Определение № 2590 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от И. Киряков против определение № 1674/11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 174/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 1665/06.12.2023 г., постановено по същото дело. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при допуснати процесуални нарушения, поради и което се иска отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Министерство на правосъдието, чрез юрк. И. Савов, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС Сливен се е развило по подадена от И. Киряков искова молба против Министерство на правосъдието на Република България, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 168 267,25 лева, ведно със законната лихва считано от 11.10.2018 г., от които 68 267, 25 лева причинени имуществени вреди и 100 000 лева причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконното му уволнение със Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието и Заповед № СД-01-557 от 10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, въз основа на които му е наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" и му е било прекратено трудовото правоотношение като държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен. С определение № 1665/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 174/2020 г., Административен съд Сливен приел, че претендираните с исковата молба вреди произтичат от признато за незаконно и отменено уволнение по съществувало трудово правоотношение, поради което прекратил производството по адм. дело № 174/2020 г. и изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд. Изрично в определението е посочено, че не подлежи на обжалване. С обжалваното в настоящото производство определение съдът оставил без разглеждане частната жалба на И. Киряков против горепосоченото определение като приел, че същата е насочена против съдебен акт, който не подлежи на оспорване и е налице основание по чл. 215, т. 4 АПК за прекратяване на производството по делото, защото с оспореното определение не се прегражда по-нататъшното развитие по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста, като ал. 2 на същата норма посочва, че касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 (АПК). Съгласно чл. 236 АПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство. В процесния случай е установено едно от основанията по чл. 215 АПК - т. 4, за прекратяване на съдебното производство по частната жалба. Правилно е прието, че не е процесуално допустима частна жалба срещу определение, с което делото се изпраща по подсъдност на друг съд, защото не прегражда пътя за съдебна защита и не е предвидено обжалването му. Съгласно чл.135 АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността. Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7; 2. в случаите, изрично посочени в закона. Следователно, частната жалба на И. Киряков, подадена против определение № 1665/06.12.2023 г. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и законосъобразно производството по нея е прекратено на основание чл. 215, т.4 АПК. Като е върнал частната жалба на И. Киряков против определение № 1665/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 174/2020 г., Административен съд Сливен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото, на Министерство на правосъдието се дължат разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,