Определение № 60459 от 14.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2028/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. К., срещу решение № 11594/20.07.2020 г. по в. т. д. № 4920/2019 г. на Апелативен съд С., с което е отменено решение № 75/04.06.2019 г. по т. д. № 145/2018 г. на Окръжен съд Монтана и е отхвърлен иска на касатора, предявен срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за заплащане на сума в размер 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й Р. К., настъпила на 12.08.22015 г. вследствие ПТП, реализирано на 08.08.2015 г., и е потвърдено решението на Окръжен съд Монтана в останалата в отхвърлителната му част.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /последната неправилно посочена като номерация по т. 2/ поради отклонение от задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 212/2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II ТО, решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на II ГО, решение № 97/2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на IV ГО, решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на III ГО, решение № 45/2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на III ГО. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и защитни позиции на страните като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви в тази насока?“

2. „Спадат ли сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищците и починалия?“

3. „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“

4. „Допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото, при положение, че не ги приема за достоверни?“

5. „Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства?“

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен в размер на 100 000 лв. Претендира се присъждане на разноски и възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

От ответника по касация „ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявено е становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от А. Ц. К. срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра Р. Ц. К.. Последната, настъпила при реализирано на 08.08.2015 г. ПТП. Ищцата счита, че вредите й следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на 200 000 лв., от които частично претендира 100 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е неоснователен. В мотивите на въззивното решение съдът е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е достигнал до извод, че между ищцата и покойната Р. е била изградена емоционална връзка, характеризираща се с типичните проявления на близка родствена връзка, но не е установена силна духовна привързаност, която да даде по изключение правото на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди. За неустановено по делото въззивният съд е приел, че внезапната смърт при ПТП е причинила интензивно и продължително преживяване, надхвърлящо по интензитет обичайното при загуба на близък до степен на шок. За недоказано е счел твърдението на ищцата, че починалата е била нейно единствено семейство. От доказателствата съдът е приел за установено, че починалата е живяла в друго село и в дома на своя сестра близначка. При тези доводи е преценил липса на изключението, визирано в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият, четвъртият и петият въпроси съвпадат. Отговорът им се съдържа в разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и в сочената от касатора практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като е разгледал всички, събрани по делото доказателства. Въпреки това, не е намерил основание да приеме връзката между касатора и загиналата сестра със съдържание извън обичайното за подобен вид роднински отношения. Този извод не отрича наличието на страдание от загубата у ищцата /касатор в настоящото производство/. Следва да бъде посочено и, че формулираните въпроси не кореспондират с оплакване в касационната жалба кое точно доказателство или наведен довод въззивният съд не е обсъдил и, ако беше го обсъдил, би достигнал до друг извод. Оплакването е, че установената между ищцата, сега касатор, и нейната сестра връзка не е квалифицирана като обосноваваща отговорността на ответното застрахователно дружество. Въпросът, касаещ задължението на въззивния съд да мотивира извода си за недостоверност на някое от доказателствата, се явява хипотетично зададен, тъй като не кореспондира с изведените от решаващия състав съждения.

Въпросът, поставен под номер две, има своя директен отговор в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. В цитираното решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е акцентирано, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привъзраността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, служебно известни на състава. Дадените в тях разрешения следва напълно да се споделят. Това са решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II ТО на ВКС. В тях са анализирани житейски ситуации, при които привързаността между братя и брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Дадените разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касаторите отклонение от практика на ВКС. Наличието на задължителна и казуална практика обосновават неприложимост на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до факултативен касационен контрол.

Последният въпрос, поставен под номер три, не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е изцяло по правилността на изложените от Апелативен съд С. изводи. Във фазата на селекция касационната инстанция не извършва проверка за наличието на неправилно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила или за липсата на обоснованост. Ето защо, и този въпрос не може да обуслови достъп до касация.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС