са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК и разглеждането им следва да стане в общо производство. Така постановеното определение на Бургаски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от двете хипотези на чл. 274, ал.3 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, нито дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. В т. 9, б. ”в” на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично се приема, че определението на въззивния съд, потвърждаващо определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост или неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване. Настоящия случай е именно такъв и въз основа на тази задължителна практика подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.