Определение № 958 от 03.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 115/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу Решение № 605/29.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 298/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав, с което е потвърдено Решение № 2412/18.12.2017 г., постановено по т. д. № 1430/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) срещу „Геоприбор“ ЕАД с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на относителна недействителност (непротивопоставимост) по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващането, извършено от „Геоприбор“ ЕАД с изявление с вх. № 9414/17.10.2014 г. за сумата от 1 433 428 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като поради неспазване на правилата на логическото мислене то е необосновано. Твърди, че процесното компенсаторно изявление е нищожно, тъй като то е извършено при съществуване на уредените в чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ, чл. 3, ал. 2 ЗБН и чл. 36, ал. 2 ЗКИ нормативни забрани, като за тази нищожност на това едностранно волеизявление с правопогасителен ефект касационната инстанция трябва да следи и служебно – без изрично позоваване на този порок на прихващането. Счита, че в процеса на доказване ищецът е установил по несъмнен начин всички материални предпоставки, обуславящи относителната недействителност на процесното компенсаторно изявление по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН - знанието у ответника за настъпилата неплатежоспобност на банката, т.е. недобросъвестността на кредитора трябва да се презумира от факта, че всеки български гражданин е узнал, че банката е изпаднала в такова състояние, с обявяването на Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и допълващото го Решение № 74/22.06.2014 г., съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти „КТБ“ АД е поставено под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. Поддържа, че знанието на ответника за това правнорелевантно обстоятелство – към момента на придобиване на насрещното парично вземане (чрез цесия), се обуславя и от спирането на плащанията от несъстоятелната банка в период от 7 работни дни от възникване на изискуемостта на парични задължения към вложителите, което обстоятелство е послужило като основание за отнемане на лиценза на банката (чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ, в релевантната редакция на тази правна норма). Касаторът излага подробни правни съображения за основателността на предявения под евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване на процесното прихващане за нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма за неговата действителност, но както той сам поддържа, въззивният съд (при повторното разглеждане на делото от САС) не се е произнесъл. Следователно, в тази част въззивната жалба представлява по своето правно естество молба по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение, но функционално компетентен да се произнесе по нея не е касационната инстанция, а въззивният съд. Поради тези правни съображения делото трябва да бъде изпратено на САС за произнасяне по обективирана в касационната жалба молба по чл. 250 ГПК, а след като неговият акт по тази молба се стабилизира или след надлежното администриране на жалба срещу него, в случай че такава бъде предявена, делото трябва да се върне на настоящия съдия докладчик за извършване от състава на ВКС на правна преценка дали касационната жалба на банката следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и по наведените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуални предпоставки по реда на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд