Определение № 955 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 151/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. М. Д. и на М. М. М. с рещу решение № 271 от 15.10.2025 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т.д. №360/2025 г., В ЧАСТТА, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 10/9.04.2025 г., постановено по т.д. № 76/2024 г. на ОС-Кърджали, в осъдителната му част, с която е била осъдена „ЗК Лев инс“АД-гр.София да заплати по искова претенция с правно основание чл.432,ал.1 във вр. с чл. 380 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429,ал.3 от КЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД на Б. М. Д. сумата в размер на 60 000 лв.и на М. М. М. сумата в размер на 60 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания и влошено емоционално състояние на всяка от тях от настъпилото на 4.04.2021г ПТП с причинена смърт на брат им С. М. Н., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 3.09.2021 г. до окончателното им изплащане, исковете на двете ищци са били отхвърлени изцяло като неоснователни, както и в частта за присъдените в тежест на касаторите съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на иска, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и чл.280 ал.1,т. 3 ГПК-въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба ЗК „ЛЕВ ИНС“АД изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационен контрол.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да счете иска на двете ищци за неоснователен, въззивният съд по жалба от страна на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС срещу първоинстанционно решение, е приел следното: Неоснователно е разбирането на ищците, че те са материално легитимирани да получат обезщетение от ответното застрахователно дружество за причинени неимуществени вреди от смъртта при ПТТ на техния брат С. Н. без в случая да се изследва наличието на емоционална близост между починалия и неговите сестри, а само поради обстоятелството, че те като негови сестри са негови преки и единствени наследници по закон и те са и негово единствено семейство, тъй като той никога не е бил женен и няма деца. Към момента на неговата смърт на 4.04.2021 г. починалият С. Н. ( [дата на раждане] ) е на 74 години и 8 месеца. Към този момент ищцата Б. Д. ( [дата на раждане] ) е на 66 години, а ищцата М. М. ( [дата на раждане] ) е на 72 години и 2 месеца. Трайно установена, според съда, преди и след постановяването на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК е съдебната практика, че сестрите на починалото лице не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат, включително че те нямат такава легитимация само въз основа на обстоятелството, че са единствени негови наследници. Основание да претендират такова обезщетение имат сестри на починало при ПТП лице само по изключение, при установено наличие на изключителните обстоятелства, посочени в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК - ако се установи, че сестрата е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение следва да се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Затова, според съда, следва в случая да се прецени въз основа на представените от ищците и събрани в производството по делото доказателства дали е основателно второто тяхно твърдение, а именно, че за тях е налице изключение по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй като всяка от тях е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в случая е справедливо да бъдат обезщетени. За установяване основателността на това твърдение на ищците по тяхно искане пред окръжния съд са били събрани гласни доказателства. Следва да се посочи, че в случая е от правно значение не отношението на починалия брат към неговите сестри и връзката между него и тях от негова гледна точка (неотносимо за настоящия спор е дали за него връзката е била изключителна и дали той би претърпял от тяхната смърт специфични болки и страдания), а е от значение връзката на ищците с починалия техен брат и търпените от тях болки и страдания с оглед на обстоятелството дали за всяка от двете сестри връзката с починалия брат може да се прецени като изключителна, особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка и дали поради такава връзка те търпят от неговата смърт особени, различни от обичайните между този вид близки роднини, продължителни болки и страдания, които именно поради този техен специален характер следва в случая да бъдат обезщетени от ответното застрахователно дружество, което основание то в случая отрича да е налице. Видно от представеното с исковата молба в копие удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено на 10.04.2023 г. от Кметство- Кърджали, ищцата М. М., която към момента на ПТП и смъртта на брат й С. Н. е на 72 години и 2 месеца, е вдовица и има двама сина – Д., [дата на раждане], и Е., роден на 2.05.1976 г. Видно от представената в копие към исковата молба индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, изготвена от ДСП-Кърджали на 30.09.2020 г. за ищцата М. М., тя страда от глухота и й е необходима целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства – цифров слухов апарат с експлоатационен срок за 6 години и 20 броя батерии за слухов апарат – една година. Видно от представеното с исковата молба в копие удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено на 10.04.2023 г. от Кметство- Кърджали, ищцата Б. Д., която към момента на ПТП и смъртта на брат й С. Н. е на 66 години, е разведена и няма деца. Съгласно представеното в копие с исковата молба експертно решение на ТЕЛК от 20.07.2020 г., ищцата Б. Д. е с 80% трайно намалена работоспособност след операция на млечната жлеза през 2019 г., диспансеризирана е в СБАЛО-Х.. От показанията на свидетеля Д. М. Д., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 14.03.2025 г., загиналият в ПТП С. е живеел в [жк], Б. и М. живеели в[жк], всяка от сестрите живее сама в собствения си дом, той не е бил семеен и няма деца, той и сестрите му постоянно се грижели един за друг, защото и сестрите му са сами, едната е разведена, а на другата мъжът й починал отдавна, почти всеки ден били заедно, даже всеки ден, Б. няма деца, тя се развела преди 10-12 години, гледали се заедно, помагали си в ежедневието, имали си по-близки отношения като брат и сестри, той ходел при тях, помагал им, те същи идвали при него и му помагали, идвали да почистят, да сготвят и да изперат, той им помагал вкъщи с мъжката работа, а те с това, което трябва да вършат като жени, на Б. преди няколко години й открили рак на гърдата, М. трудно чува, тя е вдовица повече от 10 години, особено след установяване на болестта на Б., а и с напредването на възрастта им те постоянно си помагали, емоционално били много близки, по-близки от нормалното, М. има двама сина, единият работи и живее в Англия, свидетелят е виждал сестрите може би 3-4 пъти в седмицата при С. да му помагат. Видно от показанията на свидетелката В. П. К., Б. живее малко по-далече, приживе били в много добри отношения, когато С. останал самичък след смъртта на майка им М. непрекъснато ходела при него да сготви, да изчисти, той също идвал, при Б. също ходел, Б. казвала на свидетелката, че брат й е бил на гости при нея, и двете се грижели за него, той няма деца и Б. няма деца, М. има две момчета. След смъртта на С. М. била като замаяна, много тежко го понесла, голяма любов имали като брат и сестра, свидетелката много често я успокоявала, тя казвала, че й е много тежко, раздавала кафе за брат й. Б. е болна от рак, М. имала операция на ухото и се оказало, че и нейното е раково, тя била на лъчетерапия, а Б. била на химиотерапия. С. бил жив, когато Б. получила рак на гърдата, но това не променило техните отношения, до последно М. и Б. се грижели за него, той също много често идвал и им помагал, съпругът на М. починал преди 20 години, Б. е сама отдавна, със С. били много близки, имали нормални отношения като между брат и сестра, С. живял с майка си доста години, майка му починала след смъртта на мъжа на М. и след развода на Б., сестрите му ходели и докато майката била жива да помагат. От така възпроизведените свидетелски показания съдът е констатирал, че ищците и техният починал брат не са живеели заедно към момента на ПТП, както и много време преди това, живеели са отделно, като той е живеел в друг квартал на града, а ищцата М. е живеела с единия от синовете си и неговото семейство в една къща, а другият й син живее в Англия и я подпомага финансово. От същите показания за съда става ясно, че са били налице обичайни добри отношения между брат и сестри. Според съда от свидетелските показания не се установяваро също така, че от смъртта на брат си ищците да са претърпели особени продължителни болки и страдания, различни от обичайните за жени на вече значителна възраст при внезапна смърт на толкова близък роднина. При преценката на свидетелските показания се установява, че между брата и сестрите е имало добри семейни отношения, типични за живеещи самостоятелно хора на тяхната възраст, вече в отделни домакинства, след като сестрите са създали и свои семейства, при които те са се виждали често, като сестрите са подпомагали брат си в ежедневието, но не се установява и наличие на създадена за сестрите особена, особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с техния брат, като не е видно те по начало, а още по-малко поради липсваща връзка от такъв специален вид, да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, съответно, да търпят действително от смъртта му вреди. Въззивният съд се е позовал на изразеното в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Установените по делото от свидетелските показания отношения между починалия брат и двете му сестри се именно от този вид. Съдът се е позовал на мотивите на тълкувателното решение, в които изрично е посочено, че само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, като в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61 г. и № 5/69 г. – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В заключение, въззивният състав е направил извод, че от събраните по делото гласни доказателстване не може за се изведе извод за наличие на такава връзка между ищците и техния починал брат и настъпили в резултат на неговата смърт морални болки и страдания, които да обосновават наличие на основание за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им, в съответствие с приетите в цит. ТР критерии за това. С оглед изложеното, съдът е приел, че така предявената от всяка от ищците претенция за присъждане на обезщетение е неоснователна. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди противоречие в отговора от страна на въззивния съд в обжалваното решение на обобщения въпрос за критериите за определяне на материалноправната легитимация на ищците -сестри на загиналия при ПТП техен брат, със задължителната практика на ВКС- ТР 1/2016 на ОСГНТК и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тази връзка и всички конкретни психически травми на ищците вследствие смъртта на техния брат. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая съдът е изложил подробни съображения и е анализирал задълбочени фактите по конкретния спор и е извел извод, че връзката на ищците със загиналия им брат се квалифицира като естествена такова, ненадхвърляща обичайната, а преживените неимуществени вреди като естествена болка и тъга от загубата на своя брат. Дали тази преценка е обоснована е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. и много други/, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съответно чл.280 ал.1,т.3. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В полза на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 евро за изготвяне на отговор на КЖ на основание чл.78 ал.8 ГПК. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС,Първо т.о.