Определение № 60223 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 2437/18.03.2021 година, подадена от М. С. Г., срещу определение № 223/23.02.2021 година на Окръжен съд Благоевград, първи въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 31/2021 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил определение № 909 869/18.12.2020 година на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 2670/2020 година, с което е върната подадената от М. С. Г. искова молба с вх. № 905 564/17.12.2020 година, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на Н. А. Д., несъществуването на сключения с акт № 0237/20.05.2018 година на Община Благоевград, между него и Г. Е. И. (починала на 15.09.2018 година дъщеря на Г.), граждански брак, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр. д. № 2670/2020 по описа на Районен съд Благоевград. В подадената от М. С. Г. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Окръжен съд Благоевград е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него определение на Районен съд Благоевград да бъдат отменени като делото бъде върнато на Районен съд Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Г. твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Благоевград. М. С. Г. е била уведомена за обжалваното определение на 12.03.2021 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 2437/18.03.2021 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че производството пред първоинстанционният съд било образувано въз основа на искова молба с вх. № 905 564/17.12.2020 година, подадена от М. С. Г. срещу Н. А. Д. за установяване несъществуването на сключения на 20.05.2018 година между Д. и Г. Е. И. (починала на 15.09.2018 година дъщеря на Г.) граждански брак. За да обосновяла правния си интерес от иска Г. била изложила твърдения, че била наследник на 1/2 идеална част от наследството на дъщеря си. Излагала твърдения, че бракът бил нищожен, тъй като нямало взаимно, свободно и изрично съгласие на дъщеря и за сключването му, същата страдала от заболяване, актът за сключен граждански брак не бил подписан от нея, а също така бракът не бил сключен на публично място. За да постановял определението си първоинстанционният съд бил приел, че искът е недопустим, тъй като Г. не била активно легитимирана да предяви иск за установяване на несъществуването на брака. Въззивният съд е изложил съображения за това, че с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства можело да се направи извод, че интересът на Г. от предявения иск бил свързан с установяване на кръга на наследниците на имота, предмет на висящото дело за делба, образувано пред Районен съд гр. Дупница. Поначало липсвал правен интерес от установяване на права и правоотношения към минал момент, доколкото интересът на страните винаги бил да решат спора, съществуващ към момента между тях. Именно поради това в случаите, когато било допустимо да съществува иск за установяване на права към минал момент, това било указано в закона, като била предвидена изрична възможност за предявяване на съответния иск (например при иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ). В случая от изложеното в исковата молба било видно, че интересът на Г. бил не от установяване дали наследодателите на страните по делото са били в брак към минал момент, а да установи кои са наследниците на имота, по отношение на който се води дело за делба към настоящия момент. Липсата на интерес от предявения иск следвала и от това, че дори и да се установяло, че между двете лица не е съществувал брак, това не означавало непременно, че Н. А. Д. не бил също наследник на дъщерята на Г., тъй като било възможно например тя да била оставила завещание. Именно поради това интересът на страните бил от установяване на отношенията между тях към настоящия момент, т. е. установяване на кръга на наследниците, а не на наличието или липсата на брак между техните наследодатели. Подобно установяване можело да стане в самостоятелен иск за наследство, но то поначало било и предмет на делото за делба, което било висящо между страните. Според въззивният съдебен състав отделно от съображенията за липса на правен интерес от предявяването на иска, следвало да се посочи, че искът за съществуване или несъществуване на брачна връзка между две лица поначало бил брачен иск (чл. 318 от ГПК). Поради спецификата на семейните отношения и строго личния им характер обаче законът бил ограничил лицата, които можели да предявяват брачни искове-това поначало били само страните по брачното правоотношение. Така иск за развод можел да се предяви само от някой от съпрузите (чл. 49, ал. 1 от СК), а единствено ако такъв иск бил предявен приживе, делото можело да се продължи от наследниците като установителен иск (чл. 327 от ГПК). Иск за унищожаване на брака можел да се предяви само от съпрузите, а в някои случаи и от прокурора, а в случая на двубрачие и от съпруга от предходния брак (чл. 47, ал. 1 от СК), като и тук чл. 47, ал. 3 от СК предвиждал, че след смъртта на съпруга в двубрачие, само другият съпруг, включително и от предходния брак, или прокурорът можели да предявят иск за установяване на наличието на основанието за унищожаване, но не и наследниците на страните. Те можели само да продължат вече започнатия от някой от съпрузите процес съгласно чл. 327 от ГПК, но не и да го инициират. Същата логика била приложима и при иска за съществуване или несъществуване на брачната връзка-той можел да се предяви само от страна по тази връзка срещу другата страна, но не и от наследниците на страната по брачното правоотношение или срещу нейните наследници. Унищожаемостта на брака можела да бъде предявена само по исков ред, приживе на съпрузите и била предмет на специалния иск по чл. 47 от СК. В този текст от СК изрично бил уреден кръга на лицата, които имали право да искат унищожаване на брака, сред които не били наследниците. Последните можели само да продължат процеса по вече предявен иск, какъвто настоящият случай не бил. Поради това първоинстанционният съд правилно бил прекратил делото поради липса на активна легитимация, която била абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Неоснователно било твърдението на М. С. Г., че предявеният иск бил по чл. 318 от ГПК за установяване съществуването или несъществуването на брака, тъй като не били изложени обстоятелства сочещи за нищожност на брака и първоинстанционният съд правилно бил определил предявеният иск като такъв по чл. 47 от СК. В петитума на исковата молба било формулирано искане да бъде признато за установено, че сключеният на 20.05.2018 година брак не съществува. Дори да се приемело, че действително не бил предявен иск по чл. 47 от СК за унищожаване на брака, а такъв за прогласяване на неговата нищожност, то същият отново бил недопустим. Допустимостта на иска за нищожност на граждански брак не означавала, че той можел да бъде предявен от което и да било лице, което евентуално би могло да черпи някакви ползи от решението. Искът за съществуване или несъществуване на брачна връзка между две лица поначало бил брачен иск, като това следвало от разпоредбата на чл. 318 от ГПК, уреждаща именно брачните искове, между които и исковете за съществуването или несъществуването на брак между страните. Брачен иск можело да се предяви само от съпрузите, а в някои случаи и от прокурора. Това ясно личало от текстовете на чл. 327, чл. 328 и чл. 329 от ГПК, в които като страни по брачните искове се сочели изрично и само съпрузите. Наследниците-и то само низходящите и родителите-можели само да продължат вече заведено дело по брачен иск при наличието на определени предпоставки, но не можели да инициират завеждането на такова дело. Несъмнено, когато някой от съпрузите или и двамата били починали, обстоятелството, дали между тях е бил сключен граждански брак, било определящо, както и в настоящия случай, относно кръга на наследниците. Щом като съпрузите били починали и гражданският брак бил прекратен на основание чл. 44, т. 1 от СК, нищожността му можела да бъде установена само към минал момент, а исковете за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение към минал момент били допустими само в изрично предвидените в закона случаи. Затова когато единият или двамата съпрузи били починали, въпросът относно действителността на брака им можело да бъде разрешен само инцидентно в производство, имащо за предмет претендирани от определени лица наследствени права по линия на бившите съпрузи, когато съдът бил сезиран с този въпрос като довод в исковата молба или чрез възражение от ответника. Предвид правните изводи на състава на Окръжен съд Благоевград в обжалваното определение, с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, М. С. Г. е поискала същото да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това кога един брак може да се счита за несъществуващ; за легитимацията на трето лице (извън кръга на съпрузите) да предяви иск за несъществуването на брака и за правния интерес на наследник на починал, който е имал сключен граждански брак да предяви отрицателен установителен иск за нищожност на брака. По така поставените въпроси трябва да се вземе предвид, че законодателството не урежда изрично нищожност на гражданския брак, но както в теорията, така и в съдебната практика се приема, че при определи нарушения бракът не поражда действие, т. е. счита се за несъществуващ (нищожен). Основанията, при които бракът се счита за несъществуващ не са изрично посочени в СК, като същите се преценяват при всеки конкретен случай с оглед правната теория и установената съдебна практика. Приема се, че бракът е несъществуващ е този брак, при сключването на който не са спазени изискванията на чл. 46, ал. 1 от КРБ, чл. 5, чл. 10 и чл. 11 от СК, които са свързани с конститутивните елементи на фактическия състав на сключването, както от гледна точка на правната уредба и установените с нея основни правни принципи, така и от гледна точка на морала. Евентуалните нарушения на установените в чл. 6 и чл. 7 от СК правила за сключването на брака не водят до несъществуването му, тъй като последицата от тях е установена с разпоредбите на чл. 46 и чл. 47 от СК с оглед на която в тези случай бракът е унищожаем. Като примери за несъществуващ (нищожен) брак се посочват неспазване на формата на гражданския брак и провеждането само на религиозен обред; сключването на брак между лица от един и същи пол; бракът е сключен при пълна липса на съгласие; съгласието за брака не е изразено лично и едновременно; съгласието за брака е изразено чрез представител; не е съставен акт за граждански брак или съставеният такъв не е подписан от страните и/или от длъжностното лице по гражданското състояние; бракът е сключен пред лице, което няма качеството на „длъжностно лице по гражданското състояние“, освен когато е сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на „длъжностно лице по гражданското състояние“, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това. В тези случаи липсва валидно възникнало брачно правоотношение, несъществуването на което може да бъде установено между страните по исков ред, съгласно разпоредбата на чл. 318, пр. 3 от ГПК. В тези случаи намесата на съда се свежда до обявяването на недействителността, т. е. до несъществуването на брака, чрез решение по предявен установителен иск. В тези случаи не е налице прекратяване на брака, защото такъв липсва. Общите основания за нищожност на сделките по принцип са неприложими за гражданския брак. Съществува възможност за приложението на основанието за нищожност поради липса на воля, волеизявление или съгласие-например при насилие. Това основание обаче не може да се прилага неограничено, тъй като когато бракът е сключен от лице поставено под пълно запрещение бракът е унищожаем, въпреки, че то не може да изразява правно валидна воля. Също така бракът не може да бъде обявен за нищожен поради симулация на страните по него. Както съществуването, така и несъществуването на брачното правоотношение може да бъде установявано по исков ред, което е видно от разпоредбата на чл. 318 от ГПК. В нея са посочени три иска, които законът счета за брачни и които се разглеждат по реда на глава двадесет и шеста „Производство по брачни дела“ на ГПК. Това са исковете за развод, за унищожаване на брака, както и за съществуването или несъществуването на брака. Страните по първите два иска са определени от закона-чл. 49 и чл. 50 за СК по исковете за развод и чл. 47 от СК по исковете за унищожаване на брака. Липсва изрична законова разпоредба, която да посочва страните по исковете за съществуване или несъществуване на брака. Затова в чл. 318, пр. 3 от ГПК е посочено, че те се считат за брачни ако се отнасят за съществуването или несъществуването на брак между страните по тях. Такова уточнение не би било необходимо ако такива искове може да се предявяват само между страни по спорното брачно правоотношение и наличието му сочи, че е възможно предявяването на такива искове и от трето лице, което не е страна по това правоотношение. В последния случай искът ще е общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а не брачен такъв по чл. 318, пр. 3 от ГПК. От разпоредбите на чл. 327 и чл. 328 от ГПК не следва друг извод, тъй като от тълкуването на двете разпоредби е видно, че те се отнасят до исковете за развод и за унищожаване на брака, но не и за исковете за съществуване или несъществуване на брака. За последните липсва специално правило, което да ограничава продължаването на производството при смърт на някоя от страните, поради което се прилагат общите правила на ГПК. Друг извод не следва и от разпоредбата на чл. 329 от ГПК, тъй като тя се отнася само до разноските по брачните дела. Брачното правоотношение има значение не само за страните по него, но и за третите лица. Съпругът може да се позовава на него за да обоснове право на собственост върху имот, придобит чрез договор сключен само от другия съпруг, за придобиване качеството на наследник на починалия съпруг и други такива. Същевременно трето лице може позовавайки се на брачното правоотношение да твърди солидарно задължение на съпруга за поето от другия съпруг задължение за нуждите на семейството. Затова не само страните по спорното брачно правоотношение, но и всяко трето лице, което има интерес от това може да предяви иск за съществуването или несъществуването на брачното правоотношение. Предявяването на иска не е ограничено със срок, поради което той може да бъде предявен и след смъртта на една или на двете страни по спорното брачно правоотношение, когато установяването на това обстоятелство е от значение за разрешаване на спора между страните по делото. В тези случаи като страна по делото, вместо починалата страна по спорното брачно правоотношение, следва да се конституират неговите правоприемници. Въпросът за наличието на интерес от предявяването на иска е винаги конкретен и се разрешава от съда с оглед на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, както и направените от ответната страна оспорвания и възражения. В случаите когато изложените фактически твърдения обосновават съществуването на интерес за предявяването на иска съдът не може да приеме липсата на такъв поради това, че отричаното от ищеца право на ответника може да му бъде противопоставено на друго основание. И в този случай ищецът продължава да има интерес от предявения от него иск, като ще може да оспорва и евентуалното друго основание, въз основа на което твърдяното от ответника право му е противопоставимо по установения за това ред, Противното би означавало при успешното оспорване на второто основание, първото от тях да запази действието си, с което целта на оспорването няма да бъде постигната. Не е налице липса на интерес за предявяване на иска поради това, че спорът за съществуването или не на брачното правоотношение би могъл да се разгледа и разреши в производството между страните по спора, за който това правоотношение е от значение. След като съдът може да се произнесе по този въпрос по пътя на възражението то той с още по-голямо основание може да се произнесе по него и при предявен от страната иск, освен ако няма изрична законова забрана за това. Последното защитава интереса на страната в по-голяма степен, тъй като ще обвърже страните със сила на пресъдено нещо по спорния въпрос, каквото не би било налице ако съдът се произнесе по него камо в мотивите към решението си. Обжалваното определение на Окръжен съд Благоевград е постановено в противоречие с отговорите на правните въпроси, така както бяха изложени по-горе. Освен това въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 47 от СК. Първоинстанционният съд не е определял правната квалификация на иска, а само е приел, че М. С. Г. не е легитимирана да го предявява, който свой извод, освен с другите си мотиви, е подкрепил с посочването, че това следва и от уредбата на СК относно прекратяването на брака. Също така неправилно е прието, че не са посочени основания за несъществуване на брака, тъй като в исковата молба се сочи, че при сключването на брака Г. Е. И. (починала на 15.09.2018 година дъщеря на Г.) не е дала лично съгласие за сключването му, поради което липсва дадено от страните по него лично и едновременно съгласие за сключването му, както и че актът за сключване на гражданския брак не е подписан от И.. Това са основания водещи до несъществуване на брака. Наистина в обстоятелствената част на исковата молба са посочени и обстоятелства, които могат да доведат до унищожаване на брака, но с оглед и на заявеното искане искът е такъв за установяване на несъществуването на брака и съдът ще трябва да се произнесе по него. При това свое произнасяне той ще трябва да изключи онези твърдения в исковата молба, които сочат на евентуална унищожаемост на брака. С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 223/23.02.2021 година на Окръжен съд Благоевград, първи въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 31/2021 година по подадената срещу него от М. С. Г. частна касационна жалба с вх. № 2437/18.03.2021 година и такова трябва да се допусне. В резултат на това обжалваното определение и потвърденото с него определение № 223/23.02.2021 година на Окръжен съд Благоевград, първи въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 31/2021 година следва да бъдат отменени и делото да се върне на втория съд за разглеждане продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение