Решение № 87 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 98/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. М. и Г. Н. С., двамата от с. Д., обл. Варна, подадена от пълномощника им адв. М, срещу разпореждане № 8* от 01.12.2008г. по в.гр.д. № 2592/2007г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 279 във вр. чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С разпореждане от 29.07.2008г. Варненският окръжен съд е оставил без движение касационната жалба на Б. А. М. и Г. Н. С. с указания да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изпълнение на указанията жалбоподателите са посочили, че основанието на касационната жалба е чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, както и чл. 281, т. 3 ГПК. Не са изложили никакви съображения кой е същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който да се произнесе ВКС. С разпореждане от 01.10.2008г. въззивният съд отново е оставил касационната жалба без движение за представяне на доказателства за противоречива съдебна практика, предвид позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и да представят мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С нова молба жалбоподателите са заявили, че оттеглят „претенциите си, основаващи се на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК”. Молят като основание за касационната жалба да се счита само чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане касационната жалба е върната поради неотстраняване нередовността. Разпореждането е правилно. Касационното обжалване на въззивните решения, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, е факултативно – на касационно обжалване подлежат въззивните решения според критериите за селекция на жалбите по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а именно когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поради това съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите не са изпълнили указанията на въззивния съд да представят мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което правилно касационната жалба е върната – чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. С въззивното решение е оставено в сила решението на Девненския районен съд в частта, с която искът на Б. А. М. и Г. Н. С. по чл. 135 ЗЗД е отхвърлен, и е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено в частта, с която е отхвърлен искът им по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предвид обусловеността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от изхода на спора по чл. 135 ЗЗД, нередовността на касационната жалба по главния иск, в резултат на което на основание чл. 296, т. 3 ГПК решението в тази част влиза в сила, представлява пречка за разглеждането й и по обусловения иск. По изложените съображения определението на Варненския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение