Определение № 480 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 472/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от К. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. от АК [населено място], срещу определение № 244 от 04.04.2011 г. на тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 209/2011 г., с което се оставя без разглеждане частната му касационна му жалба, подадена срещу определение № 1 644 от 30.12.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по ч. гр. д. № 1 030/2010 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно по изложени в жалбата съображения. Моли същото да бъде отменено и ВКС да разгледа по същество депозираната частна касационна жалба. Ответниците по частната жалба – И. Я. Б. от [населено място], ИК [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] не ангажират становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка данните по делото, приема следното: С обжалваното определение съставът на ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба от К. Г. К., като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под установения минимум. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е предявил субективно и обективно съединени искове: 1. срещу И. Я. Б. от [населено място] и ИК [фирма] [населено място] за заплащане солидарно на сумата от 50 000 лв.; 2. срещу И. Я. Б. и [фирма] [населено място] за заплащане солидарно на сумата от 28 000 лв. и 3. срещу И. Я. Б. и [фирма] [населено място] за заплащане солидарно на сумата от 40 250 лв. В изпълнение на указания на съда, ищецът (жалбоподател в настоящото производство) е депозирал уточняваща молба с вх. № 1 995/14.06.2010 г., с която е заявил, че поддържа единствено претенцията си по първия иск срещу ответниците И. Я. Б. и ИК „Р.”, предявена частично за сумата от 1 250 лв., представляваща част от общата сума 9 750 лв., като изрично е заявил, че оттегля претенцията си за разликата до 50 000 лв. по първия иск и изцяло по отношение на останалите искове. С определение № 513 от 22.06.2010 г. Кърджалийският окръжен съд е прекратил производството по гр. д. № 291/2008 г. по отношение на оттеглените искове и е осъдил К. да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото съответно в размер на: 296,83 лв.; 682, 50 лв. и 500 лв. Прекратителното определение на КОС е обжалвано от К. пред Пловдивски апелативен съд само в частта за разноските и е потвърдено с определение № 1 644 от 30.12.2010 г. на П. по ч. гр. д. № 1 030/2010 г. Подадената частна касационна жалба е оставена без разглеждане от състава на ВКС – ТК като процесуално недопустима, с оглед ограничението предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК. Видно от данните по делото, частната касационна жалба срещу въззивното определение е постъпила в регистратурата на Пловдивски апелативен съд след 21.12.2010 г., поради което допустимостта й следва да се преценява от ВКС с оглед редакцията на чл. 274 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК (след изменението обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г.) Съгласно ал. 4 на чл. 274 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията на които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай, обжалваните разноски са присъдени от първоинстанционния съд във връзка с частично прекратяване на производството, поради оттегляне на предявените искове. В чл. 78, ал. 4 от ГПК изрично е регламентирано правото на ответника да му бъдат присъдени разноски и при прекратяване на делото. В тази връзка, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изменението, тъй като предявените искове, по отношение на които е прекратено производството са с цена над 10 000 лв., определението на първоинстанционния съд, в частта му относно присъдените в полза на ответниците съдебни разноски по тези искове подлежи на касационен контрол, на какъвто контрол би подлежало и евентуалното съдебно решение по тези искове, ако същите не бяха оттеглени от ищеца по делото. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение е процесуално допустима. При тези фактически данни, обжалваното определение на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 209/2011 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия състав, който да разгледа частната касационна жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение