Определение № 2384 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 992/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], предявена от М. К. (началник на отдел „Правни дейности“, служител с юридическо образование по чл. 32, т. 3, предл. 2 ГПК), с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 12/22.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 167/2024 г. по описа на ОС-Ямбол, 1 въззивен с-в, с което е потвърдено решение № 128/19.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1171/2022 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е уважен предявеният от „Профит“ АД срещу [община] отрицателен установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо, че [община] не е носител на право на собственост върху ПИ с идентификатор № 87374.541.76, с площ 1140 м 2, намиращ се в [населено място], [улица], при съседи: ПИ № № 87374.541.74;87374.541.75; 87374.541.77; 87374.541.39; 87374.541.57 и 87374.541.73. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неосъществяване на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, се е достигнало до неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в процеса на доказване неизяснено е останало приетото за установено от окръжния съд правнорелевантно обстоятелство, че спорният поземлен имот е проектиран, изграден и предназначен именно като „прилежащ терен“, необходим за функционирането на изградените със собствени средства от ОКС-Ямбол сгради. Поддържа, че процесният ПИ е част от по-голям поземлен имот (с площ от 4177 м 2 ), който е бил отчужден от държавата и отреден за строителство на супермаркет, поради което той е придобит от държавата, за което е съставен акт за държавна собственост, като частта от отчуждения имот извън границите на разрешения обект, е останала държавна собственост, а впоследствие – съгласно § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОС, общинска собственост. В този смисъл, обосновава правното съждение, че актът за държавна собственост като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, която не била надлежно опровергана в процеса на доказване, поради което в противоречие с процесуалните правила въззивният съд не я е зачел, вследствие на което е постановил своя краен съдебен акт в противоречие с материалния закон. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на дадените заключения на вещите лица?“ (твърди се противоречие с решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г. на ВКС, I г. о.; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 71/28.04.2015 г. по гр. д. № 6943/2014 г., I г. о. и решение № 236/28.01.2015 г. по гр. д. № 692/2013 г., III г. о.) и 2) „Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не? Може ли съдът да прием един правнорелевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставил въпроси към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение при неизяснено дело?“ (твърди се противоречие както със задължителната практика – тълкувателните разяснения по ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната практика - решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о.). Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на отрицателен установителен вещен иск с правното твърдение, че е станал собственик на спорния имот: 1) въз основа на договор за покупко-продажба, като продавачът е кооперация, която го е придобила на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, както и 2) на основание изтекла в полза на праводателя и самия него придобивна давност, като твърдяното от него право на собственост се оспорва от ответника поради издаден акт за публична общинска собственост на имота. Изяснил е, че съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС при предявен отрицателен установителен петиторен иск ищецът е длъжен да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича субективното му право, като трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Счел е, че в конкретния казус правният интерес се обуславя от възникналия между ищеца и ответната община спор за правото на собственост върху процесния имот, поради което предявеният отрицателен установителен вещен иск е допустим, като разгледан по същество, той се явява и основателен. Въззивният съд е разгледал наведените от [община] правни доводи за принадлежността в нейния патримониум на правото на собственост върху спорния имот – той е бил държавна собственост, а впоследствие общината го е придобила на основание §42 от ПРЗ на ЗОС, като със заповед от 25.06.2001 г. е предвидена улица тупик за транспортно обслужване на парцел IX по ЗРП на ЦГЧ, която към настоящия момент е част от спорния УПИ и служи за осъществяване на достъп до парцели IX и X, кв.89 по ЗРП от 03.10.2007 г.; според чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОС улиците са общинска собственост, а на основание § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМСМА спорният имот е общинска собственост. Съобразил е, че ответникът основава своята материална легитимация като носител на правото на собственост върху процесния имот на акт за публична общинска собственост № 2941/14.04.2022 г., в който е посочено като правно основание за неговото придобиване именно чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗОС и Наредба № 8/17.12.2009 год. Препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за законосъобразен правния извод на районния съд, че съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост не притежава правопораждащо действие – той е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, с който общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имотите, но, за да докаже принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, общината трябва да установи правопораждащите фактите, от които то възниква. Изяснил е, че общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, както и имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон (чл. 2 ЗОС). По силата на § 42 от ПЗР на ЗОС (в сила от 01.07.2006 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Окръжният съд е обосновал правното съждение, че в процеса на доказване в настоящото исково производство ответникът не е установил, че спорният имот е бил държавна собственост, като впоследствие общината го е придобила. Счита, че съобразно установените по делото правнорелевантни факти не са приложими правните норми, уредени в § 42 от ПЗР на ЗОС (в сила от 01.07.2006 г.) и в § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМСМА. Тъй като на основание § 42 от ПЗР на ЗОС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала такова право, уреденото в тази разпоредба придобивно основание е производно, но ответникът не е доказал на какво основание (одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) спорният имот е бил придобит от държавата, за да стане впоследствие общинска собственост на това основание. От друга страна, от събраните по делото доказателства несъмнено е установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот въз основа на транслативна сделката, удостоверена в н. а. № 124/05.06.2003 г. - Кооперативен съюз-гр. Ямбол се е разпоредил посредством покупко-продажба в полза на „Ямбол Кооп 2“ АД (с ново търговско наименование „Профит“ АД) с недвижимия имот, находящ се в [населено място], на [улица], представляващ УПИ VIII, кв. 83 по ПУП на [населено място], с площ 3150 м 2, при граници: от север - [улица], от юг - [улица], от изток - УПИ IX и УПИ VI-3558, от запад - общински имот. Съгласно заключението на неоспорената комплексна СТЕ може да се направи извод, че спорната недвижима вещ попада в терени, отчуждени за нуждите на Кооперативен съюз - за изграждане на обект „Търговска сграда и работни помещения“, вкл. попада и върху площадков път с паркинг, прилежащ към сградите на ОКС. Обектът (посочените в разрешението за строеж сгради и обслужващата го инфраструктура - подобект „площадков път, паркинг, тротоари и подпорна стена“) е изграден със средства на ОКС-Ямбол, като обектът е приет (строителството е завършено) с протокол на приемателна комисия – акт обр. 16/22.12.1978 г. Въззивният съд е изяснил, че съобразно непротиворечивата практика на ВКС (решение № 13/28.09.2021 г. по гр. д. №1527/2020 г. на ВКС, II г. о.; решение № 305/28.11.2011 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ВКС, II г. о. и пр.) с чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС от обхвата на общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., вкл. и прилежащият терен. Нормата установява самостоятелно, изрично предвидено в закона основание за придобиване право на собственост, за осъществяването на което е ирелевантно дали към момента на изграждането на постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на собственост върху построеното. Без правно значение са обстоятелствата относно градоустройствения статут на сградата и дали строителството е извършено въз основа на надлежно учредено право на строеж. За да бъдат изключени тези обекти от общинската собственост, следва единствено да се докаже влагането на собствени на организациите средства за построяването на сградите и крайният момент, до който те следва да са били построени. Други изисквания не са поставени. Кооперативните организации и сдруженията с идеална цел придобиват не само правото на собственост върху постройките, изградени със собствени средства, но и така и правото на собственост върху земята, явяваща се прилежащ терен. Следователно, на тези сгради се признава не статут на суперфициарна собственост, а се създава правно положение, при което сградите и прилежащият терен се разглеждат като единен обект на правото на собственост, в който теренът има акцесорен характер и следва собствеността на сградата. За приложението на тази правна норма не се разграничава обстоятелството дали сградите са построени въз основа на действително учредено право на строеж или без надлежно да е учредено суперфициарно право. Въззивният съд е приел, че по делото се установява, че процесните постройки са изградени въз основа на надлежно учредено право на строеж, поради което съгласно чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС е настъпило уредено в нея транслативно действие относно собствеността върху прилежащия терен. По отношение на отчуждения за мероприятие на ОКС, [населено място] терен (част от който е и спорният имот - съгласно т. 1 от заключението на комплексната СТЕ) отреждането и отчуждаването на недвижим имот за нуждите на кооперативна организация, при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и обезщетяването на собствениците от кооперативната организация с нейни собствени средства, представляват правно основание - по силата на закона, да бъде придобито правото на собственост от кооперативната организация върху отредения, отчужден и заплатен чрез изплащане на обезщетение терен за осъществяване на мероприятието на кооперацията (в този смисъл решение № 254/31.10.2014 г. по гр. д. № 1576/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение № 145/15.03.2012 г. по гр. д. № 1179/2011 г. на ВКС I г. о. и др.). Окръжният съд е съобразил фактическите изводи, до които е достигнала комплексната СТЕ, изготвено от вещите лица Б. и арх. А. - за терените, отчуждени за нуждите на КС за изграждане на обект „Търговска сграда и работни помещения“, не е изготвян план за застрояване, а архитектурен Генплан, утвърден на 18.10.1973 г. от ЦКС, който е преработен през 1978 г., и са изработени проекти за подобекта „Площадков път, паркинг, тротоари и подпорна стена“ на обекта. Теренът, върху който се намира спорният имот с идентификатор № 87374.541.76 по КК и КР, попада върху площадковия път с паркинг, прилежащ към сградите на ОКС - т. нар. „производствена площадка“. Съгласно строителното разрешение № 472/1973 г. и преработения Генплан от 1978 г. обектите са изпълнени на място. С проектите за подобект „Площадков път, паркинг, тротоари и подпорна стена“, одобрени през 1978 г., обектът „Търговска сграда и работни помещения на КС-Ямбол“ е приет с протокол на приемателна комисия – акт обр. 16/22.12.1978 г. С издадено от [община] за строеж № 35/26.01.2006 г. за преустройство на административната сграда тя е преустроена в хотел с издадено от РДНСК разрешение за ползване от 23.02.2007 г. Липсват данни за проведена процедура по отчуждаване и заплащане на обезщетение за отчуждените с изменението на ЗРП от 2001 г. и 2007 г. обекти, изградени от КС - производствена площадка, паркинг, ограда в северната част на имота. Производствената площадка се ползва за нуждите на сградите в границите на УПИ IX, паркингът е задължителен за функционирането на хотела, площадковият път обслужва стопанската част на сградата, подпорната стена видно съществува във вида, в който е изградена. [община] не е реализирала мероприятията, предвидени в ЗРП от 2001 г. и действащия ПУП – не е изградена улица - тупик, която да обслужва жилищната сграда в УПИ IX. Паркингът в свободната дворна площ зад сградата се обслужва главно от съществуващия проход на запад. Обектът „Търговска сграда и работни помещения “ на КС обхваща и площадковия път, който се явява негов подобект и е изпълнен с цел осигуряване на нормалната му експлоатация. В този смисъл, изброените в строителното разрешение обекти, заедно с подобекта „площадков път“ формират един комплекс, проектиран да функционира цялостно. За изграждането на обекта е бил сключен договор за осъществяване на строителство, упражняване на инвеститорски контрол, отчитане на строителството и водене на сметка, чийто инвеститор е ОКС-Ямбол, при вече определено петно за строеж, което обхваща отчуждените имоти по описа на КС и справка от [община]. В общата площ на отчуждените имоти от 4177,43 м 2 са включени площите на сградите, съоръженията и площадковия път с паркинг. В западната и северната част на имота е изградена подпорна стена, която изпълнява и функция на ограда. Тя е предвидена в преработения Генплан и е изпълнена на място с малка разлика в дължината. При изслушването в о. с.з. вещите лица поясняват, че сградите са построени от КС-Ямбол със заем, като съществува документ, удостоверяващ, че този заем е погасен; т. нар. ограда всъщност представлява подпорната стена, която обслужва съседен имот, както и [улица](не е възможно тя да съществува без тази подпорна стена). При проучването си вещите лица са констатирали, че действащите към момента на изграждане на обекта строителни правила и норми са предвиждали задължително проектиране на обслужващи площи - паркинг за служители и за зареждане, поради което още в първоначалния Генплан била показана територия за обслужване, който в последствие се променя през 1978 г. и т. нар. „заден двор“ е бил предвиден като територия за обслужване на всички сгради в комплекса на ОКС. Обектът в своята цялост е завършен в края на 1978 г., когато е издаден акт обр. 16. Процесното разрешение за строеж е издадено през 1974 г. въз основа на проекти, които са изработени съгласно Генплана, представляващ чертеж по част „Архитектурна“. Окръжният съд е приел за достоверни и субективните възприятия на свидетеля св. М., работила от 1980 г. за ОКС, а след това и за „Профит“ АД до 2020 г., която е изяснила правнорелевания факт, че цялата сграда - търговска сграда, административен и търговски дом, са били открити през есента на 1979 г. От западната страна имало частни имоти, от изток - [улица], а от юг - [улица]. Цялата площ била оградена с масивна ограда, вкл. и от запад, където били частните имоти. Имало бариера, като дворното място се охранявало - първоначално от ОКС, а след това от „Профит“. Когато било ОКС, непрекъснато идвали коли да зареждат магазините и мястото се ползвало за разтоварна дейност, а след построяването на търговския комплекс и хотела се ползвало от гости на хотела. Външни лица не ползвали паркинга. През времето, през което свидетелката е работила, тази част от имота не се ползвала за нищо друго и никога не се е ползвала като улица към съседните имоти - имало друга улица, която те ползвали. Процесният терен винаги бил във владение на ОКС и „Профит“, като бил ползван за техни нужди. ОКС заплатило сумите за отчуждаване на имотите. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изяснените правни съждения въззивният съд е счел за неоснователни правните доводи на въззивника, че отчуждените със заповеди на Градски народен съвет и отредени за строителство на сгради на КС недвижими имоти в кв. 79 по плана на [населено място] от 1965 г., с площ от 4177,43 м 2, са станали държавна собственост, а впоследствие общината е придобила правото на собственост върху тях. Напротив, построеното, вкл. и прилежащият терен на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС изрично са изключени от обхвата на общинската собственост. Ответната община не е доказала, че тя е придобила правото на собственост върху спорния поземлен имот, поради което предявеният срещу нея отрицателен петиторен установителен иск е основателен, поради което е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени, поставените от касатора два процесуалноправни въпроси са от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да разреши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Окръжният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. Въззивният съд е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване са установени всички правнорелевантни фактите, при чието проявление е възникнало правото на собственост върху спорния поземлен имот в патримониума на кооперацията-праводател на ищеца (постройките върху процесния имот са изградени със средства на Кооперативен съюз-Ямбол преди 13.07.1991 г., като този терен е принадлежност на тези сгради, осигуряващ им ползването им съобразно тяхното предназначение). Това правно съждение е обосновавано при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и способи за изясняване на взаимовръзките между обстоятелствата и явленията в природата (чрез приетите като годни доказателствени средства документи и възпроизведените пред съда субективни възприятия на свидетеля М., както и въз основа на фактическите изводи, до които са достигнали приетите по делото СТЕ). Въззивният съд е съобразил приетото за установено от него обстоятелство, че за терените, отчуждени за нуждите на КС за изграждане на обект „Търговска сграда и работни помещения“, не е изготвян план за застрояване, а архитектурен Генплан, утвърден на 18.10.1973 г. от ЦКС, който е преработен през 1978 г., и са изработени проекти за подобекта „Площадков път, паркинг, тротоари и подпорна стена“ на обекта. Теренът, върху който се намира спорният имот с идентификатор № 87374.541.76 по КК и КР, попада върху площадковия път с паркинг, прилежащ към сградите на ОКС - т. нар. „производствена площадка“. Съгласно строителното разрешение № 472/1973 г. и преработения Генплан от 1978 г. обектите са изпълнени на място. Паркингът в свободната дворна площ зад сградата се обслужва главно от съществуващия проход на запад. Обектът „Търговска сграда и работни помещения “ на КС обхваща и площадковия път, който се явява негов подобект и е изпълнен с цел осигуряване на нормалната му експлоатация. В този смисъл, изброените в строителното разрешение обекти, заедно с подобекта „площадков път“ формират един комплекс, проектиран да функционира цялостно. За изграждането на обекта е бил сключен договор за осъществяване на строителство, упражняване на инвеститорски контрол, отчитане на строителството и водене на сметка, чийто инвеститор е ОКС-Ямбол, при вече определено петно за строеж, което обхваща отчуждените имоти по описа на КС и справка от [община]. В общата площ на отчуждените имоти от 4177,43 м 2 са включени площите на сградите, съоръженията и площадковия път с паркинг. Сградите са построени от КС-Ямбол със заем, като съществува документ, удостоверяващ, че този заем е погасен. Действащите към момента на изграждане на обекта строителни правила и норми са предвиждали задължително проектиране на обслужващи площи - паркинг за служители и за зареждане, поради което още в първоначалния Генплан била показана територия за обслужване, който в последствие се променя през 1978 г. и т. нар. „заден двор“ е бил предвиден като територия за обслужване на всички сгради в комплекса на ОКС. Обектът в своята цялост е завършен в края на 1978 г., когато е издаден акт обр. 16. Цялата сграда - търговска сграда, административен и търговски дом са били открити през есента на 1979 г. Имало бариера, като дворното място се охранявало - първоначално от ОКС, а след това от „Профит“. Когато било ОКС, непрекъснато идвали коли да зареждат магазините и мястото се ползвало за разтоварна дейност, а след построяването на търговския комплекс и хотела се ползвало от гости на хотела. Външни лица не ползвали паркинга. Процесният терен винаги бил във владение на ОКС и „Профит“, като бил ползван за техни нужди. Следователно, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и способи за установяване на взаимовръзките между правнорелевантните обстоятелства въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че в процеса на доказване са установени всички факти, обуславящи принадлежността на правото на собственост върху процесния поземлен имот в патримониума на кооперацията – праводател на ищеца: върху спорния терен, отчужден за нуждите на КС за изграждане на обект „Търговска сграда и работни помещения“, е изграден строежът (обектът) „Търговска сграда и работни помещения “ на КС, който обхваща и площадковия път, явяващ се негов подобект (изпълнен е с цел осигуряване на нормалната му експлоатация). Този строеж е изграден със средства на Кооперативен съюз-Ямбол преди 13.07.1991 г., като спорният терен представлява принадлежност на тези сгради, тъй като функционално е осигурявал ползването им съобразно тяхното предназначение (и в момента чрез него се осъществява транспортният достъп до тези сгради). Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение окръжният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъгласието с фактическите и правните изводи, до които е достигнал въззивният съд, вкл. и когато те са обосновани въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключенията на СТЕ и при прилагане на релевантния материален закон, не обуславя възникването на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба сумата от 4000 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд