Определение № 50835 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 930/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска социалистическа партия, чрез адв. Ал. С., против въззивно решение № 266337/29.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 5260/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20252377/16.11.2020 г. по гр. д. № 27820/2020 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Т. М. И., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със заповед № ЗУЧР-020/05.05.2020 г. на председателя на Националния съвет на Българска социалистическа партия и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в „Организационна дейност“ на специализираната администрация на Националния съвет на Българска социалистическа партия и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът в производства по трудово-правни спорове да даде указания на ответника да представи доказателства, заедно с отговора на исковата молба под страх от преклузия, респ. ако не ги е дал може ли ответникът да релевира такива в първото по делото заседание?“ и 2. „Ако съдът не решава трудово-правния спор по реда на Глава XXV от ГПК, може ли да се правят доказателствени искания, респ. да се представят доказателства в първото по делото заседание при условие, че не са направени такива до този момент?”. Сочи, че по въпросите не е формирана практика на ВКС, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Т. М. И., подаден чрез пълномощника й адв. Юл. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение съгласно трудов договор от 12.09.2019 г., по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Главен експерт“ в „Организационна дейност“ на специализираната администрация на Националния съвет на Българска социалистическа партия. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, която е била връчена на ищцата на 12.09.2019 г., основните задължения на заемащия длъжността „Главен експерт“ са оперативни, координационни и контролни. Видно от приобщената заповед № ЗУЧР-020/05.05.2020 г., връчена на 07.05.2020 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ „при намаляване обема на работа”, изразяващо се в свиване обема на служебната дейност в резултат на въведено извънредно положение в страната и намаляването на държавната субсидия за партиите на един лев за периода от 01.06.2019 г. до 31.12.2019 г. както и решението на Народното събрание, отразено в § 35 на ПЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, където за времето от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение държавната субсидия по ЗПП не се начислява и дължи, а изплащането на първата част от субсидията се отлага до 30.06.2020 г. и са прекратени външно партийни прояви и взаимодействието с местните организации за подготовка и провеждане на конференции, събрания и заседания на общинските и областните съвети и необходимостта от командироване на служители за организационна и методическа помощ на общинските /районни/, областни и градски съвети на партията. На ищцата е връчено на 05.05.2020 г. едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. При тези данни въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата правилно е отменено като незаконно от първоинстанционния съд, тъй като не е осъществен фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Работодателят не е провел пълно доказване на факта на намаляване обема на работата и как това намаляване е свързано с изпълняваните от ищцата трудови функции, а доказателствената тежест в тази насока е била негова, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Изложил е, че само по себе си намаляването на приходите на ответника – намаляване на размера на държавната субсидия и отлагане на изплащането й, не може да бъде единствен приложим критерий за преценка за наличието на намаляване на обема на работа, още повече, че държавната субсидия не е единственият начин партиите да набират средства, съгласно чл. 21 и чл. 23 от Закона за политическите партии. Отделно от това липсват каквито и да било доказателства за преустановяването на мероприятия и външнопартийни прояви на ответника /още повече, че въпреки въведеното извънредно положение в страната не е изключено осъществяването им в неприсъствени форми/, както и такива, че тези обстоятелства са се отразили на дейността, с която е била заета ищцата преди уволнението й. В допълнение съдът е посочил, че когато извършването на подбор е задължително за работодателя и подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. В тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен, предвид данните по делото, че за процесната длъжност „Главен експерт“ са съществували 22 щатни бройки. По делото обаче липсват доказателства, че работодателят е извършил преценка на трудовите качества на служителите, изпълняващи идентични функции или, че всички щатни бройки за процесната длъжност са били премахнати. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Същите не са разглеждани от въззивния съд и по тях липсва произнасяне във въззивното решение. Касаторът ги привързва с оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила допуснати от първоинстанционния съд, които обаче са заявени за първи път с касационната жалба. Ето защо, въпросите не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, при заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовал бланкетно на основанието по т. 3, като е посочил, че по въпросите лисва съдебна практика, но не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба. Само за пълнота следва да се посочи, че районният съд е дал ясни и точни указания на ответника във връзка с упражняването на процесуалните му права. Трайна е практиката на ВКС / решение № 81/27.02.2014 г. по гр. д. № 114/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 416/12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 69/07.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. на ВКС, IV г. о./, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото открито заседание по делото,то съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК – арг. от чл. 312, ал. 3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. След изтичане на срока по чл. 312, ал. 2 ГПК страните могат да сочат доказателства само при условията на чл. 147 ГПК за новоузнати или нововъзникнали обстоятелства. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 975 /деветстотин седемдесет и пет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.