Определение № 835 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на здравеопазването срещу въззивно решение № 1549 от 14.12.2022 г. по в.гр.д.№ 1570 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта му, с която е потвърдено решение № 261859 от 15.12.2020 г., изменено с определение № 265655 от 24.03.2021 г., постановени по гр.д.№ 1222 от 2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 3 състав, за осъждане на Министерството на здравеопазването да заплати на Н. Г. Н. на основание чл.49, вр. чл.50, вр. чл.45 ЗЗД сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- причинени от ексцес, влошаване към 21.03.2017 г. на заболяването му „хемофилия“, което влошаване е настъпило в резултат на заразяването му с вируса на Х. и с хепатит С при преливане на антихемофилен глобулин /А./, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влошаването на заболяването- 21.03.2017 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал. 2, предл.3 ГПК. Поставя се въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с ППВС № 4 от 1968 г., решение № 28 от 06.03.2019 г. по т.д.№ 205 от 2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 76 от 12.06.2012 г. по т.д.№ 377 от 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 1019 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Ответникът по жалбата Н. Г. Н. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Моли решението на Софийския апелативен съд в обжалваната от Министерството на здравеопазването част да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира за направените разноски за адвокат по делото пред ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Безспорно между страните е, че от ранна детска възраст ищецът Н. Г. Н. страда от заболяването хемофилия, за което системно му е провеждано лечение с антихемофилен глобулин /А./. Установено е, че на 04.01.1995 г. на ищеца е бил прелят А. от 640 Е/150 куб.см., серия № 42 от 02.11.1994 г., в резултат на което е бил заразен с вируса на СПИН и хепатит С. С влязло в сила на 14.11.2005 г. решение, постановено по гр.д.№ 1281 от 1999 г. на Софийския градски съд, изменено с решение от 01.04.2004 г. по гр.д.№ 1647 от 2003 г. на Софийския апелативен съд, е прието, че за обезщетяването на вредите, причинени на ищеца от вещ- кръвен продукт, чиито недостатъци не би могло обективно да бъдат установени, се поражда отговорността на собственика на вещта- в случая Министерство на здравеопазването. С решението Министерството на здравеопазването е осъдено да заплати на ищеца солидарно с Национален център по клинична и трансфузионна хематология обезщетение на основание чл.50 ЗЗД за причинените му от заразяването вреди в размер на 50 000 лв. Първоначалното обезщетение е присъдено на ищеца именно поради факта на причинени вреди от заразяване със СПИН и Хепатит С. С решение от 19.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 2664 от 2007 г. по описа на Софийския градски съд, изменено с решение на САС, постановено по в.гр.д.№ 1156 от 2012 г., е прието, че е доказано влошаване на здравословното състояние на Н., констатирано към месец януари 2010 г., поради което му е присъдено обезщетение за наличие на ексцес в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2010 г. С решението е прието, че считано от 29.01.2010 г. заболяването на ищеца е преминало в клинична категория С2 със СПИН-определящо заболяване „кахексия“, т. е. в стадий на СПИН, който съгласно данните от съдебно-медицинската експертиза е последният етап от развитието на Х.-инфекцията. Прието е, че поради отслабналата имунна система на болния тази крайна фаза на болестта е свързана с развитието на множество болестни процеси и чести тежки инфекции от различен характер предимно опортюнистични и респираторни, със заболявания на нервната система, онкологични заболявания, както и с увреждане на различни органи, което съществено влошава общия здравословен статус на болния и поставя в постоянен риск живота му. За репариране на вредите от това влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице е определено обезщетение, като са съобразени следните обстоятелства: младата му възраст /33 години/, вида и характера на този стадий на увреждането му; начина на лечение и неговите странични ефекти; безперспективността на последното; прогнозата за развитието на заболяването; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; причинените неудобства с битов и социален характер във връзка с утежняването на състоянието му и свързаната с него социална изолация и самоизолация; неблагоприятното отражение на този краен етап от развитието на Х.-инфекцията върху психо-емоционалното състояние на болния; личностната му промяна; негативното въздействие на понижения имунитет върху времетраенето и ефективността на възстановителните процеси в организма при повтарящите се инфекции и по-честото боледуване. Като е взел предвид събраните по делото доказателства /медицинска документация, заключения на съдебно-медицински експертизи, свидетелски показания/ съдът е приел, че през 2017 г. е настъпило ново влошаване на здравословното състояние на ищеца, за което на същия се дължи обезщетение за неимуществени вреди. За неоснователно е прието възражението на ответника, че не е налице влошаване. Въз основа на заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза съдът е приел за установено, че вроденото заболяване на ищеца хемофилия се изразява в намален до липсващ фактор- антихемофилен глобулин /А./, който предизвиква забавяне на процеса на хемостаза, т.е. на кръвосъсирването, и се лекува чрез преливане на плазма или на дефицитния фактор VIII под формата на А.. Поради това че страда от хемофилия, ищецът ежемесечно провеждал профилактично лечение, чиято цел е да се избегнат спонтанни кръвоизливи, като по този начин се намали риска от животозастрашаващи кръвоизливи и увреждане на ставите. Посочено е, че лечението на второто заболяване на ищеца Х. води до влошаване на основното заболяване хемофилия, тъй като групата на протеазните инхибитори, които са най-ефективни в лечението на Х., удължават процеса на кръвосъсирването и причиняват кръвоизливи - понякога животозастрашаващи. От друга страна лечението на хемофилията не трябва да се прекъсва, тъй като биха последвали негативни, дори фатални, последствия за болния. Двете инфекции /Х. и хепатит С/ влияят отрицателно на процеса на кръвосъсирване, а инфекцията хепатит С води до натоварване на черния дроб и още повече до влошаване състоянието и хода на основното заболяване хемофилия и възникването на чести, спонтанни и внезапни кръвоизливи. По отношение на заболяването Х. вещото лице сочи, че ищецът се намира в клиничен стадий „В2“. Пояснява, че вирусът на СПИН притежава изключително висока изменчивост, поради което много бързо настъпва резистентност към съответния антивирусен медикамент и именно това обстоятелство налага незабавно да се смени антивирусния медикамент. Вещото лице установява, че по данни на лекуващия лекар на ищеца към момента на изготвяне на съдебно-медицинската експертиза се наблюдава изтъняване на крайниците- резултат от метаболитни нарушения, провокирани от антиретровирусната терапия; ограничени движения в лакътни и коленни стави. В отрито съдебно заседание вещото лице заявява, че заболяването хемофилия при ищеца е в тежка форма, протича с тежки кръвоизливи в ставите и в мускулите при най-малки травми и през 2014 г. е наложило смяната на дясна коленна става на ищеца. Пред първата инстанция е приета и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която изяснява по какъв начин Х.-инфекцията се отразява върху основното заболяване хемофилия. Вещото лице излага, че са налице данни за влошаване здравословното състояние на ищеца от момента на регистрацията му- 24.04.1996 г. с бавно прогресиращ ход на основното заболяване- хемофилия. Тенденцията се отчита в периодите до януари 2010 г., както и след 21.03.2017 г. до момента на изготвяне на експертизата. Сочи, че основната причина се корени в недобре контролираната Х.- инфекция, ко-инфекцията с хепатит С, генерираната от Х. множествена лекарствена резистентност, налагаща чести промени в терапевтичните схеми и медикаментозна токсичност. Установява, че определен клас антиретровирусни медикаменти, препоръчвани като средство за лечението на Х. инфекцията в комбинация с други класове медикаменти, а именно групата на протеазните инхибитори, причиняват като страничен ефект удължаване на кръвосъсирването и предизвикват животозастрашаващи кръвоизливи, което е в противовес на борбата с хемофилията. Вещото лице приема, че поради неблагоприятното въздействие на Х.-инфекцията и хроничния Хепатит С /въпреки вирусологичното му излекуване/ върху основното заболяване и токсичните прояви на антиретровирусната терапия са налице сериозни метаболитни нарушения, налагащи постоянно повишаване дозите на антихемофилните препарати, както и напреднала чернодробна фиброза. Излага, че Х.-инфекцията влияе върху основното заболяване през всички етапи на проследяването му, а именно- трайно и прогресивно влошаване с повишена и непредвидима честота на кръвоизливите в ставите, довели до трайни морфологични и функционални нарушения на двигателната потентност на пациента. Пред въззивната инстанция е изслушана съдебно-медицинска експертиза по въпроса дали „периферната генерализирана лимфонодуломегалия“, каквато ищецът твърди, че е отбелязана в последната епикриза от 2017 г., представлява усложнение на състоянието му след 2012 г. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че периферната генерализирана лимфонодуломегалия не представлява диагноза, която е открита след 2012 г., а е едно от най-честите усложнения на Х.-инфекцията. Експертът е категоричен, че това състояние представлява увеличени лимфни възли на повече от две места, открито е и е регистрирано за първи път през 1996 г. и се наблюдава от момента, в който ищецът е започнал да се лекува от Х.-инфекцията с антиретровирусните медикаменти. Въззивният състав е обсъдил и приетите по делото епикризи и експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания при „МБАЛ Д.“ АД от 12.12.2006 г., съдържанието на които е било предмет на обсъждане по предходния ексцес. Според епикризата от 11.02.2010 г. при извършените изследвания нивото на фактор VIII при ищеца е 2.5 %. В посоченото решение на ТЕЛК е прието, че във връзка с отразеното в тази епикриза на ищеца е приета 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години- до 01.12.2009 г. Отразено е, че ищецът страда от хемофилия тип А - тежка форма и от хемартроза на двете лакътни, коленни и глезенни стави; че експертизата на работоспособността му е изготвена във връзка с преосвидетелстване; че инвалидизацията му е с начална дата: 15.09.1995 г.; че ищецът никога не е работил, както и че при определянето на процента трайно намалена работоспособност други негови заболявания не са били взети предвид. От епикризата от 21.03.2017 г. е прието за установено, че в Клиниката по Хематология МБАЛ „Св. М.“ ЕАД- В. на ищеца са извършени изследвания, според които нивото на фактор VIII е 2% и по мнение на лекарите това е свързано с повишаване на антиретровирусната терапия. Отразено е, че се наблюдава и ускорен метаболизъм, който също е провокиран от антиретровирусните медикаменти. Съгласно етапна епикриза от 19.12.2019 г. от Клиника по редки заболявания: Хемофилия и Таласемия към УМБАЛ „Св. М.“- В. при извършеното в клиниката изследване на ищеца нивото на фактор VIII вече е 0.7 %. С експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания при „МБАЛ Д.“ АД на ищеца е определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години - до 01.04.2019 г. За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е разпитана като свидетел съпругата му С. Н., от показанията на която се установява, че към момента на разпита в сравнение със състоянието му от преди 5 години ищецът е в по-тежко положение, прави чести кръвоизливи, изолирал се е и психически се чувства зле. При така описаната фактическа обстановка, въззивният състав е приел, че основният спорен по делото въпрос е дали е настъпило влошаване в здравословното състояние на ищеца и съставлява ли това влошаване ексцес, вкл. в причинно-следствена връзка с увреждането ли е и съобразено ли е било при първоначално присъденото обезщетение, както и какъв е размерът на евентуално дължимото обезщетение за неимуществени вреди от претендирания ексцес. Съдът е цитирал т.10 от ППВС № 4 от 30.09.1975 г., според която, ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението не следва да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, като ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. От съвкупната преценка на събраните доказателства въззивният състав е приел за установено, че към момента Х.-инфекцията при ищеца е в стадий „В2“, докато в предходното дело за обезщетение за ексцес той е бил в състояние „С2“ със СПИН определящо заболяване „кахексия“, поради което в релевантния период ищецът е в подобрено състояние по отношение на Х.-инфекцията. С влязлото в сила решение на СГС, постановено по гр.д.№ 2664 от 2007 г., на ищеца е било присъдено обезщетение за настъпил ексцес именно от Х.- инфекцията, която е била в крайния етап от развитието си. Съобразени са били всички обстоятелства, свързани с това заболяване, отчетени са били видът и характерът на този последен стадий на увреждането му и лошата прогноза за развитието му. Затова по отношение на състоянието, свързано с Х.- инфекцията, и констатираната липса на влошаване в сравнение с предходно отчетеното състояние въззивният състав е приел, че не се дължи обезщетение на ищеца за това заболяване. Съдът е приел обаче, че Х.-инфекцията има неблагоприятно отражение върху основното заболяване на ищеца хемофилия. През всички етапи на проследяването му е налице прогресивно влошаване с повишена и непредвидима честота на кръвоизливите в ставите, довели до трайни морфологични и функционални нарушения на двигателната активност на пациента. Съдът е отчел прогресивното незадоволително спадане в нивото на фактор VIII, отговорен за заболяването хемофилия. Кръвоизливите на ищеца са зачестили в сравнение със състоянието му преди 5 години, а метаболизмът се е усилил. Освен това комбинираната ретровирусна терапия за лечението на Х.-инфекцията влошава съсирването на кръвта и удължава кървенето, което е в противовес на борбата с хемофилията. Въпреки че ищецът провежда ежемесечна профилактика на хемофилията, състоянието му е влошено и са налице все по-чести кръвоизливи, предизвикани от употребата на антиретровирусните медикаменти за лечението на Х.-инфекцията. Въззивният състав е приел, че е налице доказано усложнение на основното заболяване на ищеца, което е в пряка причинно-следствена връзка със заразяването на ищеца с Х.-инфекцията, като това състояние не е било обсъждано и взето предвид при определяне на размера на обезщетенията по предходните дела. Описаното влошаване съставлява ексцес, за който ответникът дължи обезщетение. По отношение размера на обезщетението съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД, като е изходил от характера на влошаването на здравословното състояние на ищеца и последиците от него, отчел е и физическите и психическите страдания, които на практика дават непрекъснато и непосредствено отражение върху качеството на живот на пострадалия, както и невъзможността на ищеца да полага труд, въпреки че е в трудоспособна възраст. Посочено е и че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с икономическите условия в страната към датата на допълнителното влошаване на състоянието при ищеца. Като е приел, че размерът на обезщетението, определен от първоинстанционния съд, частично дублира вече присъденото обезщетение по предходното дело за Х.-инфекцията, въззивният съд е намалил присъденото обезщетение от 100 000 лв. на 50 000 лв.- обезщетение за влошаването само на основното заболяване на ищеца хемофилия, обхващащо всички настъпили вреди, както и вредите, свързани с бъдещата неблагоприятна прогноза на това заболяване. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд: По поставения от касатора въпрос съществува константна съдебна практика, в това число и посочената в изложението, според която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши собствена преценка на събрания фактически и доказателствен материал и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Доколкото това разбиране е трайно установено в практиката на ВКС и не се нуждае от преосмисляне, зададеният въпрос не обосновава предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се обосновава и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по поставения въпрос въззивният съд е изследвал подробно фактическата обстановка по делото, включително е допуснал нова експертиза за изясняване на спорните въпроси относно влошаването на здравословното състояние на ищеца. Съдът е обсъдил задълбочено заключенията на вещите лица за влиянието на инфекцията с Х. върху основното заболяване на ищеца хемофилия и негативната прогноза за развитието на това заболяване. Въз основа на събраните доказателства съдебният състав е приел, че с влезлите в сила предходни съдебни решения са обезщетени настъпилите вреди, свързани с Х.-инфекцията, но не е взето предвид негативното отражение на тази инфекция върху основното заболяване хемофилия, за вредите от което също се иска обезщетение с новата искова претенция. Прието е, че лечението на Х.-инфекцията има трайно отрицателно влияние върху проявлението на хемофилията, но тъй като спирането му би довело до летален изход за пациента, той не разполага с такава възможност, а търпи прогресивно влошаване на основното заболяване с все по-чести кръвоизливи. Съдът е отчел отражението на задълбочаващите се здравни проблеми върху общото качество на живот на ищеца, психиката му и социалните му контакти, като, за да направи изводите си, е обсъдил и събраните по делото свидетелски показания. Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.50 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Н. Г. Н. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 4 650 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение