Определение № 628 от 05.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Агенция “М.” е подала частна жалба срещу определение № 233 от 5.06.2012 г. по гр.д. № 1760 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, 3 г.о. с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Агенцията срещу решение № 89 от 3.06.2011 г. по гр.д. № 538 от 2010 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се навеждат съображения за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Считат, че решението е неправилно защото определените размери обезщетения не отговарят на критерия за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД, което прави решението неизгодно за частния жалбоподател и касационната жалба е подадена при наличието на правен интерес. Посочват, че пред Апелативния съд са обжалвали присъдените размери обезщетения на наследниците на А. А. като прекомерно завишени и при липса на неправомерно поведение от страна на работодателя. Обжалвали са определението и в частта за разноските в размер на 1000 лв. Ответникът В. Н. А. е представила отговор. В отговора е поискала присъждане на разноски в размер на 1000 лв. за което е представила и договор за правна защита и съдействие под № 213436 от 5.07.2012 г. Ответниците В. А. А. и Ц. А. А. не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна: Подадената частна жалба е допустима, защото е депозирана от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена при условията на чл.274, ал.2 ГПК поради което не се налага поставяне на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. С определение № 233 от 5.06.2012 г. по гр.д. № 1760 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, 3 г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба срещу тази част от решението, която е влязла в сила. С решение № 89 от 3.06.2011 г. по гр.д. № 538 от 2010 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено първостепенното осъдително решение в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение от физическите лица срещу Агенция “М.”. В тази част Агенция “М.” няма правен интерес от подаването на касационна жалба защото решението е благоприятно за тях. В частта с която Агенцията е осъдена решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Влязло в сила решение не подлежи на обжалване и подадената касационна жалба е недопустима. Атакуваното определение е правилно и в частта за разноските. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответника също има право на разноски и такива са били присъдени в доказания с договора за правна помощ и съдействие размер. Определението следва да се остави в сила и жалбоподателя да заплати на В. А. сумата 1 000 лв. разноски, които са документкирани по делото. Съгласно чл.81 ГПК разноски се дължат и за настоящето производство, тъй като текста на закона определя, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,