Определение № 212 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3684/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Й. против решение № 32/03.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 169/2021 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменено е решението на районен съд и е постановено ново, с което са отхвърлени. Съдът е приел, че ищецът действително е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказан с „уволнение“. Съществуването на акт на работодателя - заповед №РД05-116/02.07.2020г., съдържаща в себе си законно разпореждане към служителя, свързано с осъществяване на трудовите му функции, съдът е приел за безспорно установено. Посочено е, че възложеното задължение със същата е свързано с произтичащите от длъжността му функции по организиране и ръководене на поверената му производствена бригада за провеждане на жътвената кампания. Прието е, че именно ищецът е бил един от адресатите на същата заповед, въпреки обстоятелството, че формално, адресатите на същата са определени с професионалната им идентичност, а не с наименованието на заеманата длъжност. Заповедта е връчена на адресатите, които организират и ръководят извършването на жътвената кампания на житни култури, като съдът в тази насока се е позовал на свидетелските показания. Посочено е, че задълженията могат да са уредени в закона, в колективния трудов договор, в индивидуалния трудов договор, в правилника за вътрешния трудов ред, в длъжностната характеристика на работника, като законните устни и писмени заповеди на работодателя също са източник на трудови задължения за работниците. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно. Сочи се противоречие по правния въпрос, свързан с възможността работодателят да променя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, като възлага друга работа извън посочените рамки на трудовото правоотношение и правото на работника да откаже да я изпълни и в този случай представлява ли отказа тежко нарушение. В посоченото решение №543/15.01.2013 г. по гр.д.№ 1688/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд. е прието, че в този случай отказ на работника не представлява тежко нарушение. Прието е с това решение на ВКС, че възможността работодателят да възлага друга работа е изключителна и ако той възложи друга работа вън от посочените рамки, работникът или служителят имат право да откажат да я изпълнят. Но в същото това решение е прието също така, че ако възложената друга работа е в посочените рамки, отказът тя да бъде извършена е тежко нарушение на трудовата дисциплина. Съдът не е допуснал соченото противоречие, тъй като е безспорно в съдебната практика /в т.ч. и соченото решение №543/15.01.2013 г. по гр.д.№ 1688/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд./, че трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа – неговата трудова функция. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и уменията, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че работникът няма трудови задължения и уменията му са без значение. Единствената последица от липсата на друг документ (извън трудовия договор), който посочва отделни задължения на работника и уменията, необходими за изпълнението им, е затрудняване на доказването им пред съда. Те може да бъдат доказани с всички доказателствени средства. В случая, съдът е приел за доказано със свидетелските показания по делото, че в рамките на трудовите задължения по трудовото правоотношение на работника е изпълнява възложената му от работодателя работа, поради което липсва соченото противоречие, въпреки липсата на връчена длъжностна характеристика. Сочи се процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като обоснове решението си на установените по него факти и закона. Въпросът е поставен общо, без да е обоснован от касатора в каква насока съдът не е обсъдил факти и доказателства по делото, кои са те, каква е тяхната относимост към спора и какви изводи, различни от тези на съда биха обосновали те. Поради това, не може да се установи в рамките на производството по чл.288 ГПК наличието на соченото противоречие, като същото се отнася и до позоваването на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, доколкото и по него липсва обосновка. Въпреки направеното искане за присъждането на разноски от страна на ответника по касационната жалба, по делото липсват данни такива да се сторени. Водим от горното, състав на ВКС